Образувано е по касационна жалба на Д. И. по труда Софийска област срещу решение 1263 от 17. 12. 2013 г. по адм. д. 1016/2013 г. по описа на Административен съд София-област, трети състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът - ТК Бус-Перник, със седалище и адрес на управление в гр. П., не е взел отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

С решение 1263 от 17. 12. 2013 г. по адм. д. 1016/2013 г., Административен съд София-област, трети състав, е отменил предписания по т. 3, т. 5 и т. 6, отразени в протокол за извършена проверка от 14. 02. 2013 г., 26. 02. 2013 г. и 1. 03. 2013 г. на инспектори при Д. И. по труда Софийска област, потвърдени с решение 0104-10-057 от 17. 04. 2013 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда - гр. С..

Съдебният акт е правилен, в частта му, с която е отменено предписанието по т. 3 от цитирания протокол за проверка. В останалата му част, по т. т. 5 и 6 от предписанията, той е постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

В констативната част на протокола за извършена проверка на 14. 02. 2013 г., на 26. 02. 2013 г. и на 1. 03. 2013 г. на инспектори при Д. И. по труда Софийска област по пункт 3, както и в цялостното му съдържание няма данни въз основа на какви документи, намиращи се в ТК Бус-Перник се прави извода, че работодателят не е осигурявал ползването на допълнителен платен годишен отпуск не по - малко от 5 дни по чл. 156 КТ, в частност на Н. Б. К. и Д. С. Д., а и на други лица, работещи в Кооперацията при специфични условия и рискове за живота и здравето, пред вид общата формулировка на предписанието по т. 3 от протокола. Такива доказателства не се съдържат и по административната преписка. По отношение на Крумов и Димитров няма данни за кои години са отнася неползването на цитирания отпуск. Не е посочено кои са другите работници, спрямо които е извършено същото нарушение и за кои години.Изводи за неползването на допълнителен платен годишен отпуск могат да се правят след запознаване със заповедите за отпуск за съответните години. В констативната част на протокола не се съдържат данни, че такава проверка е била извършена от контролните органи. Възпроизвеждането на разпоредбата на чл. 156 от КТ, която съдържа две хипотези и посочването текста на чл. 2, т. 28 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен годишен отпуск, не могат да заменят мотивите, които административният орган е бил длъжен да изложи относно фактическите основания, на които почиват изводите му относно наличието на нарушенията.

Независимо от конкретния техен вид, принудителните административни мерки по правило се прилагат с индивидуален административен акт. Формата и съдържанието на последния, ако не са регламентирани със специален закон, са посочените в общия процесуален закон чл. 59 АПК.

В тази връзка изводите на първоинстанционния съд за нарушение на разпоредбите на чл. 35, 36 и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, са правилни и законосъобразни.

В т. 5 от констативната част на протокола, контролният орган е установил нарушение на чл. 152 от КТ по отношение на лицето Н. Б. К., който на 13. 08. 2012 г. е работил от 6:10 часа до 20:00 часа, а на 14. 08. 2012 г. е започнал работа в 6:10 часа, с което е нарушена междудневната почивка от 12 часа. Наред с това, в т. 10 от констативната част на протокола е посочено, че работодателят не е определил в Правилника за вътрешния трудов ред началото и краят на работния ден и редът за редуването на смените. В тази връзка по т. 10, са дадени предписания работодателят да определи в Правилника за вътрешния трудов ред началото и краят на работния ден и редът на редуване на смените, съгласно чл. 139, ал. 1 КТ и чл. 4а НРВПО. Констатациите по т. 10, както и предписанията по тази точка не са оспорени от Кооперацията, видно от съдържанието на жалбата пред Административен съд София област.При това положение законосъобразно, в т. 5 от предписанията, контролният орган е задължил работодателя да гарантира правото на работниците и служителите на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа, съгласно чл. 152 КТ.

От т. 5 от констативана част от протокола се установява нарушение на цитираната разпоредба по отношение на Н. Б. К., но в т. 10 е констатирано наличие на условия за допускането на същите нарушения по отношение и на другите работници и служители в Кооперацията, поради което т. 5 от предписанията има по отношение на тях значението на превантивно, предотвратяващо действие спрямо подобни незаконосъобразни практики на работодателя.

По т. 6 от констативната част на протокола за извършена проверка се установява, че Н. Б. К. е работил на 15. 08. 2012 г. от 6:10 до 21:15, с което продължителността на работната смяна е надвишила 12 часа. Нарушението е констатирано въз основа на цитирани в протокола пътни листове. Наред с това, в т. 9 от констативната част на протокола се установява, че работещите полагат труд извън договорената и извън предвидената по трудов договор продължителност на работното време, което не се отчита в книгата за извънредния труд. В тази връзка е даденото по т. 9 предписание, което не е обжалвано. Ето защо предписанието по т. 6 от протокола, работодателят да спазва максималната продължителност на работната смяна и да не допуска полагане на труд над 12 часа, на основание чл. 142, ал. 4 КТ, е правилно и законосъобразно.

Съдът не е разгледал предписанията по т. 5 и 6 във връзка с констатациите на контролните органи по т. 10 и т. 9 от констативната част и предписанията по т. т. 10 и 9 от протокола и е постановил решението си в тази му част в противоречие с тях.

Нарушен е и материалния закон. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда могат да прилагат принудителните административни мерки, посочени в чл. 404, ал. 1 КТ, първата от които е да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите - чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ.

Граматическото тълкуване на тази разпоредба води до извода, че принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1 КТ се прилагат:

- за предотвратяването на нарушенията - това са т. нар. в правната теория и в съдебната практика превантивни принудителни административни мерки;

- за преустановяване на нарушенията - това са т. нар. преустановителни административни мерки;

- за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от нарушенията - това са т. нар. поправителни принудителни административни мерки.

Формулировката на предписанията по т. 5 и 6 от протокола е достатъчно ясна и е в смисъл да се преустановят нарушенията на трудовото законодателство по отношение на посочените в протокола конкретни лица и да се предотвратят такива нарушения спрямо други работници на Кооперацията.

Като е стигнал до други фактически и правни изводи относно предписанията по т. 5 и 6, съдът е постановил решение, което е неправилно в тази му част и подлежи на отмяна.Делото в тази му част е изяснено от фактическа страна, което позволява на касационната инстанция да постанови решение по съществото на спора.

Пред вид изложеното в настоящите мотиви се приема, че нарушенията на трудовото законодателство, визирани в т. 5 и т. 6 от констативната част на протокола са извършени от работодателя, а издадените по тези пунктове предписания са правилни и законосъобразни.

Ето защо подадената срещу тези две предписания жалба следва да бъде отхвърлена.

В останалата му част решението на първоинстанционния съд се оставя в сила.

Разноски по делото не са поискани от страните, поради което присъждането им не се обсъжда.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 1263 от 17. 12. 2013 г. по адм. д. 1016/2013 г. по описа на Административен съд София-област, трети състав, в частта му, с която са отменени задължителни предписания по т. 5 и т. 6, обективирани в протокол за извършена проверка от 14. 02. 2013 г., 26. 02. 2013 г. и 1. 03. 2013 г. на инспектори при Д. И. по труда - Софийска област, потвърдени с решение 0104-10-057 от 17. 04. 2013 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда - гр. С. И В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ТК Бус-Перник със седалище и адрес на управление в гр. П. срещу задължителни предписания по т. 5 и т. 6, обективирани в протокол за извършена проверка от 14. 02. 2013 г., 26. 02. 2013 г. и 1. 03. 2013 г. на инспектори при Д. И. по труда Софийска област, потвърдени с решение 0104-10-057 от 17. 04. 2013 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда - гр. С..

ОСТАВЯ В СИЛА решението в тази му част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Т. Т.

И.В.