Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/, във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М.М с ЕТ „М.М – 50“, чрез процесуалния си представител адв.. А срещу решение № 134 от 22. 01. 2018 г., постановено по адм. дело № 3112/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16002415002619-091-001/08. 12. 2015г., поправен с РА № Р-16002415222811-003-001/21. 12. 2015г. за поправка на ревизионен акт /РАПРА/, издадени от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърдени с Решение № 96/23. 02. 2016г., издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ при ЦУ на НАП - Пловдив. Иска се отмяна на решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно приложение на ЗДДС и ЗДДФЛ, респективно неправилно определен размер на задълженията. Иска отмяната на решението и постановяване на ново по същество на спора, с което РА да бъде изменен в частта на установените задължения по ЗДДС, като се определи за дължим само ДДС за надценката, с която са продадени стоките, касателно задълженията по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, претендира същите да бъдат намалени предвид липсата на доказателства за получаване на стоките по издадените на едноличния търговец фактури, ненамерили отражение в счетоводството му. А по повод фактурите осчетоводени през 2015 г., да измени РА съобразно заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП - Пловдив, чрез процесуалните си представители, в съдебно заседание и в писмено становище, оспорва касационната жалба. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал....