Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по касационна жалба от управителите на [Фирма 1], гр. К., чрез процесуални представители адвокати Стойчевска и Гинов против решение 1212 от 22. 12. 2014 г. на Административен съд София област по адм. дело 452/2014 г.

С него се отхвърля оспорването по жалба на представляващите дружеството срещу решение РД-07-8/21. 03. 2014 г. на директора на ТП на НОИ София област, с което е оставено в сила разпореждане 98-2013/31. 01. 2014 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му.

Ответникът, Директорът на ТП на НОИ София област чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Ответникът, В. И. Г. чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неснователна по следните съображения:

По делото е останал спорен въпросът за характера на трудовата злополука на 02. 12. 2013 г. в 11. 10. часа в гр. К. в книговезен цех на "Поликарт" ООД с пострадал В. И. Г.. Същият е постъпил на работа на основание трудов договор 084/04. 12. 2012 г. за неопределено време на длъжност обслужващ работник и с допълнително споразумение от 15. 11. 2013 г. е преназначен на длъжност оператор машини за работа с хартия. В деня на злополуката пострадалият е изработвал подложки на кутии за торти, като е работел на машина за производство, щанцоване и рязане на опаковки. Злополуката възниква при работа на същата машина като дясната ръка на пострадалия попада между горната и долната плочи за натиск на машината в режим на работа на машината, при което е причинено смазване на части на предмишницата. Съдът е приел за установени всички обстоятелства относими към злополуката която приел за правилно определена от административния орган като трудова. Възраженията на работодателя за принос и съпричиняване от страна на пострадалия в причиняването на злополуката съдът приел за неотносими към производството по определяне характера на злополуката. Решението е правилно.

Определението на трудова злополука е дадено в чл. 55, ал. 1 КСО и това е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайна намалена работосопособност или смърт. Трудова е злополуката и в хипотезите на ал. 2, като не е налице трудова злополука когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.

В настоящият случай е установено, че трудовата злополука е станала по време на работа на пострадалия В. И. Г. с машина в предприятието и място на работа съгласно трудовия договор. Установено е, че при работа с тази машина не според инструкциите за работа с нея са извършени действия от негова страна довели до причиняване на увреждането. Тази фактическа обстановка е непротиворечива с оглед на доказателствата по делото. Правните изводи на административния орган и съда са правилни, че в случая е налице трудова злополука. Установените по делото данни за поведението на пострадалия преди излополуката и по време на злополуката не дават основание да се приеме че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 3 КСО, че пострадалият умишлено е увредил здравето си. Съдържанието на това умишлено поведение се изразява в това пострадалият пряко да цели настъпването на вредоносните последици от поведението си или да се съгласява с настъпването им, но не обхваща представно му съзнание в условията на непредпазливост което се изразява в това, той да съзнава, че при нарушаване на правилата за работа с машината няма да настъпят вреди или че ще ги избегне или предотврати. В такава хипотеза е евентуалното акохолно опиване, невнимание и нарушение/умишлено или непредпазливо/ на техническите правила за безопасност при работа с машини които могат да причинят увреждане. При тези съображения поддържаните доводи за наличие на факти характеризиращи поведението на пострадалия като виновно и съпричиняващо резултата, са неоснователни както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Такова поведение съгласно законодателната уредба в чл. 55 КСО е без значение за характеризиране на злополуката поради което решението не съдържа пороците сочени в жалбата като касационни основания за отмяната му.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на ответниците се дължат разноски поискани своевременно и доказани в размер на 650 лева в полза на В. И. Г. и 350 лева юрисконсултско възнагарждение в полза на ТП на НОИ София област.

Воден от горното и на основание чл. 221 , ал. 2 , пр. 1 АПК ВАС шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1212 от 22. 12. 2014 г. на Административен съд София област по адм. дело 452/2014 г.

ОСЪЖДА [Фирма 1] да заплати в полза на ТП на НОИ София област сумата от 350/триста и петдесет/лева, представаляващи юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА [Фирма 1] да заплати в полза на В. И. Г. сумата от 650/шестотин и петдесет/ лева представляващи възнаграждение за един адвокат. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Г./п/ Р. В. Г.Г.