Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Хасково срещу решение 268 от 05. 11. 2013 г., по административно дело 251/2013 г. от Административен съд Хасково, с което е отменена негова заповед рег. 1114/11. 06. 2013 г. По наведени доводи за неправилност на решението, изразени в допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена.

Ответникът по касационната жалба К. Г. П. не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при допуснато нарушение на предвидената от закона форма, при допуснато нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон. Решението е правилно.

Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая административно наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 229, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи отм. (ЗМВР). Действително в преписката е налице обяснение от Петров, дадени от него на 16. 05. 2013 г., върху които има отбелязване Приех обясненията с дата 06. 06. 2013 г., която обаче очевидно е поправяна допълнително, а освен това, както правилно е приел...