Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалният кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Огнеупорни глини АД гр. П., срещу Решение 534/12. 11. 2014г. по адм. дело 392/2014г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Решение ПН 24 П/2014г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите/РИОСВ/ гр. П.. В късационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебният акт, поради което се иска се отмяната му.

Ответникът директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. П. в писменият си отговор от 18. 12. 2014г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея доводи. Според него, не отговаря на действителното положение довода на касатора за непълнота на преписката по инвестиционното предложение към момента на издаване на административния акт. МОСВ е разполагало с цялата документация по преписката, в това число и с пълния текст на становищата на "Напоителни системи" ЕАД клон "С. Д." и на Басейнова дирекция за управление на водите на Дунавски район, с център Плевен (БДУВДР). Не споделя и доводите на касационния жалбоподател за целенасочено бавене на преписката до получаването на негативен за него резултат по инвестиционното предложение. Според него, Планът за управление на речните басейни (ПУРБ) на Дунавски район 2010-2015г. е изготвен БДУВДР Плевен още през 2010г. и е одобрен ит МОСВ със Заповед РД-293/22. 03. 2010г, като е публикуван на Интернет страницата на Басейнотавата дирекция и е общодостъпен за всички. В ПУРБ 2010-2015г. на Дунавски район са въведени конкретни забрани и ограничения относно реализирането на инвестиционни предложения като това на жалбоподателя, каквато забрана е установена и в чл. 118, т.3 от Закона за водите. Поради тази причина намира за обосновани изводите на административния съд, че оспорения пред съда административен акт е постановен при отчитане точното местоположение на Инвестиционното предложение (ИП), което е с код BG11S100R027 по отношение на което тяло са изложените мотиви на Басейновата дирекция, възприети от директора на РИОСВ Плевен. При тези обстоятелства, прекратяването на процедурата по преценка на необходимостта от извършване на ОВОС и съвместната процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразияе (ЗБР) е законосаъбразна и е ивършена при съобразяване на всички обстоятелства и относими за спора факти. Предвид изложеното в писменият си отговор същият моли първоинстанционното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост на касационната жалба а по същество за нейната неоснователност.Съображенията му за това са за правилност на обосновката на първоинстанционния съд въз основата на обективен анализ на доказателствата по делото, за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Според прокурора по делото и въз основа на назначената по делото експертиза, решаващия съд е отчел точното местоположение на инвестиционно предложение с код BG11S100R027 и с оглед въведените конкретни забрани и ограничения за реализиране на такива ИП, каквото е процесното, в съответствие с разпоредбата на чл. 118з, т.3 от ЗВ и мерките по Плана за управление на речните басаейни на Дунавски район за 2010-2015г., е извел извод за недопустимост на ИП, респективно на законосъобразност на оспорения административен акт, поради което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу него жалба на "Огнеупорни глини" АД Плевен. С оглед изложените съображения намира, че решението на Плевенския административен съд като правилно и обосновано следва да бмъде оставено в сила.

Върховния административен съд намира подадената касационна жалба за допустима, като подадена в срок и от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт а по същество за неоснователна, по следните съображения:

С процесното Решение ПН-24 П/2014 от 02. 04. 201`4г., директора на РИОСВ Плевен е прекратил процедурата по оценка въздействието върху околната среда по глава шеста от Закона за опазване на околната среда, по Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /Наредбата/ и съвместна процедура по оценка на съвместимостта по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие за инвестиционно предложение Изземване на наносни отложения от динамичните запаси на р.Искър - от участък намиращ се на 900 м. по течението от моста при с. О., общ.Д. М., О. П., депозирано от дружеството жалбоподател съобразно чл. 6 от Наредбата, поради недопустимост на ИП спрямо действащ административен акт - План за управление на речните басейни 2010-2015г на Дунавски район, утвърден със Заповед РД-293/22. 03. 2010г. на министъра на околната среда и водитеукакто и спрямо Закона за водите. Като правно основание за прекратяване на процедурата в акта са посочени разпоредбите на чл. 2а ал. 1, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 4а, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за въздействието върху околната среда, чл. 94, ал. 2 и чл. 101 от Закона за опазване на околната среда, чл. 39 ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Акта е мотивиран конкретно с необходимостта от спазване на мерките за постигане и запазване на добро състояние на водите определени в ПУРБ 2010-2015г. в Дунавски регион, като е приел, че инвестиционното предложение на дружеството е недопустимо като противоречащо на мерки BG1MB169 Забрана за изграждане на нови баластриери или разширяване на съществуващи, във водни тела попадащи в защитени зони, съгласно Приложение 7. 1.3 от ПУРБ и мярка BG1MB170- Недопускане на нови негативни промени в хидрологичния режим (ВЕЦ, баластриери, хидромелиорации свързани с нови водовземания, отводнявания и др.) на природните местообитания и поддържането му в благоприятен природозащитен статус на водните тела попадащи в защитени зони съгласно Приложение 7. 1.3 от ПУРБ, изготвено на основание становище по Екологична оценка (ЕО) 6-2/2009г на плана, съдържащо конкретни мерки за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия за гарантиране на функционалната цялост на зоните по Натура 2000. Успоредно с това съдът е установил и противоречие с мерките за намаляване негативното въздействие върху видовете включени в Приложение 2 на директива 92/43/ЕЕС за хабитатите Забрана за изграждане на ВЕЦ; Забрана за изграждане на нови баластриери или разширяване на съществуващи; Изграждане на рибни проходи и др. В тази насока е изискал и получил становище от Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски регион Плевен /БДУВДР/ от което е видно, че реализацията на инвестиционното предложение е недопустимо поради влизане в сила на посочените две мерки. Паралелно с това и по силата на чл. 118з, т. 3 от ЗВ участъците, като тези посочени в инвестиционното предложение, не могат да се определят като места за изземване на наносни отложения. Относно оценката на значителното въздействие върху водите и водните екосистеми органа е приел, че реализирането и експлоатацията на предложението ще окаже значително въздействие върху водите и водните екосистеми, поради което е счел същото е недопустимо на това основание.

В производството пред него административния съд е назначил съдебна експертиза. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните по делото, същото е дало заключение, че инвестиционното предложение на Огнеупорни глини АД попада във водосборната площ на повърхностно водно тяло с код BG11S100R027, в защитена зона р.Искър BG0000613, в чийто обхват са и части от три повърхности водни тела BG11S100R025, BG11S100R026 и BG11S100R027. Съдът се е позовал и не Решение 122/02. 03. 2007г на МС от приложението към което следва, че водно тяло с код BG0000613 река Искър, представлява защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Видно от същото, за горепосочените водни тела са предвидени смекчаващи мерки за въздействието върху природни местообитания. Анализиран е и ПУРБ 2010-2015г. на Дунавски район, утвърден със Заповед РД-293/22. 03. 2010г. на министъра на околната среда и водите, предвиждащ за същите водни тела мерки MB1MB169 и MB1MB170 за намаляване негативното въздействие върху видовете включени в Приложение 2 на Директива 92/43/ЕЕС.

При анализа на горните факти и обстоятелства, съдът с решението предмет на касационната жалба е приел оспореният пред него административен акт за материално законосъобразен, поради което е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна. С касационната жалба жалбоподателя излага твърдения относими към законосъобразността на административния акт, без да сочи конкретни касационни основания по чл. 209 от АПК за отмяна на обжалваното от него решение на Плевенския административен съд.

Съдебното решение е постановено от законен състав, в съответствие с материалния закон ипри отсъствие на твърдяните с касационната жалба нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 2а, ал. 2 от НУРИОВОС, преценяването на необходимостта от ОВОС е част от процедурата по оценка на въздействието върху околната среда и компетентния орган действа в условията на обвързана компетентност по отношение на изразената от съответния компетентен специализиран орган недопустимост на инвестиционното предложение. При отрицателно становище той следва да прекрати процедурата по ОВОС на съответния етап. В тази хипотеза, компетентният по приложение на ПУРБ 2010-2015г. на Дунавския регион орган директора на БДУВДР е дал становище за недопустимост на предложението, поради което и директора на РИОСВ Плевен е прекратил процедурата по допустимостта на ИП. В случая изцяло обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че ИП подлежи на преценка за необходимост от ОВОС, тъй като същото попада в обхвата на т. 2, б."в" от Приложение 2 към чл. 93, ал. 1,т. 1 и 2 на ЗООСВ.В случая такова становище на директора на Басайнова дирекция е налице, като първоначално представеното от него е за допустимост на инвестиционното предложение. Последвало е уточнение за местоположението на предложението с писмо от 27. 03. 2014г. компетентния орган е дал заключение за недопустимост на ИП с оглед целите на околната среда и мерките за постигане добро състояние на водите по ПУРБ 2010-2015г. и внлизането в сила на мерки

MB1MB169 и MB1MB170 за намаляване негативното въздействие.

Представеното от БДУДВР становище се потвърждава и от представеното по делото заключение на вещото лице по назначена и неоспорена от страните по делото експертиза. Това заключение на директора на БДУВРДР, не е оттеглено и е послужило като основание за издаване на оспореното решение на директора на РИОСВ Плевен.Недопустимостта на ИП е обосновано с разпоредбата на чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ - защитени територии и зони, обявени за опазване на местоообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването състоянието на водите е важен фактор за няхното опазване, както и с мерките по програма 7. 9.1 - MB1MB169 и MB1MB170 .

Становощето е в съответствие с правомощията предоставени му с разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите. В този смисъл, правлина е констатацията на административния съд за недопустимост на инвестиционното предложение поради противоречие с нормативно установени мерки за защита на водната среда, водните екосистеми и естествените хабитати. Формираните, в този смисъл, изводи на първоинстанционният съд са законосъобразни и в съответствие с с изискванията на ЗВ и ЗБР.

На следващо място, в касационната си жалба жалбоподателят излага доводи за допуснато от административния орган нарушение на процедурата по чл. 35 от АПК, изразяваща се в немотивираност на преценката за недопустимост на инвестиционното предложение, поради факта, че в рамките на производството водещият орган е искал неколкократно становище на БДУВР-Плевен, като в отговор са получени три последователни заключения, две от който с преценка за допустимост и едно становище за недопустимост на инвестиционното предложение, както и за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 34, ал. 3 от АПК поради факта, че административния орган не е предоставил възможност на дружеството да се запознае с получените от МОСВ и БУВДР негативни становища на основание на които е издаден обжалвания акт.

Изложените от жалбоподателя доводи са такива за евентуални нарушения на административнопроизводствените правила по издаване на административния акт.Те са общи и немотивирани.Твърдения в тази насока пред първоинстанционния съд от негова страна не са правени. Такива твърдения са въвеждат за първи път пред касационна инстанция и в този смисъл досега те не са били предмет на съдебен контрол. По тази причина и с оглед нормата на чл. 220 от АПК,те не могат да бъдет предмет на преценка в касационното производство.

С оглед изложеното, решението на Плевенския административен съд е правилно и обосновано, постановено при отсъствие на твърдяниете в касационната жалба отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение 534/12. 11. 2014г. по адм. дело 392/2014г. на Административен съд Пл евен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. И./п/ Д. Ч.

Б.М.