Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л. И. О., гр. К., ул. Клокотница 5, вх. В, ет. 2, ап. 4 срещу решение 220 от 12. 11. 2013 г. на Административен съд, гр. К., постановено по административно дело 336/2013 г..

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Облачки срещу решение ДК-27-02 от 23. 09. 2013 г. на началника на Регионален отдел Национален строителен контрол, Кюстендил, в Регионална дирекция Национален строителен контрол Югозападен район, с което му е отказан достъп до обществена информация.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че иска да получи от органа съдебна информация, която касае лично него и поради това не е ясно защо началникът на регионалния отдел му я отказва, а съдът го съветва да подаде молба до съда по конкретното дело. Сочи, че съдът е наясно, че молбата в съда не може да му осигури исканата информация, тъй като той не е страна по делата на И. В.. Сочи, че тези дела са образувани по повод на негови жалби и следователно той има качеството на заинтересована страна. Ако съдът е потвърдил заповедите за премахване счита, че има право да иска същите да бъдат изпълнени и така да защити правата си. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да разпореди да му бъде предоставена исканата и жизнено важна и необходима за мен информация за делата на И. В.!

Ответникът по касационната жалба - началника на Регионален отдел Национален строителен контрол, Кюстендил в Регионална дирекция Национален строителен контрол Югозападен район, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Възраженията, които се развиват в жалбата, са неотносими към конкретната за казуса нормативна уредба. Касае се за преписи от съдебни решения и жалби на И. В. и съдът правилно приел, че исканата информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). В случая приложим е Правилникът за администрацията на районните, окръжните, военните, апелативните и административните съдилища.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на 02. 09. 2013 г. Л. О. подал до началника на Регионален отдел Национален строителен контрол, Кюстендил, заявление за достъп до обществена информация, вх. Х-137-01-634, като поискал да му бъдат предоставени: а) постъпилите от Й. В. жалби срещу заповеди за премахване на незаконен строеж ДК-0ЮЗР-481 от 23. 11. 2012 г. (септична яма) и заповед ДК-02-ЮЗР-482 от 23. 11. 2012 г. (водем); б) съдебните решения, постановени по оспорване на тези заповеди, тъй като е заинтересован и е следвало да бъде конституиран като страна. С писмо от 05. 09. 2013 г. началникът на Регионален отдел Национален строителен контрол, Кюстендил, поискал, на основание чл. 31 , ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) съгласие за предоставяне на информацията от И. В.. Последният отказал да даде съгласие. С решение ДК-27-02 от 23. 09. 2013 г. началникът на Регионалния отдел отказал предоставянето на исканата обществена информация поради отказ на третото лице.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорваното решение е законосъобразно, но по мотиви, различни от посочените от органа. Приел, че исканата информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като е свързана с административно-правен спор относно законността на строежи, намиращи се в имот, който не е собственост на Облачки. Приел, че доколкото по повод оспорването на двете заповеди пред Административен съд, гр. К. били образувани административни дела, Облачки можел, в съответствие с чл. 86, ал. 2 и 4 от Правилника за администрацията на районните, окръжните, военните, апелативните и административните съдилища. Въз основа на изложеното съдът приел, че оспореното решение е законосъобразно и отхвърлил жалбата. Изводът на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необосновано. Основно доводите му се свеждат до наличието на интерес да иска процесната информация и до невъзможност да я получи по посочения от съда ред.

Касаторът действително има интерес от исканата информация, но за удовлетворяването на този интерес законодателят не е създал правен ред.

Касаторът е собственик на недвижим имот и като такъв е счел, че негови интереси са засегнати от определени строежи в друг (вероятно) съседен имот и направил единствено възможното сезирал Дирекцията за национален строителен контрол. Видно от оспорения акт дирекцията издала две заповеди за незаконно строителство - ДК-0ЮЗР-481 от 23. 11. 2012 г. (септична яма) и заповед ДК-02-ЮЗР-482 от 23. 11. 2012 г. (водоем), с адресат споменатия И. В.. Но в производството по тяхното издаване и в съдебното производство по оспорването им касаторът не е бил страна, тъй като законодателят не е възложил на Дирекцията за национален строителен контрол правомощието да се произнася по спор за право, каквото е сезирането й за премахване на даден строеж по смисъла на чл. 224 и 225 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), защото нарушава твърдяни субективни права или правни интереси на подателя на искането. За това, когато дирекцията е сезирана с искане да се предприемат действия за защита на твърдяно субективно право от строеж, за който се твърди, че е незаконен, тя няма задължение да се произнесе и сезиралото я лице не може да търси защита на правата си по съдебен ред.

Разбира се, дирекцията може да реши да извърши проверка и да се произнесе, както видно сторила в настоящия случай, но в производството по проверка и съответно по издаване на заповедта за премахване на незаконния строеж сезиралото органа лице не е страна. Тъй като не е страна в административното производство по издаване на заповедта за строеж, т. е. законодателят не му признава правно защитими права, сезиралото дирекцията лице не е и страна в съдебното производство по оспорване на законосъобразността на заповедта за премахване. Поради това законодателно решение, в случаи като на касатора, собствениците на имоти, които считат, че правата им са нарушение от незаконни постройки, не могат да получат съдебна защита. Това е мотивирало касатора да търси други начини за придобиване, на както той сочи жизнено важна за него информация.

Що се отнася по принцип до информацията, която Дирекцията за национален строителен надзор създава във връзка с незаконното строителство, то тя безспорно е обществена информация. Дирекцията е държавен орган и нейна основна функция е да упражнява контрол по спазването на Закона за устройство на територията и нормативните актове по прилагането му чл. 4, ал. 1 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол. А устройството на територията и спазването на законовите изисквания за него е безспорно част от обществения живот в страната и гражданите трябва да имат възможност да си съставят мнение за работата на компетентните органи.

Въпросът е, че в случая, информацията, която касаторът поискал, не е създадена от дирекцията, а от съда (съдебните решения) и от И. В. (жалбите). Съгласно чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗДОИ обществена е информацията, която задължените лица създават и съхраняват, а не която други органи, в случая съдът, или частни правни субекти, в случая споменатия И. В., създават. Наред с това, с оглед на конституционната роля на съда да разрешава правни спорове между две страни, а в административното правосъдие между частноправни субекти и държавата, в лицето на нейните органи, достъпът до създаваната от него информация е подчинен на специален режим, съобразен с правата на страните по делото. Постановените от съда съдебни актове не са предмет на достъп по Закона за достъп до обществена информация. Именно поради това първоинстанционният съд се позовал на чл. 86, ал. 2 и 4 от Правилника за администрацията на районните, окръжните, военните, апелативните и административните съдилища (отменен, сега чл. 73, ал. 4 от Правилника за администрацията на съдилищата). Следва да се посочи, че основателни са притесненията на касатора, че въз основа на Правилника за администрацията на съдилищата твърде малка е вероятността да получи исканата информация, но с оглед на действащата нормативна уредба касационният съд не намира правна възможност да уважи жалбата на касатора.

Вид от изложеното доводите на касатора макар и с реален житейски мотив, не намират основание в действащата нормативна уредба. Обжалваното решение е правилно и съдът следва да го остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 220 от 12. 11. 2013 г. на Административен съд, гр. К., постановено по административно дело 336/2013г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. В. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ С. Я.

С.Я.