О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 256

ГР. София, 30. 03. 2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13. 03. 17 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА

ВАНЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №4538/16 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр. д. №138/16 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част от въззивното решение е уважен до размер на 4441, 90 лв. / при пълен размер от 5851 лв./ предявеният от [фирма] срещу касатора иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за неизплатената част от възнаграждение за извършените от ищеца строително-монтажни работи/СМР/ в посочения обект на ответника.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1,т. 1 - 3 ГПК по правните въпроси от предмета на спора: 1.Относно доказателствената стойност на ПКО, неподписан от платец, като частен свидетелстващ документ. В кои случаи удостоверителното изявление в частния свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила? 2.Частичното плащане на възнаграждение за извършени СМР / според възприетото от въззивния съд доказателствено значение на ПКО/ съставлява ли доказателства за постигнато съгласие за сключване на договор за строителство между страните? Съставлява ли такова доказателства протоколът за строителна линия и ниво, също неподписан от ответната страна? От какво естество следва да са конклудентните действия, за да заместят изричното волеизявление за сключване на договор за изработка с конкретен предмет? 3. Въпросът за допустимостта на...