Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба, подадена от С. Мене – гражданка на Нигерия, против решение № 5623 от 09. 10. 2017 г. постановено по адм. дело № 7524 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град. В жалбата мотивирано поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. В съдебно заседание касаторката се представлява от адв.. Х, която поддържа жалбата и отправя допълнителни доводи в подкрепа на изложеното в нея.
Ответникът - Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет на Р. Б, чрез юриск. Чолаков изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Излага доводи, че при издаване на оспореното решение са спазени материалноправните и процесуалноправни разпоредби на ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ). Съдът е обсъдил всички приложени по делото писмени доказателства и въз основа на тях е направил обосновани правни изводи, че не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Обсъдена е бежанската история на жалбоподателя, като правилно е прието, че не са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Мотивите, обуславящи желанието на оспорващата да получи статут не попадат в обхвата на закрила по ЗУБ. Не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ.Бта история е недостоверна, а фактите противоречиви.
Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение № 5623 от 09. 10. 2017 г. постановено по адм. дело № 7524 по описа за 2017 г. на АССГ, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на С. Мене, гражданка на Нигерия, против решение № 10362 от 25. 05. 2017 г. на председателя на ДАБ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на търсещата закрила за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Анализирайки бежанската история, съдът е развил съображения, че по отношение на чужденката не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото ѝ мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същата да бъде предоставен статут на бежанец.
Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Приел е, че в случая от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че търсещата закрила не е била принудена да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашена от такива посегателства при завръщането си. Съдът е съобразил и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Нигерия, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденката да е била лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето ѝ, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.
Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон.
Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Р.Б.С на изискванията на закона с установените факти по делото логично е довел до правилния извод за липсата на основания за предоставянето на такъв статут на молителката. Самата чужденка не е твърдяла, а и по делото не са събрани доказателства, че в страната си по произход тя е била подложена на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална или политическа група. В проведено интервю от 20. 10. 16 г. търсещата закрила е заявила, че не е била арестувана, не е осъждана, не е членувала в политически партии и организации. Изтъква единствено икономически и криминални причини за напускането ѝ на страната по произход. Тези обстоятелства не могат да бъдат подведени под установените законови рамки за предоставяне на статут на бежанец, както правилно е посочил в мотивите си съдът. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към нея, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. „в” от Директива 2004/83/ЕО. Според общоприетите критерии на ВКБООН преценката за разрешаване на пребиваване на търсещия убежище трябва да бъде строго индивидуална и да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила. В проведеното интервю с чужденката излага данни, които не сочат заплахи за нейния живот, сигурност и свобода поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и от опасност от изтезание или други форми на унизително отношение. Само по себе си положението в Нигерия не може да е предпоставка за предоставяне на закрила по ЗУБ. Не са налице и предпоставките по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като С. Мене не е заявила на член от семейството ѝ да има предоставен статут в Р.Б.В това обосновава липсата на основания за предоставяне на статут на бежанец, както правилно е приел съдът в обжалваното решение.
Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателката. Няма данни по делото С. Мене да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността ѝ като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ.Пите, които чужденката посочва в интервюто са единствено от икономически характер за по - добър жизнен стандарт, криминални такива - страха от насилие от страна на съпруга ѝ терористични нападения на Б. Х.. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която, основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденката е принудена да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложена на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността ѝ като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Както административния орган, така и първоинстанционният съд подробно са изследвали положението в страната на произход на търсещата закрила. Правилно е заключението на първоинстанционния съд, че не са налице тежки посегателства визирани в чл. 9, ал. 1, вкл. и такива по т. 3 от ЗУБ. За да е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и съгласно чл. 15, б.”в” от Директива 83/2004 г. трябва да има тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателката, поради безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт.
Правилно както административният орган, така и решаващият съд са приели, че актуалната ситуация в Нигерия не може да бъде характеризирана като „ситуация на безогледно насилие, достигаща толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи”. Освен това от приложената справка МД 1010/29. 08. 2017 г. за актуалното състояние в страната на произход - Нигерия, става ясно, че няма въоръжен конфликт, а спорадични няколко атаки в Б. К, щата Борно. При тези данни правилно е заключението на административния орган, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут.
Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5623 от 09. 10. 2017 г. постановено по адм. дело № 7524 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване.