О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1570

гр.София, 09. 06. 2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВАкато изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 42/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Х. М. - И., чрез адв. И. А., против решението на ОС Русе № 272/18. 07. 2022г. по в. гр. д.№ 612/2021г., с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от В. Н. Н. срещу касатора отрицателни установителни искове чл. 439 ГПК.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, тъй като в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано съдът приел да липсва влязло в сила решение, което да отрича погасяването по давност на вземанията срещу Н. ( такова било решението по гр. д.№ 9570/2017г. по описа на РС Левски, по което направеното възражение за погасителна давност било отхвърлено). Не били обсъдени и съдържащите се в изпратеното копие на изпълнителното дело доказателства, установяващи, че първоначално образуваното изпълнително дело – под № 20084/2013г. при ДСИ Д. било изпратено в оригинал за послужване по гр. д № 5343/2015г. на ПРС през февруари 2016г. и върнато на ДСИ едва на 15. 02. 2018г. През този период, според касатора, той бил във обективна невъзможност да предприема изпълнителни действия.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси, които се твърди едновременно да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:

Възможно ли е осъществяване на същински изпълнителни действия по едно изпълнително дело, образувано пред ДСИ, и от кого, когато то физически не е налично в съответното деловодство на СИС при районния съд, защото е било изискано и приложено в оригинал по висящо гражданско дело? Отразява ли се и как обусловената от физическата липса на изпълнителното дело при ДСИ невъзможност за извършване на същински изпълнителни действия на сроковете за перемиране на делото и на срока на погасителната давност? Следва ли в подобна хипотеза ( когато невъзможността за осъществяване на валидни изпълнителни действия е обусловена от обективни причини), взискателят да бъде санкциониран, като изгуби възможността да осъществи принудително вземането си? В подобна хипотеза чия е отговорността за настъпилите за взискателя вреди и по кой ред следва да се ангажира – ЗЗД или ЗОДОВ?

Насрещната страна по жалбата – В. Н., е депозирал в неин отговор изявление на лист 26-31 от делото.

Съдът намира касационната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения:

За да постанови решението си, въззивният съд е възприел установената от първата инстанция фактическа обстановка, съгласно която ответникът е придобил по договор за цесия от 2012г. пет броя вземания на цедента срещу ищеца Н. (по пет изпълнителни листа, всеки издаден по реда на чл. 237 ГПК / отм./ въз основа на записи на заповед) и е образувал изпълнително дело за събирането им пред ДСИ при СИС при РС Плевен през 2013г. с № 20084. Това изпълнително дело е продължило при ЧСИ В.С.,с район на действие ОС Плевен, под № 1235/2019г. Последното извършено по изпълнителното дело действие е от 15. 09. 2016г., когато взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Поради липса на изпълнителни действия в периода 15. 09. 2016г.-15. 09. 2018г., изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК. През 2020г. взискателят е поискал обратно изпълнителните листове по прекратеното изпълнително производство и като ги е представил отново пред ЧСИ В.С. последният е образувал по тях ново изпълнително дело с № 654/2020г. Исковата молба е подадена на 16. 09. 2020г.

При тези факти, в приложение разрешенията по т. 10 ТР № 2/26. 06. 2015г. и на ППВС №3/1980г. и позовавайки се на постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, въззивният съд е приел, че до 26. 06. 2015г. погасителна давност за вземанията не е текла, а след това е била прекъсната на 15. 09. 2016г. От този момент е започнал да тече нов давностен срок, който предвид характера на вземанията, е краткият тригодишен по чл. 537 ТЗ вр. с чл. 531 ТЗ. До изтичане на този срок същият не е бил прекъсван и съответно към 16. 09. 2019г. вземанията по изпълнителните листове са погасени по давност. Така мотивиран, съдът е приел, че предявените през 2020г. искове са основателни.

Съдът изрично се е мотивирал защо твърдението на ответника, че е налице влязло в сила решение, с което е отречено погасяването по давност на процесните вземания, е неоснователно, като е изтъкнал, че последните не са били предмет на развилото се между страните производство по предявения от Н. срещу страните по договора за цесия иск за прогласяване на нищожността му.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Поставените от касатора въпроси не са правни в посочения по – горе смисъл. Не е било предмет на изследване от въззивната инстанция дали и кога изп. д.№ 20084/2013г. на ДСИ при СИС при ПРС физически е било налично в оригинал в службата, съответно не са правени изводи за обусловена от подобна липса възможност за предприемане на изпълнителни действия от взискателя. Въззивният съд е определил за последно изпълнително действие искане на взискателя от 15. 09. 2016г., а тогава, според твърденията на касатора, делото не се е намирало в оригинал при ДСИ. Въззивният съд е определил за период, през който взискателят е бездействал, такъв от 15. 09. 2016г. до 15. 09. 2018г., а според твърденията на касатора, след 15. 02. 2018г. оригиналът на изпълнителното дело е бил върнат на ДСИ. Явно е в случая, че тезата на касатора, че липсата на оригинала на изпълнителното дело при ДСИ го е възпрепятствала по обективен начин да извършва изпълнителни действия, освен че не е обсъждана от въззивната инстанция, е и несъстоятелна.

В случая отсъства общия селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което съдът не обсъжда заявените от касатора допълнителни такива по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 272/18. 07. 2022г. по в. гр. д.№ 612/2021г. по описа на Окръжен съд Русе.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: