Производството е образувано по молба на С. А. Р. от гр. С. за отмяна на решение 9003 от 27. 06. 2014 г. на Върховен административен съд (ВАС), V отделение, постановено по адм. д.10643/2013 г., допълнено на основание чл. 176 АПК с решение 14328 от 01. 12. 2014 г.

Поддържа се правен интерес на основание чл. 229, ал. 1, т. 1, вр. чл. 221, ал. 3 АПК. Посочва, че с обжалвания ревизионен акт 2021110717 от 11. 01. 2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. С. са установени задължения за внасяне в размер на 199 958. 99 лв., а с решение 1636 от 09. 07. 2012 г. на директора на Д. О. и управление на изпълнението (сега Обжалване и данъчно-осигурителна практика) гр. С. в размер на 187 458. 99 лв. Поддържа, че както по административен, така и по съдебен ред, е обжалвал РА изцяло относно всички допълнително установени задължения. Въпреки това, горестоящият административен орган в решение 1636/09. 07. 2012 г. и съдът в решение 9003 от 27. 06. 2014 г. неправилно били възприели жалбата му по административен ред като частично оспорване на установените задължения по ЗДДС само в размер на 12 500. 00 лв. за м. 08. 2008 г. Счита, че правилно в мотивната част на решение 1636/09. 07. 2012 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. С. и в първоинстанционното съдебно решение 4319 от 28. 06. 2013 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 8741/2012 г. е прието, че извършеното облагане по ЗДДС е неправилно. Като краен резултат обаче с решение 9003 от 27. 06. 2014 г. на ВАС, V отделение се потвърждавали незаконосъобразно установени задължения по ЗДДС. С уточняваща молба от 10. 09. 2014 г. потвърждава обжалването на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и алтернативно поддържа наличие на хипотези по...