Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител срещу решение 7763 от 09. 12. 2013 г., по административно дело 2327/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед 72/07. 02. 2012 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Н. С. бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Н. С. С. в представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание излага становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски.

Ответницата е подала частна жалба срещу постановеното по първоинстанционното дело определение от 15. 10. 2013 г., с което е оставена без уважение молбата й за отмяна на наложената й глоба в размер на 100 лв.

Подателят на касационната жалба не е взел становище по частната жалба на Салих.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неоснователност на подадената частна жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

За да се произнесе по съществото на жалбата настоящият състав съобрази следното:

Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед 72 от 07. 02. 2013 г., с която изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратил служебното правоотношение с Н. С. С. младши експерт в отдел Прилагане на схеми и мерки за подпомагане в Областна дирекция земеделие - Благоевград, поради получена възможно най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността.

При извършената проверка за законосъобразност на акта съдът приел, че същият е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма на акта. Решението е правилно.

От представените по делото доказателства формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от Н. С. за времето от 01. 07. 2012 г. до 31. 12. 2012 г. се установява, че на 14. 08. 2013 г. оценявания служител и оценяващия ръководител са съгласували индивидуален работен план. Същевременно не е посочен конкретно кой е оценяващият ръководител. Същият не е индивидуализиран и при поставянето на годишната оценка на изпълнението на 18. 01. 2013 г., като е установен в хода на съдебното заседание със свидетелски показания.

Правилен е изводът на съда, че мотивите на оценяващия ръководител са бланкетни липсва конкретно посочване на факти, въз основа на които оценяващият ръководител е извел извода си за поставената от него оценка неприемливо изпълнение. Изводът е и обоснован, като базиран на събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства. Видно от протокола за съдебно заседание, проведено на а11. 11. 2013 г. свидетелят О. К. установява, че работи в областната дирекция на ДФЗ, като началник на отдел и е бил оценяващият ръководител на Салих. Същият установява и факта, че са работили заедно около 2 години, но няма особени впечатления от нейната работа като служител, и факта, че не му е известно да има оплаквания от граждани от работата на Салих.

При така установените факти настоящият състав намира, че в случая оценката на Салих е извършена и в нарушение на материално правни разпоредби чл. 18, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) задължаваща оценяващия ръководител да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка. Отделно от това ал. 2 на цитирания текст дава възможност на оценяващия ръководител да поиска мнение за работата на оценявания от други служители, които работят с оценявания, като в конкретния случай с оглед факта, установен по делото, че оценяващият ръководител няма особени впечатления от работата на Салих реализирането на тази възможност е била наложително.

В представения формуляр за оценка е посочено, че работният план е съставен при стриктно спазване на чл. 9

от Наредбата, но от съдържанието му се установява, че същият в нарушение на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА

работният план не съдържа конкретни и постижими цели, измерими по обем качество и срокове, а общи формулировки, като "разяснява целите, дейностите, условията, критериите, изискванията и необходимите документи за финансово подпомагане на ЗП по програмите, мерките и схемите, прилагани от ДФЗ; извършва проверки във връзка с изискванията за финансово подпомагане по мерките ПРСР, като по централизираните мерки проверява пакети от документи за окомплектованост и легитимност, приема и регистрира документи в ИСАК, извършва посещения на място, изготвя становища за одобрение/отхвърляне на проектите и изпраща цялата документация по всеки проект в ЦУ на ДФЗ. По децентрализираните мерки отговарял лично за достоверността на извършените проверки и удостоверява това с отразяване на резултатите от тях в ИСАК и т. н. При тази формулировка изпълнение или неизпълнение фактически не може да бъде установено. Посоченото нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на Наредбата, прави невъзможната проверка за изпълнение на целите в работния план за периода на оценяване. Това опорочава крайната оценка, която следва да бъде изготвена съобразно степента на постигането на целите в работния план ( чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА ), както правилно е приел първоинстанционния съд.

На следващо място направената оценка на изпълнението не отразява установени факти и анализ на компетентностите по приложение 1 към чл. 15 от Наредбата.

Не е спорно по делото, че Салих е назначена със заповед 582 от 31. 07. 2012 г. на изпълнителния директора на ДФЗ на длъжносттамладши експерт в отдел Прилагане на схеми и мерки за подпомагане в Специализирана администрация на Областна дирекция З. Б., считано от 01. 08. 2012 г., а длъжностната характеристика й е връчена едва на 18. 12. 2012 г., видно от констативен протокол приложен на л. 21 от първоинстанционното дело. С оглед на този факт - при липсата на информация за конкретните задължения и отговорности за заеманата от нея длъжност не може да се приеме за установено, че индивидуалният план за проверявания период е изготвен в съответствие с разпоредбата на чл. 9 от Наредбата.

При така установеното настоящият състав намира, че извършената оценка е в нарушение на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл, при което правилно съдът е приел, че обжалваната пред него заповед е незаконосъобразна. Получената от служителя обща оценка при атестирането, като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

По подадената от Салих частна жалба срещу определение от 15. 10. 2013 г., с което по реда на чл. 92 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) е оставена без уважение жалбата й срещу наложената с протоколно определение от 23. 09. 2013 г. глоба в размер на 100 лв. за неоснователно причиняване отлагане на делото.

Определението е незаконосъобразно. За съдебното заседание на 23. 09. 2013 г. Салих е подала своевременно по факс молба, с която е заявила пред съда обстоятелството, че не й е възможно да се яви в съдебното заседание по здравословни причини, като е удостоверила това с медицинско направление. В същата молба са изложени твърдения за невъзможност и на упълномощения от нея адвокат да се яви в съдебното заседание, при което е направила две алтернативни искания : 1. да се отложи делото за друга дата или 2. ако съдът не уважи това искане да допусне експертиза с поставена от нея задача.

Съдът приел, че не са налице доказателства за обективната невъзможност на жалбоподателката и процесуалният й представител да се явят в съдебно заседание, но не дал ход на делото за да гарантира ефективното упражняване правото на защита. В случая съдът е извършил преценка, че не са налице обстоятелства по чл. 142, ал. 3 ГПК даващи възможност за отлагане на делото, но вместо да приложи разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ГПК е отложил делото, като е вменил това във вина на жалбоподателката. Същата обаче е доказала пред съда твърденията си за налично заболяване, водещо до затруднения в придвижването й, а освен това е направила алтернативно искане за даване ход на делото и попълването му с доказателства.

Поради това настоящият състав намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 91, ал. 2 ГПК по отношение на жалбоподателката, при което следва обжалваното определение да бъде отменено, като бъде отменено и протоколно определение от 23. 09. 2013 г., с което на същата е наложена глоба в размер на 100 лв.

При този изход на делото следва ДФЗ да бъде осъден да заплати на Салих направените деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи хонорар за един адвокат в касационната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение 7763 от 09. 12. 2013 г., по административно дело 2327/2013 г. от Административен съд София-град.

ОТМЕНЯ

определение от 15. 10. 2013 г., по адм. дело 2327/2013 г. на Административен съд София-град, като незаконосъобразно и ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ

протоколно определение от 23. 09. 2013 г. по същото дело, с което на Н. С. С. е наложена глоба в размер на 100 лв.

ОСЪЖДА

Държавен фонд Земеделие да заплати на Н. С. С. сума в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи деловодни разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. И.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Ч./п/ И. С.

И.С.