№ 89

гр. София, 07 април 2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

ВАЛЯ РУШАНОВА

при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Атанас Гебрев от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 252 по описа за 2017г.

Производството е по чл. 423 ал. 1 от НПК.

Направено е искане от осъденото лице Г. И. Б. за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 92/2015г., по описа на Районен съд – гр. Кнежа, по което е постановена осъдителна присъда № 69 /03. 06. 2016г.

В искането се твърди, че деецът е задочно осъден, като на 02. 09. 2016г. е бил екстрадиран във връзка с присъдата си от Република Г..

Посочва се, че в момента изтърпява наказание в затвора в [населено място].

Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави искането без уважение, като сочи, че искането е неоснователно. През 2015г. на осъденото лице е повдигнато обвинение, определена е мярка за неотклонение „Подписка“, което означава, че не може да напуска страната без знанието на органите на досъдебното производство. Подсъдимият, след като са му предявени материалите от разследването, е напуснал страната, при което съдът е направил всичко възможно, за да го призове. Едва след това е разгледал делото в отсъствие на осъденото лице.

Осъденото лице, доведен, се явява лично, представлява се от служебно назначен защитник, който пледира да се уважи искането. Посочва, че е могло да бъде направен опит да бъде призован за съдебно заседание, вместо това е бил осъден задочно.

Осъденото лице пледира да бъде уважено искането и делото да се върне за ново разглеждане с цел сключване на споразумение. При упражняване на правото...