1№ 1555/08. 06. 2023 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 655 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 361/18. 11. 2022 г. по гр. д. № 596/2022 г., с което Окръжен съд - Хасково, потвърждавайки в обжалваната част решение № 507/11. 08. 2022 г. по гр. д. № 1306/2022 г. на Районен съд – Хасково, е уважил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на Я. Г. Д. срещу М. Г. Ч., извършваща стопанска дейност като едноличен търговец под фирма ЕТ „М. Ч.“.

Касаторът М. Ч. иска решението да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните материално-правни въпроси: 1. Настъпва ли прекратяване на трудовото правоотношение с връчване на писменото изявление на работника/служителя по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ако към този момент не е осъществен фактическият състав на това основание? и 2. За отговора на първия въпрос има ли значение дали работникът е злоупотребил с правото си по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ? Касаторът счита въпросите обуславящи решението (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, включително защото Върховният касационен съд следва да изостави практиката си по първия въпрос (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства (касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК). Претендира разноските по делото.

Ответникът по касация Я. Д. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.

Въззивният съд е съобразил, че спорът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се концентрира върху това: 1) дали трудовото правоотношение между страните за длъжността „педагог“ в УЦ „Домино“ е прекратено на 17. 02. 2022 г., когато до ответника М. Ч., действащ като едноличен търговец под фирма ЕТ „М. Ч.“, достига писменото изявление на ищеца Я. Д. за прекратяване по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, или на 13. 05. 2022 г., когато на ищеца е връчена заповед № 5/13. 05. 2022 г. на работодателя за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, прекратила трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, защото според твърденията на ответника фактическият състав на правото по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ не е бил осъществен, и 2) дали правото по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ ищецът е упражнил добросъвестно в съответствие с предвиденото в чл. 8, ал. 1 КТ.

Въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е прекратено на 17. 02. 2022 г., когато до работодателя е достигнало изявлението на служителя по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Мотивирал се е с това, че съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие (такава е хипотезата по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ), се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление на работника, а за фикцията по чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ е без значение дали към този момент е осъществен фактическият състав на упражненото от работника право едностранно да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие. Добавил е, че законът не допуска повторно прекратяване на едно вече прекратено трудово правоотношение, поради което е незаконно уволнението на ищеца по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № 5/13. 05. 2022 г. на едноличния търговец за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. Точно такава е трайно установената практика на Върховния касационен съд (напр. Решение № 144/23. 02. 2010 г. по гр. д. № 3101/2008 г. V-то ГО, Решение № 87/11. 05. 2012 г. по гр. д. № 219/2011 г. IV-то ГО, Решение № 289/18. 11. 2014 г. по гр. д. № 1289/2014 г. IV-то ГО и много други). Настоящият състав я споделя и не съзира основание да я променя. Не са изменени обществените отношения и/или законодателството, което да налага осъвременяването или изоставянето й в смисъла, изяснен с т. 4 ТР № 1/19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Следователно първият повдигнат въпрос обуславя обжалваното решение (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), но той не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т. е. изключена е допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Въззивният съд е приел, че работникът е упражнил добросъвестно правото по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, защото: 1) трудовият договор между страните е сключен в изпълнение на предходен договор между работодателя и Агенцията по заетостта по проект „Заетост за теб“, финансиран от фонд на Европейския съюз, но липсват доказателства едностранното прекратяване на трудовия договор от ищеца да е причина за ангажиране отговорността на работодателя за неизпълнение на проекта; 2) правото по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ работникът е упражнил по време на отпуск, но от закона не произтича такава пречка (отрицателна материално-правна предпоставка); 3) по делото не е установено, но и не е възможно да се установи верността на твърденията на ответника, че ищецът е упражнил правото по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, само за да избегне налагането на дисциплинарно наказание – нарушението на трудовата дисциплина, описано в заповед № 5/13. 05. 2022 г. на едноличния търговец, следва датата 17. 02. 2022 г., когато едностранното изявление на служителя е прекратило трудовото правоотношение, и 4) единствените своевременно въведени твърдения по възражението, основано на изискването за добросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ, са във връзка с поведението на служителя в дисциплинарното производство, което следва момента на прекратеното трудово правоотношение.

И тази част от решението изключват извода, че вторият повдигнат материално-правен въпрос го обуславя. Начинът, по който е формулиран, обективно го свежда до оплакване за противоречие между събраните по делото доказателства с извода на въззивния съд за добросъвестност на ищеца при упражняване на правото по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и за неправилно прилагане на материалния закон (касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК). На етапа, в който се намира настоящото производство, Върховният касационен съд няма правомощие да се произнася по касационните основания и в частност, да проверява дали правните изводи на въззивния съд в частта по приложения чл. 8, ал. 1 КТ съответстват на събраните доказателства и съответстват на материалния закон – т. 1 ТР № 1/19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Следователно по втория въпрос е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, които ответникът по касация (ищецът) е направил пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговореното и платено адвокатско възнаграждение.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 361/18. 11. 2022 г. по гр. д. № 596/2022 г. на Окръжен съд – Хасково.

ОСЪЖДА М. Г. Ч., извършваща стопанска дейност като едноличен търговец под фирма ЕТ „М. Ч.“, да заплати на Я. Г. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 000 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.