Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "М. С." ООД, чрез пълномощника си адв. Г. Т., срещу решение 125/07. 01. 2014г., постановено по адм. д. 5468 по описа за 2013 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Ревизионен акт /РА/ 2191208744/11. 02. 2013 г., издаден от главен инспектор по приходи в ТД на НАП София, потвърден с решение 807/ 29. 04. 2013 г., на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП") при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на процесуалния и материален закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа доводите в жалбата и моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА, с присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът по жалбата на Директора на Дирекция ОДОП" гр. С., при ЦУ на НАП в съдебно заседание чрез процесуалния си представител излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт 2191208744/11. 02. 2013 г., издаден от главен инспектор по приходи в ТД на НАП София, потвърден с решение 807/ 29. 04. 2013 г., на директора на дирекция ОДОП" при ЦУ на НАП, с който на "М. С." ООД е доначислен данък добавена стойност /ДДС/ за данъчен период м. 06/2010г. в размер на 34089, 71 лв. и лихва за забава в размер на 9082, 10 лв.

За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК

форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК.

По същество на спора за установено съдът е приел, че в хода на ревизията са представени и приети по делото копия на издадени протоколи за брак 1/10. 06. 2010г., 2/10. 06. 2010г. и 3/10. 06. 2010г., договор за влог от 01. 06. 2004г., товарителници, фактури за транспорт, фактури за покупки на стоките /отразени в издадените протоколи за брак/, оборотна ведомост за м. 06. 2010г. и декларация от представляващия дружеството. Декларирани са налични количества соев шрот, а за останалите стоки, които са налични по счетоводни данни е посочено, че са бракувани, поради изтекъл срок на годност.

Във всеки от протоколите са посочени съответни количества рафинирано и нерафинирано слънчогледово олио, пшеница, слънчогледов шрот. За всяка от бракуваните стоки е посочена дата на производство 2003г.

В хода на ревизията е установено, че с Годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративно подоходното облагане /ЗКПО/ за 2011г., този разход за брак е деклариран. Установено е още, че съгласно представената справка за движение на стоки по протоколи за брак,

през 2003г. е ползвано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 34089, 71 лв. Ревизираното др

ужество е декларирано, че не пази технологична документация по чл. 11 от Закона за съхранение и търговия със зърно и чл. 12 от Закона за храните.

С цел установяване обстоятелството дали стоките, предмет на декларирания брак са съхранявани в цитираните складове, в хода на ревизията са извършени насрещни проверки в хода на които е установено, че дружествата за които се твърди, че в складовете им са съхранявани стоките до тяхното бракуване не разполагат със собствени бази за съхраняване на зърнени култури относно ЕТ "Градус -И. А. 55", а по отношение на ЕТ "Фаустина -К. Д." е сключен договор за влог от 01. 06. 2004г., за отговорно пазене и съхранение на олио тип - 28, 88 тона и олио тип -108, 00 тона, ведно с товарителници, като липсват счетоводни документи, свързани с тези стоки, документи относно нейното приемане, съхранение и предаване, както и документи за извършени плащания по договора за влог.

Подробно съдът е обсъдил заключението на приетата по делото ССЕ, от което се установява, че процесните количества стоки са осчетоводени по дебита на с/ка 304-стоки през 2003г. Право на данъчен кредит е упражнено по две фактури 0 288802. 09. 2003г. издадена от "Агроком" ЕООД и по ф-ра 67/27. 10. 2003г. издадена от "С. Б. Б." ООД и по две фактури издадени от "Б. О." АД.

При така установеното съдът е възприел изводите на органа по приходите, че предмет на брак са особено големи количества пшеница, ечемик, слънчогледов шрот, рафинирано и нерафинирано олио, които са придобити от дружеството през 2003г., като спорът между страните е правен и е свързан с приложението на разпоредбата на чл. 79 ал. 3 от ЗДДС и чл. 80 ал. 2 т. 4 и 5 от същия закон.

От правна страна съдът е обсъдил приложимите разпоредби от ЗДДС и е приел, че не е налице хипотезата на чл. 80 ал. 2 т. 5 от ЗДДС., тъй като не са съставени документите, надлежно доказващи изтичането на срока на годност на бракуваните стоки. В протоколите за брак не е посочена партидата на бракуваната стока, причините за брака. Липсва документ, в който да е определен обичайния за съответната дейност размер на брака за всяка партида или стоково -материален запас. Л. доказателства за продаване на бракуваните стоки на по-ниска цена, за даването им за преработка или за предоставянето им на социални заведения, като същевременно е констатирано, че в същите периоди са купувани стоки от същия вид и доставчици. В конкретния случай е осъществен брак на хранителни стоки и растителни мазнини.Тъй като липсва нормативен документ, който да указва срокът на годност на бракуваните продукти, то добрата търговска практика изисква преди бракуването им да е налице установен фирмен стандарт за това, какъвто жалбоподателят не е представил. Съдържанието на протоколите за бракуване на материали не е достатъчно, за да се установи изтичане срока на годност на описаните в тях стоки.

На следващо място съдът е приел, че доколкото специалния закон за управление на отпадъците налага особен режим на транспортирането на подобен вид отпадъци /което пък от гледна точка на тяхното количество е наложително/, а също така специален ред за унищожването им, то липсата на доказателства в тази насока отново налага на извода, за липса на доказателства, че именно закупените през 2003год стоки са били предмет на бракуване през 2010год. Жалбоподателят не е доказал кога са закупени бракуваните хранителни стоки, от коя партида са, с какъв срок на годност.

Не напоследно място съдът е приел, че не може да се приеме за счетоводна грешка факта, че брака е счетовдно отчетен през 2011г., в нарушение на разпоредата на чл. 79 ал. 4 от ЗДДС, като не е изпълнил изискването на чл. 22 ал. 1 от ЗСч да извърши инвентаризация непосредствено след документираното бракуване на стоки, за да установи тяхната липса и счетоводно да го отрази. Решението е правилно.

Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делоото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите.

Както правилно е приел съдът предмета на спора е правен и във връзка с обстоятелството съставените три броя протоколи за брак, поради изтекъл срок на годност на посочените количества стоки, без други доказателства за установяване изтичането срока на годност, достатъчни лиса да обосноват наличие на предпостаките на чл. 80, ал. 2, т. 5, вр. на чл. 79, ал. 3 ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, не се прилага корекцията по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, когато е установен брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт.

Както правилно е приел АС, тъй като липсва нормативен акт, който да указва срокът на годност на бракуваните продукти, то добрата търговска практика изисква преди бракуването им да е налице установен фирмен стандарт за това, какъвто касаторът не е изготвил и утвърдил. В протоколите за брак не е посочена партидата на бракуваната стока и причините за брака.

Неоснователен е довода на касатора за приложение на разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, съгласно която корекцията по чл. 79 от ЗДДС не се извършва за стоки или услуги, ако са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, а за недвижимите имоти - 20 години. За да се приложи посочената разпоредба следва да се установи безспорна идентичност на придобитите през 2003г. стоки и бракуваните през 2010г. В тази насока настоящият състав не споделя довода на касатора, че първата предпоставка се установява от заключението на приетата по делото ССЕ. Липсва проверка на аналитични сметки на касатора, ако такива са водени към синтетична сметка 304. Липсва заключение на вещото лице, че стоките са били налични към 2005г., така както се твърди в касационната жалба.

От приетото по делото заявления на

ЕТ "Градус -И. А. 55",

се установява, че търговеца не е приемал посочения от касатора вид стоки на склад или влог за пазене, като и от съставените протоколи за брак не става ясно описаните в протоколите и бракувани стоки от коя партида са.

От приетия по делотодоговор за влог от 01. 06. 2004г., за отговорно пазене и съхранение на олио тип - 28, 88 тона и олио тип -108, 00 тона, ведно с товарителници, сключен между касатора и ЕТ "Фаустина -К. Д." се установява, че същия е със срок на действие една година, като липсват доказателства за последващо продължаване срока на договора, както и други косвени доказателства в тази насока /заплащане на наемната цена след изтичане срока на договора/. При анализа на приетите доказателства, правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Не е установена по безспорен начин идентичност на придобитите през 2003г. стоки и бракуваните през 2010г., както и мястото им на съхранение за посочения период.

С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Въпреки изхода на спора, претенцията на ответника по жалбата, следва да бъде оставена без уважение, тъй като юрисконсултско възнаграждение за цялото производство, съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е присъдено от АС.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 125/07. 01. 2014г., постановено по адм. д. 5468 по описа за 2013 г. на Административен съд София град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Р. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Е. М./п/ М. Р.

Е.М.