О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2004

гр. София, 23.04.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Н.Неделчева гр. дело №3805/2024г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №8785/07.08.2024г. на Й. К., чрез адв. Р. Б. срещу решение №291/01.07.2024г. по в. гр. д. №394/2024г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е обезсилено като недопустимо решение №309/10.03.2024г., постановено по гр. дело №1325/2023г. на Районен съд - Русе. Според касатора, въззивният съд не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства, в резултат на което не е съобразил, че предмет на завещанието е само 1/22 ид. част от описаните в същото имоти, предвид което и неправилен се явява изводът му, че цената на иска възлиза на 497 762.50 лв., а не на 24 063,78 лв., съответстваща на 1/22 ид. част от имуществото. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа наличието на касационното основание по чл. 280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За да обезсили като недопустимо постановеното от първата инстанция съдебно решение, с което искът по чл. 42 ЗН е отхвърлен, а искът по чл. 30 ЗН относно същото завещание е уважен, въззивният съд е приел, че цената на всеки от исковете е 497 762.50 лева. Според касатора, въззивният съд не е съобразил, че от неговите твърдения, както и от доказателствата по делото става ясно, че предмет на завещанието, съответно предявените искове касаят само 1/22 ид. ч. от описаните в завещанието имоти, а не...