Образувано е по касационната жалба на "К. П. М." ООД със седалище в с. Т., община К., жк "К. Г.", подадена от пълномощника на дружеството, против решение 150 от 31. 10. 2013 год., постановено по адм. д. 523/ 2013 г. по описа на Административен съд - Добрич. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди, че в проведеното ревизионно производство органът не е следвало да приложи чл. 63с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ, тъй като тези разпоредби са обявени за противоконституционни с решение 5 от 5. 04. 2012 год. (обн.ДВ, бр. 30 от 17. 04. 2012 год.) Счита, че като е приел обратното и е установил законосъобразност на оспорения ревизионен акт, първоинстанционният съд е приложил неточно материалния закон. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, при което атакувания индивидуален административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът кметът на община К. оспорва касационната жалба по съо бражения, изложени в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна.

По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил релевантната фактическа обстановка, обсъдил е в съвкупност събраните по делото доказателства, поради което не следва да се обсъждат повторно. Безспорно е между страните, че ревизионното производство е възложено от орган по приходите, въз основа на подадена от дружеството молба вх. РД-01-4678/ 24. 10. 2012 год. за възстановяване на сумата от 13993, 30 лв. внесен туристически данък за 2011 г., като се е позовало на решение 5/ 2012 г. на КС на РБ, с което разпоредбата на чл. 63с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ са обявени за противоконституционни.

Няма спор, че производството пред административния орган е проведено при условията и сроковете на Г. П. от ДОПК. С оспорения пред административния съд ревизионен акт 17 от 26. 02. 2013 г. на инспектор по приходите в община К. е констатирано, че дружествот

о няма недължимо платени и събрани суми за данъци, глоби и имуществени санкции, както и че няма суми, подлежащи на възстановяване. Мотивите за този извод се съдържат и в изготвения ревизионен доклад, неразделна част от ревизионната преписка. Ревизионният акт е потвърден с решение 272 от 13. 05. 2013 год. от кмета на община К..

Съдът е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и точното приложение на материалния закон в частта, в която не е предвидена сума за възстановяване на внесен от дружеството туристически данък в размер на 13993, 30 лв. за 2011 г., както и в частта за туристическия данък за обектите с прекра

тена категоризация на 7. 03. 2011 г., по отношение на определените с РА главници.

Както административният орган, така и съдът правилно са приели, че при издаване на ревизионния акт, макар и след влизане в сила на решение 5/ 5. 04. 2012 г. на Конституционния съд, обявената за противоконституционна норма на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ е приложима, тъй като е действала към момента на възникване на данъчното задължение. Съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията на РБългария решенията на Конституционния съд, с които се обявява противоконституционност, имат действие занапред.

Основният спорен въпрос по делото е има ли основание за уважаване на искането за възстановяване на възникнало за 2011 г. данъчно задължение за заплащане на туристически данък, след като

приложимата правна норма на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ е обявена за противоконституционна. Туристическият данък за 2011 г., който дружеството е длъжно да декларира по

чл. 61р, ал. 5 от ЗМДТ до 30 януари всяка година, възниква на основание действали до 20. 04. 2012 г. законова разпоредба на

чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ. По силата на тази правна норма туристическият данък се е определял, без да се има предвид действителното ползване на туристическия обект.

Правилно първоинстанционният съд е развил съображения, че след като конституционното решение влиза в сила три дни след обнародването по чл. 14, ал. 3 от Закона за Конституционния съд, то действа само занапред и не преурежда със задна дата вече възникнали публични правоотношения във връзка с туристическия данък за 2011 г. Данъкът се създава със закон, задължението за плащане на данъка възниква ex lege, а не с акт на данъчните органи, и поради това в производството по чл. 129 от ДОПК не може да бъде взето предвид решението по к. д. 13/2011 г. на Конституционния съд.

Въз основа на коректно изяснената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия материален закон. Изложени са подробни съображения в подкрепа на направения краен извод за частичната незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат повторно излагани в настоящите мотиви. За да измени ревизионния акт в частта по пункт 167, 169 и 171 по отношение на периода и размера на лихвите за забава, съдът е приел изводите, изложени в заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено между страните и е обсъдено от съда при условията на чл. 202 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.

Предвид изложеното, касационната жалба на "К. П. М."ООД се явява неоснователна. Първоинстанционният съдебен акт следва да се остави в сила, тъй като е постановен в съответствие със закона и е обоснован. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касатора не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 150 от 31. 10. 2013 год., постановено по адм. д. 523/ 2013 г. по описа на Административен съд - Добрич. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. В. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ С. Я.

Т.В.