Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 3016/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Алусил“ ООД, подадена чрез адв. С., против Решение № 7834/14.12.2023 г., постановено по адм. дело № 11766/2022 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против мълчалив отказ на Началника на Митница „Столична“ (сега Директор на Т. Д. /ТД/ „М. С. , при А. М. по молба вх. № 32-311711 от 30.10.2019 г., потвърден с отказ на Директора на Агенция „Митници“ по жалба вх. № 32-77179 от 10.03.2020 г., и са присъдени разноски в полза на ТД „М. С. .

Въведени са касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Те са аргументирани с оплаквания, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължителните за него указания, дадени му с Решение № 11860/20.12.2022 г., постановено по адм. дело № 2735/2022 г. по описа на ВАС, като не е установил релевантния за разрешаването на правния спор въпрос „посочените в отменителната част на решението на АССГ стоки, по начина, по който са наименувани от съда, с които стоки и по кои декларации кореспондират, и какъв е определеният за тях код по ТАРРИК“. В тази връзка се посочва и че съдът е нарушил съдопроизводствените правила и като е приел и кредитирал заключението (основно и допълнително) на вещите лица, които въобще не са извършили анализ на документите по делото, а „безкритично, дословно и без мотиви са дали като експертни изводи по така формулирания въпрос становището на митническия орган“, без да съобрази изричното им изявление, че не притежават нужните специални знания за да дадат отговор на този въпрос, както и че в допълнителното заключение всъщност липсва такъв отговор. Поддържа се, че необоснован спрямо събраните по делото доказателства е изводът на съда, че не са на лице основанията за възстановяване на мито и ДДС, платени въз основа на отменен с влязло в сила съдебно решение акт на митнически орган, ведно с дължимите лихви за забава. Искането е за отмяна на решението с отмяна на мълчаливия отказ и за присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът – Директор на ТД “М. С. при Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител юрк. П., оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в депозиран писмен отговор. Настоява за оставяне в сила на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната прокуратура на РБългария дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване и неблагоприятен за тази страна съдебен акт.

След като прецени наведените в касационната жалба доводи, и въз основа на служебната проверка за допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция.

Оспореният съдебен акт е постановен след като с Решение № 11860/20.12.2022 г., постановено по адм. дело № 2735/2022г., по описа на ВАС, е отменено изцяло Решение № 7342 от 07.12.2021 г., постановено по адм. дело № 3722/2020 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с дадени задължителни указания.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била законосъобразността мълчалив отказ на Началника на Митница „Столична“ (сега ТД “М. С. , при Агенция „Митници“), формиран по молба вх. № 32-2111711 от 30.10.2019 г. на СД “Алусил – Симеонова, Спасова и С-ие“, ЕИК 030413528, с правоприемник „Алусил“ ООД, при постановен отказ от Директора на Агенция „Митници“ по жалба вх. № 32-77179 от 10.03.2020 г., с който е отказано възстановяване на суми за Мито и ДДС, определени с Решение № РМЗ – 5800 -211/32 – 308188 от 03.11.2016 г. на Началника на Митница „Столична“ за стоки: 1. Силициев гел тип С -1-8 мм 0,51 мт; 2. Силициев гел тип А 2-55 мм 0,5 мт.; 3. Силициев гел (на гранули) 2-5 мм, отменено като незаконосъобразно в тази му част с влязло в сила Решение № 4161/19.06.2018 г., постановено по адм. дело № 12606/2016 г. по описа на АССГ, ведно с дължимата лихва.

При новото разглеждане на делото от състав на Административен съд – София-град аналогично на първоначално постановения съдебен акт е отхвърлена жалбата на „Алусил“ ООД против мълчаливия отказ на Началник на Митница „Столична“ (използвано е сегашното наименование Директор на ТД “М. С. при Агенция „Митници“, бел. моя).

В изпълнение указанията, дадени му с Решението на ВАС, АССГ е назначил „съдебно-комплексна експертиза“ с вещи лица, които да отговарят на въпроса „посочените в отменителната част на Решение № 4161/19.06.2018 г., постановено по адм. дело № 12602/2016 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение № 174 от 07.01.2019 г. по адм. д. № 10119/2018 на ВАС, стоки, по начина по-който са наименовани от съда, с кои стоки и по кои декларации кореспондират, съответно да установят какъв е определения за тях код по ТАРРИК и какъв е размерът на допълнително определените задължения“, като по искане на жалбоподателя е допуснато изготвянето и на допълнително заключение по въпросите „Силициел гел (на гранули) за котешка тоалетна тип С бял 1-88 мм кореспондира ли с позиции по т. 1, 7, 8, 13, 14, 15, 17- 27 от Таблица № 2 от основното заключение и на какви суми възлизат установените с Решение № РМЗ-5800-211/32-308188 от 03.11.2016 г. на Началника на Митница „Столична“ допълнителни задължения за Мито и ДДС за този продукт“.

Кредитирайки, въпреки оспорването им от страна на процесуалния представител на „Алусил“ ООД, приетите основно и допълнително заключение и събраните по делото писмени доказателства съставът на съда е установил следното.

През периода 05.07.2013 г. – 05.07.2016 г. дружеството е реализирало внос, като от страна на митническите органи е прието, че с 27 броя ЕАД (митнически декларации, МД) е извършено неправилно тарифиране на стока описана като „силикагел/котешка тоалетна“, при наличието на приложени фактури, в които са описани различни по вид и характеристики стоки, като от дружеството за всички тях е посочен код по ТАРИК 2811220090 и ставка на дължимото митото 4,6 %, съобразно които данни са изчислени размерите на дължимите митни сборове и ДДС, които са и внесени от декларатора.

С Решение № РЗМ-5800-211/32-308188 от 03.11.2016 г. на Началника на Митница – Столична, е възприето неправилно тарифно класиране на част от стоките, като същите (подробно индивидуализирани в акта на митническия орган по наименованията им на английски, посочени в приложените към 27-те броя ЕАД-та фактури) са класирани с кодове по ТАРИК 3824909799/3824909699, разпоредено е съответно коригиране на данните от МД-ции, за тези стоки е определена ставка на митото от 6,5 % и са установени суми за довнасяне в размер общо на 9 245,52 лева мито и 1 849,10 лева ДДС, заедно със съответните лихви за забава. За останалата част от стоките по процесните 27 броя ЕАД-та са потвърдени тарифният код и размерът на дължимите при вноса мито и ДДС, декларирани от вносителя. Допълнително вмените задължения са и реално внесени.

С Решение № 4161/19.06.2018 г., постановено по адм. дело № 12602/2016 г. по описа на АССГ е отменено Решение № РЗМ-5800-211/32-308188 от 03.11.2016 г. в частта, в която за продукти 1. Силициев гел тип С 1-8 мм 0,51 мт; 2. Силициев гел тип А 2-55 мм 0,5 мт; 3. Силициев гел (на гранули) за котешка тоалетна тип С бял 1-8 мм и 4. Силициев гел тип (на гранули) 2-5 мм е определен код по ТАРРИК 3824909699 и са установени допълнителни задължения за мито, ДДС и лихви, съответно е отхвърлена жалбата в останалата й част. Решението е оставено в сила с Решение № 174 от 07.01.2019 г. постановено по адм. дело № 10119/2018 на ВАС.

Кредитирайки основното заключение на вещите лица, обсъждайки го в съвкупност с данните от един единствен от общо 27-те броя процесни ЕАД-та, АССГ е възприел извода на вещите лица, че за стоките, които кореспондират с тези, описани в Решение № 4161/19.06.2018 г., постановено по адм. дело № 12602/2016 г. по описа на АССГ, с Решение № РЗМ-5800-211/32-308188 от 03.11.2016 г. на Началника на Митница „Столична“ е потвърден код по ТАРРИК 2811220090, т. е. същият не променян, и за тези стоки не са определяни допълнителни задължения за внасяне. Аналогично кредитирайки и допълнителното заключение, съдът е приел, че вещите лица са дали експертен извод, че за продукта „силициев гел (на гранули) за котешка тоалетна тип С, бял 1-8 мм, не е променян тарифния код и не са начислени допълнителни задължения за мито и ДДС, тъй като същият не фигурира сред артикулите, посочени в колона 5 на Таблица 1 от допълнителното заключение“.

При тази фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, административният съд е достигнал до извод за законосъобразност на постановения мълчалив отказ, доколкото в случая безспорно се установява, че за визираните продукти митническият орган не е променил стореното от вносителя тарифно класиране, респ. не са определени допълнителни задължения за мито и ДДС за внасяне, които да подлежат на възстановяване.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно и подлежи на отмяна и на внасяне на делото за разглеждане в съдебно заседание.

Съдебният акт при повторното съдебно производство пред първоинстанционния съд е постановен в противоречие със съдопроизводствените правила, вкл. и съдът не е изпълнил задължителните указания на касационната инстанция и основателни са част от аргументите, изложени в касационната жалба.

В по-общ план следва да се посочи, че правото да получи възстановяване на недължимо платени, като наложени в нарушение на правото на Съюза задължения за такса, мито, данък или друг налог принципно, не се отрича в настоящия казус, а и следва от постоянната практика вкл. и на СЕС, и е израз на общия принцип на възстановяване на недължимо платеното (вж. в този смисъл Решение на Съда (втори състав) от 28 април 2022 година по съединени дела C-415/20, C-419/20 и C-427/20, т. 51 и 53 и цитираната там съдебна практика).

От същата практика следва и че този „субект има право държавата членка не само да му възстанови недължимо събраната парична сума, но и да му плати лихви, които да компенсират невъзможността да използва тази сума (цитираното Решение, т. 52 и посочената практика).

Или спорът в случая не е по правото, а е изцяло фактически и се свежда до това на лице ли са недължимо събрани, като наложени в нарушения на правото на съюза в областта на митническото облагане от национален орган, суми за мито и ДДС, ведно с лихви за забава (каквото е становището на касатора) или не (тезата на административния орган, възприета и от първостепенния съд).

Конкретиката на казуса, както принципно правилно е приел съставът на АССГ, в съответствие и с указанията, дадени с Решение 11860/20.12.2022 г., постановено по адм. дело № 2735/2022 г. по описа на ВАС, налага установяване в каква част относно определеното ново тарифно класиране и стореното въз основа на него определяне на допълнителни задължения за мито, ДДС и лихви, е отменено Решение № РЗМ-5800-211/32-308188 от 03.11.2016 г. на Н. М. „Столична“, съгласно влязлото в сила Решение № 4161/19.06.2018 г., постановено по адм. дело № 12602/2016 г. по описа на АССГ, въз основа на което в крайна сметка се претендира възстановяване на недължимо събрани публични вземания.

Първоинстанционният съд, при новото разглеждане на делото в нарушение на съдопроизводствените правила, вкл. и на правилото на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, е кредитирал изцяло експертните изводи, дадени в основното заключение, съответно е стъпил на експертен извод, който липсва в допълнително изготвеното заключение, като основателни са аргументите в касационна жалба в тази насока, поради което и на практика не е изпълнил указанията на ВАС, очертани по-горе.

От нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК следва, че вещите лица се назначават (било служебно, било по искане на страната) за изясняване на някои възникнали по делото въпроси, за които са необходими специални знания. В тази връзка и самите вещи лица следва да разполагат с необходимите експертни познания от съответната област, за да изяснят така възникналите въпроси.

В случая от прочита на приетите по делото заключения – основно и допълнително, при съобразяване и отговорите при разпита на експертите, се налага изводът, че назначените по делото вещи лица не разполагат с необходимата компетентност, за да отговорят на основния спорен въпрос от фактическа страна, така както е очертан вкл. и от ВАС, а именно – посочените в отменителната част на влязлото в сила Решение № 4161/19.06.2018 г., постановено по адм. дело № 12602/2016 г. по описа на АССГ, по начина по който са наименувани от съда, с кои стоки и по кои митнически декларации кореспондират, за да се даде отговор и на въпроса е ли е променено за тях стореното тарифно класиране, с произтичащите от това последици по определяне на задължения за мито и ДДС в увеличен размер.

Всъщност експертните изводи, дадени в основното заключение, са на база „съдействие на митническите органи“, което е недопустимо. Трудностите, както е уточнено от вещите лица, произтичат от индивидуализацията на стоките на български език във влязлото в сила решение на АССГ по адм. дело № 12602/2016 г. и използваните техни английски наименования в ЕАД-та, придружаващите ги документи и в Решение № РЗМ-5800-211/32-308188 от 03.11.2016 г. на Н. М. „Столична“. Вещите лица са посочили, че при това положение не разполагат със специалния знания, които да им позволят да установят търсената кореспонденция.

Що се касае до допълнителното заключението, то противно на възприетото от състава на АССГ, експертен извод че „за продукт Силициев гел (на гранули) за котешка тоалетна тип С бял 1-8 мм тарифният код не е променян“ липсва. В таблица 1 от същото това заключение единствено са изброени стоките по конкретни позиции от Таблица 2 от основното заключение, индивидуализирани по начина, по който фигурират в приложените към МД декларации фактури, посоченото от вносителя тарифно класиране, съответно определеният за тях нов код по ТАРРИК с Решение № РЗМ-5800-211/32-308188 от 03.11.2016 г. на Н. М. „Столична“. Липсва всъщност отговор на поставения въпрос – дали „силициев гел (на гранули) за котешка тоалетна тип С, бял 1-8 мм, кореспондира със същите“, било то в положителен или отрицателен смисъл. Напълно необосновано съставът на АССГ е приел, че такова съответствие/кореспондиране вещите лица са отрекли.

В този порядък съдът е пропуснал да отбележи, че приложените към материалите по административната преписа доказателства в по-голямата си част са документи (вкл. и фактурите), съставени на чужд език, без същите да бъдат придружени от превод на български език, с което е нарушена императивната норма на чл. 14 от АПК, съгласно която от една страна производствата по този закон се водят на български език (ал. 1), а в случаите, в които се представят документи на чужд език, същите следва да бъдат придружени с точен превод на български език (ал.3). Аналогични са и разпоредбите на чл. 4, ал 1, съответно чл. 185 от ГПК.

Или съдът е допуснал посочените в касационната жалба пороци в съдопроизводствената си дейност във връзка с кредитиране на посочените заключения на вещите лица, въз основа на които е изведен и отговорът на основният спорен въпрос от фактическа страна в процеса.

В този порядък съдът не е дал указания към оспорващия, че за установяване на релевантния за спора факт (така както нееднократно бе очертан по-горе), по делото не са ангажирани надлежни доказателства и доказателствени средства, в разрез със задължението му формулирано в чл. 171, ал. 5 от АПК, а и с принципът на „служебното начало“, в проявната му форма съгласно чл. 9, ал. 4 от АПК.

Отделно от това е кредитирал заключенията на вещите лица относно дадени експертни изводи в област, в която същите не разполагат с експертни познания; възприел е експертни изводи, които не са дадени; и не на последно място – не е обсъдил същите в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, както това повелява нормата на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, който доказателствен материал от своя страна в по-голямата си част е негоден да послужи за разрешаването на правния спор, доколкото не е изпълнено изискването на чл. 14, ал. 3 от АПК, аналогично на чл. 185 от ГПК.

Като резултат от така допуснатите процесуални нарушения, необоснован е изводът на АССГ, че за стоките, попадащи в отменителната част на влязлото в сила Решение № 4161/19.06.2018 г., постановено по адм. дело № 12602/2016 г. по описа на АССГ, не е променен декларираният от вносителя код по ТАРРИК, поради което и във връзка с техния внос не са определяни допълнителни задължения за мито и ДДС, поради което и не са на лице недължимо събрани суми за мито и ДДС, които да подлежат на възстановяване.

В обобщение съставът на АССГ е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени.

С оглед основанието за отмяна и необходимостта от нови фактически установявания, включително и събиране на доказателства и изпълнение на задължението по чл. 171, ал. 5 от АПК, на основание чл. 227, ал.2 АПК делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание.

Доколкото по общото правило на чл. 170, ал. 2 от АПК в случаите, в които се оспорва отказ да бъде издаден административен акт, доказателствената тежест за установяването на всички нормативно установени предпоставки за това е за оспорващия, на „Алусил“ ООД следва да бъдат дадени указания по смисъла на чл. 171, ал. 5 от АПК.

На следващо място – за установяване на спорните факти е необходимо документите, съставени на чужд език, да бъдат представени по делото, придружени с надлежен превод на български език. При положение, че те са депозирани от „Алусил“ ООД, то това е страна, която носи задължението за това.

Най-сетне, както се твърди и в самата касационна жалба, основаният спорен въпрос по делото е относно зачитане правните последици на влязлото в сила с Решение № 4161/19.06.2018 г., постановено по адм. дело № 12602/2016 г. по описа на АССГ. За да бъде изпълнено същото, в конкретиката на казуса и постановените проблеми в настоящото производство, е необходимо изясняване волята на съда относно частите, в които Решение № РЗМ-5800-211/32-308188 от 03.11.2016 г. на Началника на Митница „Столична“ е отменено. Това обаче, което е въпрос на тълкуване (и това не се оспорва от касатора), няма как да бъде сторено в рамките на настоящия процес – виж чл. 251 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. От тази правна възможност страната няма пречка да се възползва.

Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ

ОТМЕНЯ Решение № 7834/14.12.2023 г., постановено по адм. дело № 11766/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на „Алусил“ ООД против мълчалив отказ на Директора на Т. Д. „М. С. при Агенция „Митници“ по молба вх. № 32-311711 от 30.10.2019 г., потвърден с отказ на Директора на А. М. по жалба вх. № 32-77179 от 10.03.2020 г., както и в частта за разноските, и ВНАСЯ ДЕЛОТО разглеждане в открито съдебно заседание.

УКАЗВА на основание чл. 170, ал. 2 от АПК, че изцяло в доказателствена тежест за „Алусил“ ООД е да установи наличието на предпоставките за исканото възстановяване, съгласно негова молба вх. № 32-311711 от 30.10.2019 г.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 171, ал. 5 и чл. 9, ал. 5 от АПК УКАЗВА на „Алусил“ ООД, че по делото липсват надлежни доказателства и доказателствени средства, които да установят посочените във влязлото в сила Решение № 4161/19.06.2018 г., постановено по адм. дело № 12602/2016 г. по описа на АССГ стоки: 1. Силициев гел тип С 1-8 мм 0,51 мт; 2. Силициев гел тип А 2-55 мм 0,5 мт; 3. Силициев гел (на гранули) за котешка тоалетна тип С бял 1-8 мм и 4. Силициев гел тип (на гранули) 2-5 мм, на стоките по кои точно ЕАД-та съответстват, съответно какъв е определеният с тях код по ТАРРИК и размер на дължимите мито и ДДС, с Решение № РЗМ-5800-211/32-308188 от 03.11.2016 г. на Началника на Митница „Столична“, при съобразяване и мотивната част на настоящото решение.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на „Алусил“ ООД в 14-дневен срок стори доказателствени искания съобразно така дадените му указания, както и да ангажира доказателства, вкл. и за евентуално проведено производство по реда на чл. 251 от ГПК, както и заверен препис от приетото по адм. дело № 12606/2016 г. по описа на АССГ заключение на вещо лице по допусната съдебно-химическа експертиза.

ЗАДЪЛЖАВА „Алусил“ ООД в срок до датата на следващото съдебно заседание да представи по делото документите, находящи се по административната преписка на чужд език, придружени с надлежен превод на български език, като му УКАЗВА, че при неизпълнение, същите ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Осмо отделение за определяне на дата за съдебно заседание, за което да се призоват страните.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА