Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е подала касационна жалба срещу решение № 1259 от 27. 02. 2017 г. по адм. дело № 9096/2014 г. по описа на Административния съд – София град в частта, в която е осъдена да заплати на И.Г обезщетение в размер на 3000 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора – София в периода 2010 – 2013 г, довели до заболяването му от [диагноза], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено изцяло или в осъдителната част. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението се обжалва и от И.Г в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер от 53 000 лева, ведно със законната лихва. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Поискана е отмяната на решението и постановяването на друго, с което искът да се уважи изцяло.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е основателна, а тази на И.Г – неоснователна.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:
Производството пред Административния съд – София град е образувано по исковата молба на И.Г срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ), за заплащане на обезщетение в размер на 53 000 лева за неимуществени вреди; В молбата се твърди, че при довеждането му по делегация в Затвора – София в периода 2010 г. – 2013 г., ищецът бил държан в общо спално помещение с лица с доживотни присъди. Той получавал заплахи за живота си от тези лица и бил под психическо напрежение, тъй като чувствал живота и здравето си застрашени. Вследствие на страха и причинения стрес се разболял от [диагноза]. Заболяването било диагностицирано в Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода при Затвора – София през септември 2013 г.
По делото е установено, че И.Г изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора - [населено място]. Той пребивавал няколко пъти в Затвора – София по причина на явяването му в заседания по съдебни дела. В периодите 28 .11. 2010 г. - 02. 12. 2010 г. и 15. 12. 2010 г. - 20. 12. 2010 г. пребивавал в едно помещение с осъдения на доживотен затвор Ж.Г, а в периодите 20. 04. 2011 г. - 03. 05. 2011 г. пребивавал в едно помещение с Ж.Г и М.Х, и двамата осъдени на доживотен затвор. В останалите случаи, когато бил настаняван в Затвора – София, той бил настанен самостоятелно.
От медицинските справки по делото е установено, че И.Г е диспансеризиран към психиатричния кабинет при Затвора – [населено място] с диагноза: [диагноза]. При ищеца е установена и токсикомания с доказана зависимост. Преосвидетелстван е от трудово-експертна лекарска комисия за психични заболявания с 74 % намалена работоспособност, 96% токсикомания с доказана зависимост и 35 % намаление на слуха, в следствие на травма в миналото. През септември 2013 г. И.Г е бил диагностициран със [диагноза], като му било назначено лечение и диета, както и консултации с ендокринолог и обучения за хранителен режим.
За установяване на твърденията на ищеца по делото били събрани свидетелските показания на Ж.Г, който разказал, че познава ищеца от затвора. През общото им пребиваване били настанени в първа килия на Затвора – София, която била предназначена за конвоирани лица, излежаващи доживотна присъда. В килията имало и лица с присъди над 15 години лишаване от свобода. Господинов разказал за спорове и конфликти между него и И.Г, както и между Г. Й М.Х. И.Г бил страстен пушач, а другите двама - непушачи. След разправия и дори след забележка И.Г се свивал в някой ъгъл и плачел. Вечер не заспивал, докато другите не заспят, изпадал в психоемоционален стрес.
Въз основа на събраните доказателства, административният съд направил констатации, че в случая се установяват действия и бездействия на администрацията на затвора, противоречащи на изискванията на чл. 120 ЗИНЗС и чл. 213 ППЗИНЗС, както и бездействие за настаняването на И.Г при условията на чл. 53, т. 2 ППЗИНЗС, в помещения, заключвани само нощем. Посочено е, че ищецът е бил настанен съвместно с осъдени на доживотен затвор, които съгласно чл. 213 ППЗИНЗС се настаняват в отделни затвори или в отделения на другите затвори в обособени зони с повишена сигурност, в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Той трябвало да бъде настанен в помещение, което се заключва само нощем. Неспазването на тези условия представало нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 3 ЕКПЧОС Според мотивите на съда, поставянето на И.Г в помещение, предназначено за лица лишени от свобода, изтърпяващи наказание доживотен затвор и доживотен затвор без право на замяна, е повлияло на интензитета на неблагоприятните вътрешни изживявания на ищеца.
Първоинстанционният съд се позовал и на заключение на съдебно-медицинска експертиза, която допускала възможността престоят на Георгиев в Затвора – София да е една от причините за отключване на заболяването му "[диагноза]" поради преживения емоционален стрес. За ирелевантни били приети действия на затворническата администрация по осигуряване на специална храна и лечение на ищеца. Административният съд приел, че за И.Г са настъпили твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в развитие на заболяването "[диагноза]", което можело да бъде провокирано от изживения от лицето стрес при настаняването му с лица, осъдени на доживотен затвор. За възмездяване на причинените на ищеца неимуществени вреди съдът осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да му заплати обезщетение по справедливост в размер на 3000 лева за периода 2010 – 2013 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното й изплащане. В останалата част съдът отхвърлил исковата претенция за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 53 000 лева.
Касационната инстанция намира, че решението на съда в осъдителната му част е постановено в нарушение на материалния закон. Административният съд не е приложил точно материалния закон, тъй като се е позовал на разпоредби, които не регулират спорното правоотношение. Разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗИНСЗС предвижда, че когато е необходимо за предотвратяване на бягство, посегателство върху живота или здравето на други лица, както и на други престъпления, със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" лишеният от свобода може да бъде изолиран в единична килия за срок до два месеца без право на участие в колективни мероприятия. Според чл. 213 ППЗИНСЗС осъдените на доживотен затвор се настаняват в отделни затвори или в отделения на другите затвори в обособени зони с повишена сигурност. Те се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Участието им в колективни мероприятия е само с осъдени от същата категория. Нормата на чл. 53, т. 2 ППЗИНЗС въвежда задължение за настаняване на лишените от свобода на строг режим в помещения, които през нощта се заключват.
Както се установява от съдържанието на цитираните разпоредби, те имат отношение към изпълнението на режима на изтърпяване на наказанието в местата за лишаване от свобода, там, където осъдените лица са постоянно настанени. Предвидените изисквания не се прилагат в случаите, в които лишените от свобода временно и за кратко пребивават в друг затвор, в който са приведени с цел явяването им по съдебни дела или за медицинско лечение. При липсата на нормативна уредба, която да предписва режим на настаняване на осъдени лица, преведени временно в друг затвор, със съпътстващи задължения за администрацията на затвора, не може да се претендират незаконни действия или бездействия на администрацията на затвора. Отделно от това, ищецът не е ангажирал доказателства за незаконни действия/бездействия на длъжностни лица в Затвора-София, от които да са му причинени вреди. Разпитаният по делото свидетел Ж.Г описва единични случаи на спречквания между ищеца и други затворници, които се дължат на тяхно поведение и не се свързват с нарушение на задължения, възложени на администрацията на затвора. Няма данни ищецът да е искал да бъде преместен в друга килия или да е подавал оплаквания до управата на затвора за упражнен върху него физически или психически тормоз, по които администрацията да не е взела отношение.
В нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд е възприел превратно заключението на допуснатата медицинска експертиза, което допуска възможност за отключване на заболяването на ищеца от [диагноза] вследствие преживян от него стрес, но отбелязва и други фактори като хранителни навици, двигателна активност, генетична предиспозиция. Въз основа на заключението не може да се обоснове преценка, подобна на формираната от административния съд, че именно стресът при няколкократният престой на ищеца в една килия с лица, осъдени на доживотен затвор, е довел до заболяването му. Съдът е длъжен да основе решението си не на предположения, а на сигурно установени факти, каквито в случая липсват.
При отсъствието на елементите от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, изискващ настъпването на вреди в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконни административни актове или административни действия/бездействия на органи или длъжностни лица, имуществената отговорност на ответника не може да се ангажира. Като е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева заедно със законната лихва, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в тази част. Вместо него следва да се постанови друго, с което искът на И.Г да се отхвърли. В останалата част, в която искът е отхвърлен за разликата над 3000 лева до пълния предявен размер от 53 000 лева, решението на съда е правилно по резултат и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, като се вземе предвид, че Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е представила писмен отговор без явяване в съдебно заседание, юрисконсултското възнаграждение за касационната инстанция следва да се определи в размер на 50 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1259 от 27. 02. 2017 г. по адм. дело № 9096/2014 г. по описа на Административния съд – София град в частта, в която е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на И.Г обезщетение в размер на 3000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на заболяване [диагноза], вследствие на незаконни действия и бездействия на администрацията на Затвора - София в периода 2010 г. – 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Г иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в частта за заплащане на обезщетение в размер на 3000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на заболяване [диагноза], вследствие на незаконни действия и бездействия на администрацията на Затвора - София в периода 2010 г. – 2013 г., ведно със законната лихва. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ОСЪЖДА И.Г, ЕГН [ЕГН], да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" разноски в размер на 50 лева ( петдесет лева). Решението не подлежи на обжалване.