Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. С., срещу решение 6257 от 15. 10. 2013 г. по адм. дело 6367 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град, с което по жалба на "И Еф Д. А. Л." ЕООД е отменен ревизионен акт (РА) 2900- 1100223 от 26. 01. 2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП "ГДО"- гр. С., потвърден в обжалваната част с решение 1140 от 17. 05. 2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. С., досежно установеното задължение по ЗДДС в размер на главница 14 312 лв. и лихва 3 828. 01 лв. за данъчен период м. юни 2009г. и в частта на начислените лихви за забава за данъчен период м. ноември 2008г. в размер над 639. 31 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба-"И Еф Д. А. Л." ЕООД, гр. С., чрез пълномощника си адв.. А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Настоящият касационен състав намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и е правилно като материално законосъобразно и обосновано,...