Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от М.Д срещу решение № 1505 от 02. 02. 2018 г. постановено по адм. дело № 4078 по описа за 2017 г. на Върховен административен съд (ВАС), пето отделение.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон. Сочи, че е неправилен направеният от съда извод, че частично оспорената от Димитрова заповед на министъра на вътрешните работи е издадена при спазване на материалния закон и е съобразена с целта му. Излага, че този извод е направен въпреки очевидното противоречие на обжалваната заповед с разпоредбата на чл. 36 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл.), която урежда ясно прокламираното правило за повишаване в държавна служба. М.Д, когато е била държавен служител, е достигнала определена по-висока длъжност в Министерство на отбраната (МО), а именно "държавен експерт" с ранг І младши. Възходящото й развитие в МО до достигане на тази висока длъжност с този висок ранг се зачеркват, тъй като в Министерството на вътрешните работи (МВР) са определили на Димитрова по-ниска длъжност – "старши експерт", което се отразява и на определянето на основната й заплата. Съдът правилно е установил, че съгласно пар. 69 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закон за изменение и допълнение на ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗИДЗМВР, обн. ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01. 01. 2017 г., доп., бр. 98 от 2016 г., в сила от 01. 01. 2017 г., бр. 58 от 2017 г., изм., бр. 97 от 2017 г., в сила от 01. 01. 2018 г.) е предприето преобразуване на правоотношението й. Не е обърнал обаче внимание на факта, че преди да постъпи на работа в МВР Димитрова е работила по служебно правоотношение като държавен...