Производстовото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. П. чрез неговия баща и законен представител З. Т. против решение 686 от 02. 12. 2013 г., постановено от Плевенския административен съд по адм. д.411/2013 година.

С обжалваното решение е отхвърлен иск от З. П. Т., в качеството му на баща и законен представител на малолетния К. З. П. срещу Начално училище "П. Е."-Плевен с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 и сл. от АПК за присъждане на обезщетение в размер на 6500 лева за причинени неимуществени вреди на малолетното дете, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и имуществени вреди в размер на 44 лева, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на конкретно посочени длъжностни лица. Със същото решение К. З., действащ чрез неговия баща и законен представител З. Т. е осъден да заплати на НУ"П. Е.", гр. П. направените по делото разноски в размер на 470 лева.

В касационнатажалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закони и необоснованост на решението. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав с даване на задължителни указания.

Ответникът в касационното производство - Начално училище "П. Е.", гр. П. чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по съображения в писмени бележки и иска отхвърлянето й.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на жалбата. Според прокурора съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени и по-конкретноq не е уведомил за делото дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, с което е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, съдът не е обсъдил заповед на МОН, издадена на осн. чл. 25, ал. 4 ЗА за утвърждаване на Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище и всички доводи в за несъобразяване с конкретни точки от Механизма. Становището на прокурора е, че обжалваното решение е порочно и следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. Касационната жалба е основателна.

Административният съд е сезиран с искова молба, в която са изложени твърдения, че конкретни длъжностни лица от Начално училище "П. Е.", гр. П. са бездействали да изпълнят задълженията си, в резултат на което през учебната 2011/2012г. и учебната 2012 до м. 01. 2013г. ищецът К. П. е търпял физически и психически тормоз от негов съученик, в резултат на който се е променила личността му - станал е затворен и неконтактен с другите деца от училището. Петитумът на исковата молба е ответното училище да бъде осъдено, да заплати обезщетение на ищеца за понесените от него неимуществени вреди през посочените периоди от бездействието на длъжностните лица в училището, които вреди са оценени на 6500 лева.

За да постанови обжалвания резултат съдът е приел въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно-медицинска експертиза, че не са доказани твърдяните в исковата молба факти за извършен сексуален тормоз от страна на съученика Петър върху Калин, от които се претендирало настъпването на неимуществени вреди. Съдът е приел за недоказани и трите предпоставки, визирани в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Преценено е, че не е налице действие, респективно бездействие от страна на директора на началното училище, тъй като последният не е имал поведение, притоворечащо на закон или друг нормативен акт. По отношение на Механизма за прекратяване на ситуация на тормоз, съдът е приел, че той няма характер на нормативен акт, а е вътрешноведомствен документ, който въвежда една обща рамка за училищната общност в борбата срещу тормоза в училищата. В подкрепа на извода си, че директорът на училището не е бездействал, съдът е посочил също така, че са провеждани разговори с децата, с техните родители, като последните са насочвани да търсят помощта на специалисти, децата са разделени физически да не седят на един чин, контролирано е доколкото е възможно тяхното поведени в междучасията, сезирана е училищната комисия за борба с противообществените прояви и като крайна мярка от 14. 10. 2013 г. П. М. е преместен в съседен клас.

Съдът е преценил като недоказано твърдението на ищеца за претърпени неимуществени вреди от него.

Също така съдът е приел, че не е доказана и причинната вързка за твърдяната имуществена вреда - заплатените такси за издадените медицински удостоверения, тъй като не е установено уврежданията, установени в тези документи, да са настъпили в резултат на конфликт между Калин и Петър.

Съдът е преценил като недоказано и твърдението на ищеца за незаконосъобразни действия от страна на ресурсния учител Е. К., изразяващи се в създаването на документ с невярно съдържание.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява касационната жалба като основателна. Основателно е възражението на касатора и становището на участващия по делото прокурор, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение с несъобразяването на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето. Съгласно чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Разпоредбата е императивна, поради което съдът е бил длъжен да я приложи. В кориците на делото не се съдържа уведомление от съда по чл. 15, ал. 6 от ЗЗД до съответната дирекция "СП".

Неоснователно е възражението на касатора, че съдът е нарушил чл. 12 от Конвенцията за закрила на детето. Видно от разпоредбите в сочения член е, че се визира задължение за държавите-страни по Конвенцията, да осигурят възможност на детето, да бъде изслушано и чути неговите възгледи. В конкретния случай, такава възможност на ищеца е осигурена. С определение от 19. 06. 2013 г. , съдът е разрешил на малолетния ищец, да присъства в съдебната зала. От съдържанието на протокола от проведеното съдебно заседание, не се установява, че ищецът е искал да бъде чут от съда. Видно от протокола е, че З. Т. е искал Калин да даде обяснения, което доказателствено искане съдът мотивирано не е уважил. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗЗД, съдът може да откаже да изслуша детето, ако е налице причината посочена в самата разпоредба - ако изслушването би навредило на интересите на детето. Съдът е изложил обосновани съображения за отказа, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав на касационната инстанция.

Основателно е възражението на касатора, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства.

Съдът е формирал извод за недоказаност на твърдението за осъществен сексуален тормоз от страна на ученика Петър върху ищеца Калин. Съдът е оставил необсъдено твърдението на ищеца за осъществен физически и психически тормоз върху него от ученика Петър, направено както в първоначалната искова молба, така и в уточняващата молба от 25. 04. 2013 година. Респективно, необсъдени и без преценка във връзка с този въпрос са останали събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът е формирал извод, че директорът на училището не е имал поведение, противоречащо на закон или на друг нормативен акт, без обаче да сочи в решението си, кои са нормативните актове, уреждащи тази материя и какви са регламентираните в тях задължения за директора, учителите и възпитателите в училищата и спазени ли са те в конкретиня случай. По делото се намират Правилник за дейността на начално училище "П. Е.", гр. П. и длъжностни характеристики, които са останали необсъдени от съда. Основателен е доводът на касатора, че приложимо право е и Конвенцията за закрила на детото, което съдът е следвало да съобрази и обсъди в решението си. Неоснователен е изводът на съда за неприложимост на механизма за противодействие на ичилищния тормоз между децата и учениците в училище. Този механизъм е утвърден със заповед на министъра на образованието, младежта и науката, в която е наредено началниците на регионалните инспекторати да сведат заповедта до директорите на училищата за изпълнение.

По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че допуснатите от съда процесуални нарушения са съществени, което налага отмяната на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да укаже на ищеца необходимостта от доказване на обстоятелството, че З. Т. е законен представител на К. П.., което е необходимо с оглед преценката за допустимостта на представителството на ищеца.

Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение 686 от 02. 12. 2013 г., постановено от Плевенския административен съд по адм. д.411/2013 година. ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ С. Х.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. А.а/п/ С. Б.

И.А.