О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2005
Гр. София, 23.04.2025г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Наталия Неделчева
като изслуша докладваното от съдията Неделчева к. гр. дело №3668/2024г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. №266026/11.03.2024г. на И. С. Й., П. И. Й. и Р. С. Й., чрез адв. П. М. срещу Решение от 06.02.2024г., постановено по в. гр. дело №5477 по описа на Софийския градски съд за 2021г., с което е потвърдено първоинстанционното решение. Според касаторите, решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със задължителната практика на ВКС. В касационната жалба се съдържа и изложение на касационните основания, като са посочени разпоредбите на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Според касаторите въззивният съд се е отклонил от задължението си да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, доводите и възраженията на страните, както и всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК. Твърдят, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба и е постановил недопустимо решение. Излагат, че с исковата молба е била осъществена хипотезата на първоначално съединяване на исковете по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 108 ЗС /чл. 210, ал. 1 ГПК/, последвано от разделянето на исковете от съда /чл. 210, ал. 2 ГПК/, последвано от повторно съединяване на исковете /чл. 213 ГПК/. Считат, че в тази част въззивното решение следва да бъде отменено, тъй като е постановено по...