Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл.АПК.
К. И.ЕООД моли да бъде отменено решение 1764/02. 08. 2013г. по адм. д.1236/2012г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА 261104342/16. 12. 2011г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски.
Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция ОДОП-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение административният съд е изменил РА261104342/16. 12. 2011г. на ТД на НАП-Пловдив във частта за определените лихви по авансови вноски за корпоративен данък за 2010г. като е намалил лихвите от 253, 06лв на 232, 74лв. и е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на Ем джей ем групЕООД,Никол 82ЕООД и Неврокоп комерс-3ООД. В РА правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите не е признато на основание чл. 68 ал. 1 т. 1, чл. 69 ал. 1 т. 1 и чл. 70 ал. 5 ЗДДС, тъй като фактурираната доставка на стоки не са осъществени.
Съдът е обсъдил събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения по ЗДДС за ревизираните периоди. В съответствие със закона съдът е приел, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е налице осъществена доставка. Съобразен с процесуалните правила е изводът на съда, че процесуалните нарушения, допуснати при провеждане на ревизията не съставляват отменително основание по чл. 160 ал. 1 и 4 ДОПК. Обосновано съдът е приел, че не е доказано прехвърляне на собствеността върху родово определените вещи, предмет на доставките по спорните фактури. Съдът е обсъдил подробно доказателствената стойност на представените едва в съдебното производство стокови разписки и законосъобразно е приел, че не следва да бъдат кредитирани като имащи достоверна дата по чл. 181 ал. 2 ГПК от датата на представянето им с жалбата до съда. При липса на годни доказателства за прехвърляне правото на собственост върху стоките, предмет на доставките съдът обосновано е приел, че последните не са осъществени, не е възникнало данъчно събитие и в РА законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Съдът е обсъдил правното значение на съставените РА на двама от доставчиците, позовал се е на практиката на СЕС в решението по съединени дела С-642/11 и С-643/11 и обосновано е приел, че липсата на корекции в частта на декларираните доставки в РА на доставчиците не доказва осъществяване на доставките. Правилен е изводът на съда, че позоваването на решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С.142/11 е неоснователно, след като в процеса не е доказано осъществяване на доставките. В цитираното решение на СЕС са разгледани хипотези на осъществени доставки, какъвто настоящият случай не е.
Неоснователен е доводът за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. С разпореждане от 7. 05. 2012г. /л. 741 от том 3 на делото/ съдът е дал указания на страните за доказателствените им задачи в процеса и доводът за допуснато процесуално нарушение на чл. 171 ал. 4 ДОПК е неоснователен. Вещото лице не е извършило проверка в счетоводствата на доставчиците за съответствие на данните в представените счетоводни документи с данните в компютрите, от които на са направени и съдът обосновано е приел предвид чл. 54 ДОПК, че не доказват отразените в тях обстоятелства.
В частта по ЗДДС решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
В частта по ЗКПО съдът е изменил определените лихви по невнесени авансови вноски за 2010г. В мотивите си съдът е приел, че авансовите вноски в РА са определени неправилно в размер 476, 41лв за периода м. 1 3. 2010г. вместо 433, 10лв и 162, 09лв за м. 4.2010г. вместо 147, 34лв, Според съда лихвите върху авансовите вноски в РА са определени в размер 253, 06лв, а следва да бъдат в размер 232, 74лв, поради което е намалил техният размер. В жалбата до съда не са изложени конкретни оплаквания против РА в тази част, нито е поставена задача на счетоводната експертиза, която да определи лихвите по авансовите вноски. Съдът е определил авансовите вноски по правилата на чл. 86 ал. 1 ЗКПО, като е приложил правилният за 2010г. коефициент по ал. 1 1, а не погрешно определяният в РА 1, 1. В касационната жалба не са изложени доводи за грешки в изчисленията на съда, както на авансовите вноски, така и на лихвите, погрешно е посочено, че в решението размерът на лихвите, определен в РА не е променен, поради което жалбата в тази част като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение 1764/02. 08. 2013г. по адм. д.1236/2012г. на Пловдивския административен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ М. П. М.Д.