Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Т.М като ЕТ „Т.М“ – гр. С. чрез адв. М.Я срещу решение № 1326/01. 03. 2018 г., постановено по адм. дело № 9851/2017 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата й против РА № Р-22221516007250-091-001/19. 05. 2017 г., поправен с РАПРА № П-22221517091324-003-001/06. 06. 2017 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – София в частта, потвърдена с решение № 1252/07. 08. 2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП за установения данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2013 г. – 9 053, 22 лв. и съответните лихви; за 2014 г. – 8 094, 02 лв. и съответните лихви и за 2015 г. – 7 376, 87 лв. и съответните лихви и данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 76, 42 лв. и лихви – 8, 15 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излага оплакване, че неправилно съдът бил приел, че физическото лице Т.М по занятие е извършвала идентична дейност с тази на ЕТ „Т.М“, а именно счетоводно обслужване на различни дружества. Според касационната жалбоподателка независимо, че тази счетоводна дейност се извършва от физическото лице, извършването й по занятие само по себе си не обуславя търговското качество на субекта на предоставяните счетоводни услуги за финансовите 2013 г., 2014 г. и 2015 г. отново приложим се явява чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и подлежи на облагане с 15% данък....