Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д. от гр. М. против решение 550 от 24. 10. 2014 г. по адм. д. 401/2014 г. на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 2339-М/30. 05. 2014 г. на директора на Д "СП"-Монтана, потвърдена с решение 9116-15/01. 07. 2014 г. на директора на РД "СП"-Монтана.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д. на Д. С. подпомагане - Монтана не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна.

След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Монтана е заповед 2339-М от 30. 05. 2014 г. на Директора на Д. С. подпомагане - Монтана, потвърдена с решение 9116-15 от 01. 07. 2014 г. на Директора на Регионална дирекция Социално подпомагане Монтана, с която на Д. А. Д. е наредено да възстанови недобросъвестно получени средства от семейни помощи по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за детето В. Д. А., отнасящи се за периода 01. 05. 2011 г. 30. 04. 2012 г., в размер на 420 лв. ведно със законната лихва.

За да отхвърли жалбата, Административен съд Монтана е приел, че с декларирането на невярно обстоятелство относно семейното му положение (неженен/разведен вместо женен) жалбоподателят е въвел в заблуждение административния орган относно правото му на семейна помощ и поради това е недобросъвестен. Решението е необосновано и неправилно.

С молба декларация вх. 2339-М от 18. 05. 2011 г. до Директора на Д. С. подпомагане Монтана заявителят Д. А. Д. е поискал да му бъде отпусната месечна социална помощ за едно дете по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, като в графата за семейно положение е декларирал неженен/разведен. В хода на извършената проверка е установено, че съгласно акт за брак 009878 от 06. 09. 1992 г. жалбоподателят е женен за Б. Б. Д. и бракът им не е прекратен със съдебно решение. Д. В. е родено на 31. 01. 2004 г. от майка Л. Н. Ц., която от 2007 г. не живее с бащата и детето. С решение от 26. 04. 2011 г. по гр. дело 70432/2010 г. на Районен съд Монтана упражняването на родителските права върху детето Венцислав е предоставено на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения със задължение да заплаща издръжка.

Право на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД - редакция - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, имат семействата, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, при изпълнение на условието, че детето: 1. не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца; 2. редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3. живее постоянно в страната.

На основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПД в случай на установена недобросъвестност директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва.

За недобросъвестно получена се счита тази помощ за дете, на която семейството е нямало право, но я е получило поради съзнателно укриване на правнорелевантни факти или невярното им деклариране. Недобросъвестността на лицето не се предполага, а трябва да бъде доказана от административния орган. В хипотезата на чл. 14 от ЗСПД

недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение само при положение, че невярно декларираните обстоятелства или укритите такива са довели до неправомерно отпускане на социалните помощи. В случая административният орган не е представил доказателства, че за жалбоподателя при вярно деклариране на обстоятелството не би възникнало право на семейна помощ. При преценката на поведението му не е взето предвид, че независимо, че бракът не е прекратен по реда на закона, фактическата раздяла на съпрузите продължава повече от 20 години, детето Венцислав не е родено от този брак и родителските права за отглеждането му са предоставени на бащата.

С оглед на изброените по-горе обстоятелства не може да се приеме, че с декларирането на семейно положение неженен/разведен заявителят на семейната помощ съзнателно е декларирал несъответен на фактическото положение семеен статус с цел да въведе в заблуждение администрацията и да получи помощ за детето Венцислав, която не му се следва. Недобросъвестността като материалноправна предпоставка по чл. 14 от ЗСПД не е доказана, поради което оспорената заповед е незаконосъобразна и подлежи на отмяна (В същия смисъл решения на Върховния административен съд, V отд., 3247 от 24. 03. 2015 г. по адм. дело 14220/2014 г., 2417 от 09. 03. 2015 г. по адм. дело 14612/2014 г. и др.).

Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което се уважава жалбата на Д. А. Д. от гр. М..

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 550 от 24. 10. 2014 г., постановено по адм. дело 401 / 2014 г. на Административен съд Монтана и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед 2339-М от 30. 05. 2014 г. на Директора на Д. С. подпомагане Монтана, потвърдена с решение 9116-15 от 01. 07. 2014 г. на Директора на Регионална дирекция Социално подпомагане Монтана, с която Д. А. Д. от гр. М. е задължен да възстанови недобросъвестно получени семейни помощи за деца за периода 01. 05. 2011 г. 30. 04. 2012 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Н. М./п/ Р. П.

Р.П.