Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на република България ) за краткост по –долу, наричан административният орган) против решение № 4723/13. 07. 2017г., постановено по адм. д.№ 6303/2017г. от Административния съд София-град в частта, в която е отменено решението на административния орган в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на чужденката и преписката е върната в тази част на административния орган. Иска се отмяна на решението на административния съд в обжалваната част. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съдопроизводствени нарушения, които са съществени, както и необоснованост.

Ответникът в касационното производство – Р. Марза не изразява становище по касационната жалба.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Според прокурора, съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 14, ал. 3 АПК относно позоваването на чужди източници, преценени от съда като общодостъпни, съдържащи информация за държавата Ирак, но неприложени по делото с надлежен превод, по отношение който, съдът може сам да провери верността му, но не и да извърши такъв и то на документи, които не се намират в кориците на делото. Прокурорът счита, че съдът е постановил необосновано решение в обжалваната му част, тъй като фактическите му констатации не са основани на доказателствата по делото. Според прокурора едноврмено с нарушаването на чл. 14, ал. 1 АПК, съдът е пренебрегнал информацията, съдържаща се в справката, представена от ДАБ, както и важни обстоятелства от бежанската история, а именно, че жалбоподателката е живяла със семейството си в бежански лагер, без да е преживяла насилие и да е била конкретно заплашвана, но го е напуснала поради лошите условия, което обстоятелство не е измежду изброените за...