О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 207

гр. София, 07. 04. 2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков

Ирина Петрова

при секретаря ………........................................……. и с участието на прокурора………………................………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 341 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 9563/2.ХІІ.2016 г. на М. Д. З. от [населено място], подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от АК-П., против решение № 306 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 18.Х.2016 г., постановено по т. д. № 454/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 127/17.ІІІ.2016 г. на ОС-Пловдив, ТК, ХІ-и с-в, по т. дело № 790/2015 г. С последното е било признато за установено в пр-вото по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, че настоящата касаторка дължи на ищцата З. К. З. от [населено място] сума в размер на 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляваща част от сума в размер общо на 500 000 лв., дължима по силата на редовен от външна страна запис за заповед, издаден от М. Д. З. на 10.VІ.2013 г. в [населено място] и с падеж „на определен ден”: датата 10 септември 2015 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 ГПК, а именно 5.Х.2015 г. и до окончателното й изплащане, за което свое вземане ищцата е...