Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Агенция по заетостта - София против решение № 18 от 19. 07. 2016 г. по адм. дело № 147/2016 г. на Административен съд – Русе. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон.

С обжалваното решение Административен съд – Русе е осъдил Агенция по заетостта да заплати на С.С сумата 7090лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба 03. 05. 2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 2144, 92лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 13. 05. 2013 г. до датата на предявяване на иска.

С касационната жалба се претендира отмяна на съдебния акт в частта, с която е уважен предявеният иск на С.С по чл. 104, ал. 1 ЗДСл в редакцията преди изменението на ЗДСл, обн. ДВ, бр. 38/18. 05. 2012 г. и е присъдено обезщетение в размер на 10 брутни възнаграждения както и акцесорните искове, за разликата над дължимите суми по главния и акцесорен иск в размер на 6 брутни възнаграждения, съгласно действащата редакция на чл. 104, ал. 1 ЗДСл.

Ответникът по касационната жалба – С.С, чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

Производството пред Административен съд – Русе е образувано по искова молба на С.С против Агенция по заетостта...