Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на М.П от [населено място], [община], срещу Решение № 53/02. 05. 2017 г. на Административен съд – Сливен по адм. дело № 325/2016 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № РД-15-1198/02. 09. 2016 г. на кмета на община С., нареждаща премахването на незаконен строеж "Овчарник", находящ се в собствения му ПИ № 042003 по картата на възстановената собственост, представляващ нива в землището на [населено място], и с което Панайотов е осъден да заплати разноските по делото. Касаторът претендира разноски.

Ответникът изразява становище за правилност на атакуваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Овчарникът с описаните в заповедта параметри представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДРЗУТ, не попада между обектите по чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ и съответно не е от обектите по чл. 54, ал. 1 и 4 или чл. 147 ЗУТ, за които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж. В тази връзка на общо основание за изграждането му е бил необходим изричен разрешителен акт от главния архитект на общината - чл. 148, ал. 1 и 2 от закона. При липсата му строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

2. Строежът не е обект по чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, тъй като, на първо място, не е обект по чл. 54 ал. 1 и 4 ЗУТ – не е временен строеж, свързан със строителството и механизацията или пък с рекултивацията на нарушени територии. Не е и обект по чл. 147 от закона, доколкото чл. 44, към който препраща, касае постройки на допълващото застрояване със селскостопанско предназначение, но изградени в рамките на селата, а...