Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. О. е по касационна жалба на Н. Н. А. с адрес Затвора гр. С. З. срещу решение 239 от 06. 12. 2013 г., постановено по адм. дело 529/2012 г. на Административен съд С. З..

В касационната жалба се сочи неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени решението и да уважи изцяло исковата му претенция, като му присъди исканото обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че подадената касационна жалба е неоснователна. Не споделя извода на първоинстанционния съд за липса на задължение за водене на книга-регистър за писмата на лишените от свобода, които са адресирани до администрацията на затвора, неизпълнението на което да релевира незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 257 от АПК. Представителят на ВАП развива подробни съображения във връзка със становището си за допуснато бездействие, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от ППЗИНЗС, но намира, че от доказателствата по делото не се установява причинно-следствена връзка между визираното бездействие и евентуални вреди, каквито в процеса не са доказани.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение,

след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон.

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административен съд С. З. е бил сезран с искова молба...