5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50092
гр.София,
15. 02. 2023 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
АНЕЛИЯ ЦАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 2888 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Делото е образувано по повод касационна жалба с вх. № 20915 от 07. 04. 2022 г. срещу решение № 102 от 24. 01. 2022 г. по в. гр. д. № 6821/2021 г. на СГС, с което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ са отхвърлени.
Жалбоподателката М. С. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът - Б. Б. Т /в несъстоятелност/, чрез синдик П. Ц., излагат съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Установено е, а и между страните не е спорно, че по силата на трудов договор № 110/06. 10. 2009 г. страните по делото са били в трудово правоотношение за длъжността „монтажист” в отдел „Продукция и реализация“ в Дирекция „Административна“, а по делото е представена и длъжностна характеристика за длъжността „монтажист“.
От представения по делото протокол от заседание на Съвета на директорите на ответното дружество от 26. 11. 2012 г., на което е приета нова структура и ново щатно разписание на дружеството по представените Приложения № 1 и № 2, се установява, че на изпълнителния директор е възложено да утвърди новата структура и новото щатно разписание и да извърши предвидените промени в щата. В изпълнение на указанията изпълнителният директор със заповед № 17/29. 11. 2012 г. е утвърдил нова длъжностна характеристика съобразно утвърденото ново щатно разписание на длъжностите, в сила от 29. 11. 2012 г.-Приложение № 1 за длъжността „монтажист“. Установява се, че в раздел IV - „Необходима компетентност за изпълнение на длъжността“ са въведени нови изисквания, които не фигурират в предходната длъжностна характеристика - умения за компютърен монтаж и умение за работа със системите Final Cut Pro и Quantel. Новата длъжностна характеристика е връчена на служителите А. Т., П. Г., Р. Г. и М. М.. С процесната заповед № 230/30. 11. 2012 г. на изпълнителния директор на -„ББТ“ ЕАД, връчена на 30. 11. 2012 г., трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ поради промяна в изискванията за заемане на длъжността и въведените изисквания за умения за компютърен монтаж и за работа със системите Final Cut Pro и Quantel, считано от 01. 12. 2012 г, на същата дата ищцата е получила и предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение.
За да постанови своето решение въззивният съд приема, че след сключване на трудовия договор работодателят е въвел нови изисквания за заемане на длъжността поради преместване на дейността в студиата на ТВ7, в които се работи с компютърен монтаж. Прието е, че новите изисквания - умения за компютърен монтаж и работа със системите Final Cut Pro и Quantel са въведени с длъжностна характеристика, утвърдена на 29. 11. 2012 г. и е ирелевантно за преценка законосъобразността на уволнението е обстоятелството дали същата е била връчена на ищцата. Връчването на длъжностната характеристика е от значение при възникване на трудовото правоотношение /чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ/ с оглед наличие на яснота за възложените трудови функции, а в производството по оспорване на заповедта за уволнение предмет на установяване е дали са налице нови изисквания, на които служителят не отговаря.
Прието е, че въведените нови изисквания не са произволни, а са свързани с характера на дейността на процесната длъжност и са обусловени от преместването на телевизията в студия, в които се работи само с
посочените нови системи. Приети са за недоказани твърденията, че ищцата е била уволнена единствено поради влошени отношения между ответника и лицето, с което тя живее на съпружески начала, което лице е разпитано като свидетел в производството и съдът е приел, че неговите показания не следва да бъдат кредитирани тъй като е заинтересованост от изхода на спора с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, а и показанията на свидетеля не са подкрепят от останалите доказателства по делото.
Въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение се явява законосъобразна и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се отхвърли като неоснователен, а с оглед акцесорния им характер като неоснователни е отхвърлил и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателката М. В.,чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: законосъобразно ли е непосочване в заповедта за прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ за невъзможност на кои променени дейността на работника или служителя се отнася заповедта и как е установена тази невъзможност, обусловено ли е уволнението извършено по реда на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ от изпълнението на задължението на работодателя по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ за връчване на длъжностна характеристика на работника/служителя преди прекратяване на трудовия договор, незаконосъобазно ли е несъобразяването при прекратяване на трудов договор по чл. 328., ал. 1, т. 11 КТ за извършени промени в длъжностните задължения без да довежда до знанието на работника или служителя всяко изменение за съществуващите условия на трудов договор съобразно Директива на Съвета 91/533/ЕИО и законосъобразно ли е решението за прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ по време на ползване на болничен отпуск на работника или служителя и при несъществуващи законосъобразно на изменение на дейността. Поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1,т. 1 и 3 ГПК.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания. Обобщено всички въпроси в изложението касаят предпоставките, при наличие на които работодателят може законосъобразно да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1,т. 1 КТ. Съгласно задължителната практика на ВКС обективирана в т. 2 от ТР по тълк. д. № 4/2017 г. ОСГК на ВКС е посочено, че основание за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ е промяната на всички изисквания за заемане на длъжността, извън тези за образование и професионална квалификация. В случая не е налице отклонение от посочената практика на ВКС, доколкото трудовото правоотношение е било прекратено поради липсата на умения за компютърен монтаж и умение за работа със системите Final Cut Pro и Quantel. Хипотезата по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ изисква да са настъпили изменения и каквито и да са други професионални изисквания – трудов стаж, допълнителни нови знания и умения, но без да се променят изискванията за образование и професионална квалификация, т. е. всички останали изисквания, необходими за изпълнението на трудовата функция, какъвто именно е конкретния случай.
Що се касае до въпроса какво е значението на длъжностната характеристика при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1,т. 11 КТ, то и на този въпрос съдът не е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС. В същата се приема, че длъжностната характеристика е акт на работодателя, в която се поставят определени изисквания към работника, заемащ съответната длъжност и съответствуващи на изискванията за съответната длъжност, с оглед необходимостта от постигането на трудовия резултат, но тя не представлява не представлява съглашение между работник и работодател по смисъла на чл. 66 КТ, независимо от обстоятелството, дали работникът е подписал длъжностната характеристика или не. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ, добросъвестността при упражняването на правата и задълженията, произтичащи от трудовото правоотношение, се предполага, до установяване на противното. Тази оборима презумпция предполага, че тежестта от доказването на злоупотребата с права, в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, се носи от страната, която се позовава на нея. В този смисъл е трайната практика на ВКС. Освен изложеното относно доказателствената тежест от доказването на злоупотребата с право по смисъла на чл. 8 КТ, която се носи от ищцата по делото, видно от данните по делото относно длъжността, заемана от същата, промяната в изискванията за упражняване на задълженията не са самоцелни, а свързани с характера на дейността на процесната длъжност. С оглед особеностите на конкретната работа и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност от нормативно установените. Такова изменение е възможно след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика, стига те да не противоречат на нормативно установените. Надлежното упражняване на потестативното право на работодателя на уволнение се осъществява чрез отправяне на писмено изявление /предизвестие до работника/служителя, с което е спазено и изискването на Директива на Съвета 91/533/ЕИО за довежда до знанието на работника или служителя на всяко изменение за съществуващите условия на трудов договор, каквито изисквания са предвидени и в разпоредбите на КТ.
Въпросът законосъобразно ли е решението за прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ по време на ползване на болничен отпуск на работника или служителя не съставлява общо основание по смисъла на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловило решаващите изводи на съда за законност на извършеното прекратяване на трудовия договор. Съдът не може да разглежда основание, което не е посочено от ищеца в исковата молба, тъй като би се нарушил принципът за състезателност и равнопоставеност на страните в процеса. Правото по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е потестативно право на работника за отмяна на уволнението и в обстоятелствената част на исковата молба е необходимо да се посочат правопораждащите факти на правото, чиято защита се търси, а в случая ищцата не е въвела в исковата молба твърдение за незаконност на уволнението поради нарушение на правилата за предварителна закрила при уволнение по чл. 333 КТ. Съдът не може да се произнесе по предмета на делото (потестативното право за отмяна на уволнението), въз основа на други факти и обстоятелства, които не са въведени от ищеца и са извън предмета на доказване, и за които факти не е разпределяна доказателствена тежест и не е давано указание за сочене на доказателства, при липсата на такива.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102 от 24. 01. 2022г. по в. гр. д. № 6821/2020 г. на СГ София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: