Език

Чл. 14. (1) Производствата по този кодекс се водят на български език.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях, език. В тези случаи се назначава преводач. Устният превод може да се извършва чрез видеоконференция.

(3) Документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български. Ако съответният орган не може сам да провери верността на превода, той назначава преводач за сметка на заинтересованото лице, освен ако в закон или международен договор е предвидено друго.

(4) Разноските за преводача са за сметка на лицето, което не владее български език, ако административното производство е започнало по негово искане, освен ако в закон или международен договор е предвидено друго.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.) Когато страна или друг участник в производството е глухоням, глух, ням или сляп, се назначава преводач на български жестов език по негово искане или ако без това процесуалните действия ще бъдат затруднени или не могат да бъдат извършени. Правилото на ал. 2, изречение трето се прилага и по отношение на преводача на български жестов език.