Р Е Ш Е Н И Е

№ 46

София, 06. 04. 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанин Силдарева

ЧЛЕНОВЕ:Дияна Ценева

Светлана Калиновапри участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 60140 от 2016 година по описа на Първо ТО на ВКС, разпределено на Първо ГО на ВКС в изпълнение на заповед №839/2016г. на председателя на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, Първи Търговски състав, постановено на 01. 03. 2016г. по в. т.д.№762/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от дружеството-жалбоподател против [фирма] обективно съединени искове за заплащане на сумата от 48 000лв. главница по договор за цесия от 16. 12. 2010г. и сумата от 14 818. 16лв. лихви за забава върху главницата, начислени за времето от 16. 12. 2010г. до 06. 12. 2013г.

С определение №581/28. 11. 2016г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса осчетоводяването на фактура и ползването на данъчен кредит по нея може ли да се възприеме като своеобразно извънсъдебно признание на задължението по нея.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че наличието на фактурата и факта на нейното осчетоводяване от ответното дружество, както и че е ползван данъчен кредит по нея...