Производство по чл. 288 ГПК.

С решение № 1362 от 06. 02. 2015 година по гр. д. № 19533/2014 година на Софийски градски съд е уважен иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ за сумата 19092 лева, предявен от И. Д. Д. от [населено място] против Военна академия „Г.С.Р.”, [населено място]. В решението е прието за установено, че с влязло на 08. 05. 2008 г. решение по гр. д. № 6564/2000 г. на Софийски районен съд са били уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, предявени от И. Д. Д. против В. „Г.С.Р.” за отмяна на уволнение, извършено през 2000 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши научен сътрудник ІІ степен”. На 20. 10. 2008 г. ищецът е получил съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ за възстановяването му на длъжността, заемана преди незаконното уволнение. С молби от 08. 07. 2008 г. и от 28. 10. 2008 г. ищецът е поискал от ответника да бъде допуснат да изпълнява длъжността, на която е възстановен по силата на съдебното решение. Ответникът не го е допуснал на работа, като със заповед № 1037 от 11. 11. 2008 г. е прекратил отново трудовото му правоотношение на основание чл. 328, т. 10, пр. 2 КТ. Препис от заповедта за уволнение е бил изпратен на ищеца по пощата. Към момента на уволнението, извършено през 2000 г. месечното брутно трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 604, 35 лева. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск за обезщетение за недопускане на работа, на която служителят е възстановен след отмяна на незаконно уволнение е основателен. Приел е, че заповедта за последващото му уволнение № 1037 от 11. 11. 2008 г. не е била връчена надлежно на ищеца, т. е. не е породила правно действие, поради което се обезщетение се дължи за периода от 28. 10. 2008 г. (датата на молбата за възстановяване на заеманата длъжност след съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ) до датата на предявяване на иска 14. 06. 2011 г. Изхождайки от така формираните изводи, съдът е уважил иска с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ за сумата 19092 лева, определяйки размера на обезщетението въз основа на последното брутното месечно възнаграждение на ищеца преди незаконното му уволнение. Искът за разликата до предявения му размер от 50400 лева е отхвърлен като неоснователен.

Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му, с която искът с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ е отхвърлен за разликата до предявения му размер е постъпила от И. Д. Д.. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса следва ли съдът да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и да обсъди всички доказателства, разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – Тълкувателно решение № 1 от 04. 01. 2001 г. на ОСГК ВКС; решение № 157 от 08. 11. 2011 г. по т. д. № 823/2010 г. ІІ т. о. ВКС и решение № 134 от 30. 12. 2013 г. по т. д. № 34/2014 г. ІІ т. о. ВКС. Въпросът е изведен във връзка с касационното оплакване за недопускане на доказателства относно размера на трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал през 2008 г. след влизане в сила на решението за възстановяването му на работа. В изложението към касационната жалба са въведени и оплаквания относно размера на присъдените разноски; за допусната математическа грешка и неяснота при определяне размера на обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ, както и че съдът не се е произнесъл по целия предмет на делото и в частност по въпроса за дължимите лихви върху обезщетението по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, присъдено с първоинстанционното решение.

Касационна жалба против въззивното решение в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ е уважен над размер от 302 лева е постъпила от В. „Г. С. Р.”. Поддържа се, че въпросът кога издадената от работодателя заповед за уволнение е връчена надлежно на работника е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и в частност с приетото разрешение в решение № 35 от 07. 05. 2012 г. по гр. д. № 1877/2010 г. ІV г. о. ВКС; решение № 283 от 02. 10. 2010 г. по гр. д. № 5087/2009 г. ІІІ г. о. ВКС и решение № 39 от 09. 02. 2012 г. по гр. д. № 410/2011 г. ІІІ г. о. ВКС.

По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:

Повдигнатият от касатора И. Д. Д. въпрос следва ли съдът да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и да обсъди всички доказателства е разрешен съобразно установената съдебна практика. В контекста на повдигнатия въпрос относно доводите и доказателствата, относими към размера на обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ, съдът е обсъдил всички доказателства относно размера на обезщетението, определено съобразно последното брутно трудово възнаграждение, получено от ищеца за месеца, предшестващ незаконното уволнение. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК е и отказът на въззивния съд да допусне събиране на нови доказателства за размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца, тъй като искането е заявено след срока за доказателствени искания по чл. 146, ал. 3 ГПК; след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство и след подаване на въззивната жалба, без в нея да е изложено конкретно оплакване за процесуални нарушения при събиране на доказателствата относно размера на дължимото обезщетение. Изложените във въззивната жалба оплаквания относно отказа на първоинстанционния съд да допусне изменение на иска касаят поисканото недопустимо изменение на обстоятелствена част и петитум на исковата молба – предявена с молба от 25. 03. 2013 г. претенцията за обезщетение за научен принос при внедряване на разработки с екологичен и икономически ефект в областта на отбраната, т. е. оплаквания без отношение към размера на базата, въз основа на която следва да се определи дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ.

Не дават основание за допускане на касационно обжалване и въведените от касатора И. Д. Д. оплаквания относно размера на присъдените разноски; за допусната математическа грешка и неяснота при определяне размера на обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ, както и оплакването, че съдът не се е произнесъл по въпроса за дължимите лихви върху обезщетението по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, присъдено с първоинстанционното решение. Извън обстоятелството, че по така формулираните оплаквания няма изведен правен въпрос, което само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване (т. 1 от ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. ОСГТК ВКС), то по правната си същност въведените оплаквания съставляват искане за допълване на въззивното решение, за поправка на очевидна фактическа грешка и изменение на решението в частта му за разноските. По същите тези искания въззивния съд се е произнесъл с решение от 15. 07. 2016 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК - чл. 250 ГПК, което не е обжалвано.

Основателен е доводът за допускане на касационно обжалване по повдигнатия въпрос в касационната жалба, подадена от В. „Г. С. Р.”. Въпросът кога издадената от работодателя заповед за уволнение е връчена надлежно на работника, обуславящ изхода на делото, е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, поради което и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1362 от 06. 02. 2015 година по гр. д. № 19533/2014 година на Софийски градски съд в частта му, с която искът с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ, предявен от И. Д. Д. от [населено място] против В. „Г.С.Р.”, [населено място] е уважен над размер от 302 лева до 19092 лева.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1362 от 06. 02. 2015 година по гр. д. № 19533/2014 година на Софийски градски съд в останалата му обжалвана част.

УКАЗВА на жалбоподателя В. „Г.С.Р.”, [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 375, 80 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК.

При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: