Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 26 517/21. 12. 2021 година, подадена по пощата на 20. 12. 2021 година, от К. Т. К., срещу решение № 1678/09. 11. 2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 868/2021 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Варна е отменил изцяло първоинстанционното решение № 260 844/23. 10. 2020 година на Районен съд Варна, ХІ-ти състав, постановено по гр. д. № 5665/2019 година и е отхвърлил предявения от К. Т. К. срещу К. Т. К. иск, с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, за разваляне на договор за издръжка и гледане от 07. 03. 2019 година, обективиран в нотариален акт №, том, рег. №, дело № / година на Д. Б.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписана под № в регистъра на Нотариалната камара, сключен между Й. Н. К., в качеството и на прехвърлител и К. Т. К., в качеството му на приобретател до размера на притежаваните от нея / идеални части от имота, предмет на договора.

В подадената от К. Т. К. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до необосноваността му. Поискано е същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният от касаторката срещу К. Т. К. иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД бъде уважен. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Ответникът по подадената касационна жалба К. Т. К. е подал отговор с вх. № 4809/25. 02. 2022 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1678/09. 11. 2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 868/2021 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

К. Т. К. е била уведомена за обжалваното решение на 19. 11. 2021 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 26 517/21. 12. 2021 година и е подадена по пощата на 20. 12. 2021 година, а 19. 12. 2021 година е неприсъствен ден.

Поради това и с оглед разпоредбите на чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

При постановяване на обжалваното решение съставът на Окръжен съд Варна е изложил съображения за това, че през 1965 година Т. К. К. и съпругата му Й. Н. К. били придобили право на собственост върху недвижим имот, който към датата на постановяване на въззивното съдебно решение бил с идентификатор 10135. 1502. 127. 3.10.

Придобивното основание било възмездно, но при режим на разделност на придобитото имущество (ЗЛС). След смъртта на съпруга Т. К. К. през 1999 година негови наследници били съпругата му Й. Н. К. и двете му деца К. Т. К. и К. Т. К., всеки от които бил наследил равен дял от наследството. Между Й. Н. К. и нейните две деца К. Т. К. и К. Т. К. била възникнала съсобственост при квоти / идеални части за първата и по / идеална част за всяко от децата, които били съответно ищец и ответник в настоящото производство. Приживе на 07. 03. 2019 година Й. Н. К. се била разпоредила с личния си и наследствен от съпругата си дял, общо / от собствеността на недвижимия имот в полза на сина си К. Т. К., срещу задължение за издръжка и гледане.

По така изложените по-горе факти и права, между страните нямало спор. Спорът по фактите бил за това, изпълнявал ли и синът на Й. Н. К. поетото с процесния договор задължение за нейната издръжка и гледане.

Тежестта на доказване била за ответника, който следвало пълно и главно да установи какви са били нуждите на прехвърлителката на собствеността в периода от прехвърляне на собствеността до нейната смърт и адекватни ли са били на тези нужди, грижите полагани от поемателя на задължението за издръжка и гледане. Договорът за издръжка и гледане бил сключен на 07. 03. 2019 година, а Й. Н. К. била починала на 21. 06. 2019 година.

На 20. 01. 2018 година тя била на 91 години и постъпила в болница със счупена бедрена шийка. Сменена била частично тазобедрената й става. Не били констатирани усложнения във възстановителния процес. Трябвало да се извършват превръзки през три дни и мобилизация за срок от 3 месеца, антитромботична профилактика и други. От движение по сметка на Й. Н. К. в „Ю. Б“ АД [населено място] било видно, че към 16. 07. 2018 година тя имала в депозитна сметка 20 000. 00 €, като от тази сметка К. Т. К. бил изтеглил два пъти по 1000. 00 €, първият път на 29. 05. 2019 година и вторият път на 20. 06. 2019 година (един ден преди смъртта на прехвърлителката).

Преди това, на 05. 07. 2018 година от друга сметка, К. Т. К. чрез банков превод, като пълномощник на Й. Н. К. бил прехвърлил на Е. К. К. 10 000. 00 € и на С. П. М. 10 000. 00 €. Основанието за извършените преводи било дарение. И. М. С. бил подписал разписка за получена сума в размер на 5000. 00 €. Т. С. също бил получил разписка за получена сума в размер на 5000. 00 €със забележка, че са „от апартамента на баба Г., но несправедливо разпределени“. С благодарност към баба си Й., М. бил приел сумата от 2500. 00 €на 24. 07. 2018 година и на същата дата същата сума била приета от К..

Представени били два документа с наименование „жалба“ подписани от Й. Н. К., от съдържанието на които се установявало, че между нея и К. Т. К., отношенията не се градели на взаимно доверие и уважение. Без въззивният съд да изследвал верността на съдържанието на жалбите, от самото им съществуване и поради липсата на спор относно авторството им следвало, че приживе покойната Й. Н. К., не възприемала дъщеря си като доверен и близък човек.

От извлечение за извършвани банкови преводи от сметката на Й. Н. К. било видно, че на 17. 07. 2018 година бил извършен банков превод на сумата от 20 000. 00 €, същият ден били изтеглени в брой 1000. 00 €, два дни по-късно още 1000. 00 € и на 20. 07. 2018 година още 1000. 0 €. Представени били и други извлечения от сметки, от съдържанието на които се установявало, че банковите операции са извършвани преди да бъде сключен договора, чието разваляне се претендирало, поради което и връзката на тези доказателства с предмета на спора била дотолкова, че въззивният съд да установи наличието на парични средства към определен момент по сметките на прехвърлителката на собствеността, както и разпореждането им от страна на титуяра в полза на низходящи с изключение на К. Т. К..

Представена била разписка, подписана от Е. К. К., която била върнала на баба си 15 000. 00 €, които са и били преведени по банков път, чрез пълномощника К. Т. К. син на заемодателката и баща на заемателката. Истинността на подписите върху частните документи-разписки за получени и върнати суми пред 2018 година били оспорени от К. Т. К. и били изключени от доказателствения материал, след като представилия ги К. Т. К. бил заявил, че няма да се ползва от тях, тъй като са неотносими към предмета на доказване.

По реда на чл. 176 от ГПК К. Т. К. дала обяснения пред първоинстанционния съд за състоянието на Й. Н. К., непосредствено след изписването й от болницата, в която и била направена операция на тазобедрена става. Обясненията дадени пред съда били подробни и в съответствие с представената медицинска документация, поради което въззивният съд не приемал за доказани твърденията на К. Т. К., че К. Т. К. не бил полагал грижи за майка си по време и след изписване от болницата, нито лично нито чрез хора натоварени със задълженията да осъществяват наблюдение и медицински грижи през целия процес на възстановяване.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка С. А. К., близка на семейството се установявало, че лятото на 2018 година, когато било последното посещение в дома на Й. Н. К., последната била имала пълноценен и активен социален живот. Сама се грижила за себе си и домакинството си. Тогава била споделила, че получава грижи от Е. и от И. (внуци). Последните спомени на свидетелката за отношенията между Й. Н. К. и нейната дъщеря са от 2014 година-2015 година, която ги била виждала заедно. Последният контакт между Й. Н. К. и свидетелката К. бил по телефона през ноември 2018 година.

Свидетелят И. М. С., внук на Й. Н. К. и син на К. Т. К., свидетелства за това, че тя била живяла в дома си на [улица]в собствено жилище. Посещавал я често, един два пъти в месеца, а след като била направена операцията на тазобедрената става свидетелства, че бил живял при нея и посочва месеците октомври и ноември 2018 година. Помощ била получавала от свидетеля С. и от К. Т. К. „вуйчо ми“, а последният бил наел жена, медицинско лице, която била нощувала е в дома на Й. Н. К..

След възстановяване от операцията жената е била освободена. Й. Н. К. била водена в болницата от сина си К. Т. К., а при махане на конците и свидетеля С... Консумативи и лекарства били набавяни от К. Т. К.. Последният бил посещавал майка си ежедневно и лично бил разпределял лекарствата й за деня. Свидетелства, че Й. Н. К. комуникирала с близките си с мобилен телефон и чрез него и със сина си. Правила била опити да готви, но не редовно, а от време на време. Хранителни продукти и готова храна са били доставяни от К. Т. К.. Свидетелства, че Й. Н. К. била посещавана от внучката си Е., от съседи, но с последните осъществявала социално общуване.

Според свидетеля, тя нямала изменения в психиката и била пълноценна личност, независимо от напредване на възрастта. Свидетелства за това, че К. Т. К. също посещавала майка си в дома й, но не била полагала грижи за майка си.

Според този свидетел, здравето на неговата баба се било влошило и това било свързано с невъзможността да въздържа нуждите си и с невъзможността сама да се обслужва. През известен период от време К. Т. К. се бил грижил за хигиената в дома, но в последствие състоянието й довело до това, че не Й. Н. К. можела да въздържа физиологичните си нужди, страхувала се е да не падне в тоалетната и така се достигало до невъзможност да се поддържа нормална хигиена. Къпането ставало в банята по бельо, с което тя оставала докато сина й или внука й са и помагали да се почисти. Личната й хигиена е била повод да поговорят за промяна на мястото на живеене, с цел да бъде обслужвана нормално.

Според свидетеля Й. Н. К. се съгласила, защото сама разбирала, че се поставя себе си, сина си и внука си в неприятна ситуация. Преместена била в хоспис, който се намирал в сграда, в която живеел сина й. След настаняването била споделила със свидетеля, че се грижат за нея добре. Имала забележки към храната от дома, но била споделила, че получава храна от сина си. Пенсията била на разположение на Й. Н. К.. Тя я прибирала в портмонето си и според нуждите си давала пари, за да й набавят необходимото.

Свидетелят посочвал, че отношенията между Й. Н. К. и К. Т. К. (негова майка) не са били добри, а отношенията между ищцата и ответника определял като служебни. Свидетелят Б. Е. Ш. познавал семейството и лично Й. Н. К. от 20 години, тъй като бил наемател в приземен етаж на [улица] №, Свидетелствал за липсата на сериозни заболявания у Й. Н. К., преди смяната на ставата. Споделял, че грижи за майка си бил полагал предимно „Б. К.“, който се бил грижил за всички нейни нужди, посещавал я по два пъти дневно, а след завръщане от болницата имало наета жена, която да я обслужва денонощно. Свидетелствал, че грижи били полагани и от нейният внук, който бил живял при нея, но тя можела сама да си готви, харесвала разнообразна храна и не е била лишавана, имала е свободен социален живот-посещения и разговори с хора, съседи, близки и роднини.

През последната година била живяла при сина си, като предварително била уведомила наемателя, че отива да живее при сина си. Свидетелят знаел, от съседи, че нейната дъщеря била влязла в апартамента в отсъствие на Й. Н. К.. Направила била това с помощта на ключар. В апартамента имало поражения „начупено и нахвърляно, даже первазът й беше откъртен целият от релсите“.

Свидетелят бил очевидец на отношенията между майка и дъщеря и описвал последната като агресивна и с претенции за ключ от апартамента Й. Н. К. не се била оплаквала от лошо отношение от сина си, не била споделяла, че иска да се върне в своя дом. Свидетелят Т. М. С. син на К. Т. К. и племенник на К. Т. К., живеел извън пределите на Р. Б и бил виждал баба си в периода 21-25. 03. 2019 година когато в дома й живял брат му свидетелят И. М. С.. Посетил жилището и според неговите впечатления е било мръсно и неподдържано. Баба си намерил за отслабнала в сравнение с 2018 година, придвижвала се била с проходилка, на едната страна на която имала завързани лекарства, а на другата страна парче хляб. Това състояние според свидетеля било под човешкото достойнство. Споделила, че не и се живеело, че достатъчно била живяла, че за нея се грижат сина й К. Т. К. и комшийката от долу. Срещата между внук и баба, продължила около час.

В останала част показанията на свидетеля, били негови лични интерпретации на отношенията в семейството, които нямали отношение към предмета на доказване, тъй като нито съдържали, нито отричали данни за начина, по който било осъществявано задължението поето с процесния договор за издръжка и гледане.

Изложени са съображения, че първоинстанционният съд бил уважил исковата претенция, като е приел, че приобретателят не бил изпълнил своето задължение в пълен обем, като бил оставил майка си в състояние, да се срамува от себе и си и така я бил принудил да постъпи в хоспис. Въззивният съд не приемал тази интерпретация на доказателствата.

Доказателствата в своята съвкупност сочели, че Й. Н. К. въпреки напредналата си възраст била запазила качествата на личността си. Имала пълен контрол върху собственият си дом и парични средства и била разполагала с тях според своите убеждения и според доверието и предпочитанията, които отдавала на своя син. Близостта помежду им, не била възникнала непосредствено преди или след постъпването за операция и не била свързана със сключването на алеаторния договор, а била съществувала преди това. Същото се отнасяло и до напрежението в отношенията с К. Т. К..

Предмет на делото било установяване поведението на К. Т. К., приобретател по алеаторния договор като от гласните и писмени доказателства се установявало, че както преди сключването му така и след това, неговото поведение било едно и също-винаги се бил грижил за майка си, а когато следствие на операцията движението й било затруднено и физиологичните нужди неконтролируеми той бил ангажирал медицинско лице, което да поеме ежедневни грижи за неговата майка. Уважавайки желанието й да остане в дома си, тя била останала там до момента, в който сама била разбрала, че не може да се грижи за себе си и била приела предложението да живее в една сграда със сина си, като се възползвала от грижите в хосписа и от неговото лично наблюдение.

Установено било, че освен професионалната грижа, тя била получавала вниманието на своя син, който лично я бил извеждал в градината и се бил грижил храната да е разнообразна и различна от тази, която получавали другите живеещи в хосписа.

Всички установени с гласни доказателства факти били интерпретирани от първоинстанционния съд в нелогична последователност, поради което решението било необосновано. То внушавало емоционални състояния, изпитвани от покойната Й. Н. К., за което нямало доказателства.

От правна страна, въззивният съд приемал, че договорът за издръжка и гледане бил алеаторен договор, при който кредиторът срещу прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, получавал като насрещна престация грижи и издръжка. За да било налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника, той следвало да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора в такъв обем, че да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Специфичната крайна социална цел при алеаторния договор била да се осигури на кредитора един по-добър начин на живот, изразяваща се в ежедневно покриване на потребностите му. Ако не били уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължала се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи.

Неизпълнението-пълното или частично, забавено или неточно изпълнение на приобретателя, било винаги основание за разваляне на договора. При иск за разваляне на договор, с който се прехвърляло имущество срещу грижи и издръжка, била налице трайна и непротиворечива съдебна практика, която била в смисъл, че ищецът следвало да установи по пътя на пълно главно доказване наличието на договор за издръжка и гледане между насрещните страни по делото, без да бил длъжен изрично да изброява какво точно не бил изпълнил по договора приобретателя. Ответникът бил този, който носел тежестта да докаже, че бил предоставил пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията му по договора за издръжка и гледане.

От гласните доказателства се установявало, че Й. Н. К. била обгрижвана от сина си преди операцията, по време на болничния престой и след това, като в момента, в който сама била осъзнала, че с напредване на възрастта не е в състояние да се обслужва сама, с нейно съгласие била преместена в хоспис, в който на последния етаж живеел задълженият по алеаторния договор, нейният син.

Въззивният въззивен съд не бил съгласен, с констатациите направени от първоинстанционния, че „старата жена е падала, опитвала се е да се чисти сама, срамувала се е от мъжете, които я обслужват, принудила се е да се съгласи да постъпи в хоспис“, защото не съответствали на доказателствата по делото. Напротив личността на Й. Н. К.., според показанията на всички свидетели била волева., с трайни навици в социалното общуване, с претенции относно храната и била имала на разположение разбирането на всички свои близки за нейните нужди.

В периода от 07. 03. 2019 година до 21. 06. 2019 година, тя била получавала грижи от сина си така, както ги била получавала и преди сключване на алеаторния договор, а преместването в дом за възрастни хора било станало с нейно съгласие доколкото нямало данни да е била умишлено манипулирана. Напротив, останала била в дома си докато се била убедила, че не е в състояние да се грижи сама за себе си. В дома, в който била настанена е била под постоянен надзор на медицински екип, за хигиената й били полагани грижи от професионалисти, имала била подкрепата и специалната грижа на своя син, който й осигурявал храна според нейните специални изисквания. Здравословното й състояние се било влошило през май 2019 година, а дотогава тя била обгрижвана така, както и преди сключване на договора-преимуществено от сина си с помощта на всички членове на семейството, с изключение на нейната дъщеря - К. Т. К. и внукът, който не живеел на територията на Р България. В семейството имало емоционално напрежение, което не било свързано с остаряването на Й. Н. К., а с други личностни нагласи, които не били предмет на настоящото производство и въззивният съд следвало да ги отчита в решението, без да основава същото на тях, тъй като не били относими към предмета на доказване.

Имуществените въпроси относно дарения на парични средства, направени от Й. Н. К. не били предмет на делото. Не били предмет на делото и обстоятелство, на кое лице тя била дала доверие и мандат да се разпорежда с личните й сметки. Предмет на делото бил очертан в периода от 07. 03. 2019 година до 21. 06. 2019 година, в който заради претърпяна операция се бил променил нейният живот и от абсолютно самостоятелен се бил превърнал в зависим от грижи. Напредването на възрастта също я било поставило в положение, да не може да се обслужва сама, но следвало да се отчете обстоятелството, че била ангажирана жена, която да я обслужва. Последвал бил оздравителен процес и самостоятелно придвижване, макар и с проходилка, а в последствие рязко влошаване на здравето.

На всеки един от тези етапи от развитието на обстоятелствата и изискванията според тях, К. Т. К. бил полагал съответните грижи за майка си, отчитайки бързите промени в нейното състояние. Относно представените пред въззивния съд документи и допусната съдебно-графична експертиза, въззивният съд бил допуснал събиране на писмени доказателства представени с въззивната жалба и оспорване истинността на подписите поставени от Й. Н. К..

От заключението на вещото лице, което макар и оспорено от процесуалния представител на въззиваемия, съставът на Окръжен съд Варна кредитирал като обективно и компетентно дадено се установявало, че подписите не били изпълнение от Й. Н. К.. Документите носели дати преди сключване на процесния договор. Материалната им доказателствена сила не се простирала върху предмета на спора, тъй като те не се отнасяли до отношения между страните по процесния договор.

Морално укоримото поведение по повод други отношения между страните по договора, не можело да се отрази върху изпълнението на поетите с договора задължения. Изпълнението на тези задължения се доказвало пълно и главно от К. Т. К.. Чрез събраните по делото релевантни доказателства К. Т. К. доказвал, че се бил грижил за своята майка, като въз основа на изградените помежду им уважителни отношения и доверие, вземал решения съобразени с нейната воля. За съжаление, възрастта на Й. Н. К. била такава, че било предприетото оперативно лечение, последвали били бързи изменения в контрола на физиологичните нужди, които не били във властта на медицината или желанието на близките, като единствената възможност да получи ефикасна грижа била социалната услуга.

Следвало да се отчете, че К. Т. К. не бил настанил майка си в кое да е социално заведение, а там където бил неговия дом, за да има непосредствени наблюдения, за да може да я обгрижва допълнително и лично, да доставя храна според нейните специални изисквания. Социалното заведение било отворено за посетители и К. Т. К. имала възможността да посещава майка си, да се интересува за нейното здраве и да изпълнява своя морален дълг до нейната смърт.

Алеаторният договор задължавал приобретателя на собствеността да се грижи за прехвърлителя според неговите нужди. Задължението се изпълнявало в натура лично или чрез трето лице, но можело да се трансформира в пари при определени предпоставки. Нямало изискване приобретателят „да заплаща за живота на Й. Н. К. със свои.....средства“, каквото било становището на К. Т. К. изразено писмено в ход по същество. Задължението за издръжка било абсолютно, но възниквало не със сключване на договора, а с нуждата от издръжка и гледане. В зависимост от нуждата се правел и избор за начина на изпълнение на задължението. В случай, че прехвърлителя постъпел в болница и не разполагал със свои средства, те се заплащали от приобретателя.

В случай, че прехвърлителя живеел в дома си, но нямал средства за храна, храната се набавя от приобретателя на собствеността и т. н. Тегленето на пари от сметката на прехвърлителя, за негови нужди или за нужди на приобретателя на собствеността, можели изобщо да нямат отношение към изпълнение на договора и да произтичат от друг вид правни или обичайни отношения между двамата.

Затова, твърденията на К. Т. К. за изтеглени суми от сметката на майка й, чрез пълномощията дадени от нея на сина й, нямали връзка с начина на изпълнение за задълженията от страна на длъжника по алеаторния договор.

Съдът следвало да обоснове решението си само върху правно релевантни факти, които в конкретния случай били действителен договор за издръжка и гледане, чието изпълнение от страна на поелия задължение за издръжка и гледане съответствало на нуждите на прехвърлителя на собствеността, при отчитане на спецификите на характера на нуждата й от гледане и обстоятелството, че до смъртта си тя била психически пълноценна личност с предпочитания към близки и с изисквания към храна, но преклонната й възраст и отслабването на физиологичните задръжки я били поставило в положение да не може сама да се обслужва сама. В съответствие със здравословното състоянието на своята майка и отчитайки нейната воля, К. Т. К. бил предприел действия, които напълно съответствали на нуждите към всеки един момент от живота й до неговия край.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. Т. К. е поискала въззивното решение на Окръжен съд Варна да бъде допуснато до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос за това дължи ли съдът произнасяне с мотиви по всички възражения във въззивната жалба и по всяко твърдение на страната, като обсъди всяко от тях поотделно и заяви защо го приема за основателно, включително като обсъди и твърдението за противоречие в свидетелските показания и съобрази разпределението на доказателствената тежест в процес в процеса?, а също така и по материалноправните въпроси за това какви са критериите за обема на престация по договора с оглед обездвижването на кредитора и възмездния характер на договора?; за това предполага ли възмездният характер на алеаторния договор престиране на средства от страна на приобретателя в пълен обем, независимо от имуществото на прехвърлителя? и за това освобождава ли се длъжникът от задълженията си по договора чрез-изпълнение на трето лице, което няма уговорка с длъжника да изпълнява от негово име, дори и кредиторът да е приел грижите?

По отношение на тези въпроси се твърди наличие на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание за допускане на касационното обжалване, като по първия материалноправен въпрос се твърди противоречие с решение № 863/22. 12. 2010 година, постановено по гр. д. № 1534/2009 година и решение № 20/22. 07. 2015 година, постановено по гр. д. № 1853/2014 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. В първото от тях е посочено, че съдържанието на насрещните права и задължения по договора за издръжка и гледане се определя по съгласие на страните, които съгласно чл. 9 от ЗЗД могат свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.

Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено етични изисквания, следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай; с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка-дължимата издръжка не се подчинява на правилата за издръжка, уредени в СК, тъй като се касае за договорно задължение, неизпълнението на което може да доведе до разваляне на договора.

Възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение-целта на договора е нуждите на прехвърлителя на имота да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора. Липсата на парични средства за изпълнение на задължението за издръжка, било в натура, било в пари, не освобождава длъжника от отговорност.

С второто решение е прието, че насрещните престации се определят от конкретното постигнато съгласие между страните по договора. Изхожда се от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Поемането на други задължения, напр. да се живее в общо домакинство, не може да се предполага, но е възможно да бъде изведено от обстоятелствата, при които е сключен той. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам.

Следва да се допълни, че паричната престация по правило не може да замести уговорената натурална, поради което кредиторът не може да иска, а длъжникът не може да престира пари вместо грижи и издръжка.

Съставът на Окръжен съд Варна е съобразил така установената практика при постановяване на обжалваното решение, без да е допуснал отклонения от същата. При това е съобразена и практиката, че задължението за издръжка и гледане може да бъде изпълнявано както лично, така и чрез трето лице, като последното е наложително когато се касае до специфични нужди на прехвърлителя или пък за грижи за същия, които с оглед на тяхната специфика не могат да бъдат задоволени лично от приобретателя.

Наред с това е възможно, наред с приобретателя и членовете на неговото семейство, грижи за прехвърлителя да полага и трето лице, което не е обвързано от договора, когато тези грижи се приемат от прехвърлителя и той не възразява на тях.

Поради това така формулирания материалноправен въпрос не обуславя допускането на решението на Окръжен съд Варна до касационно обжалване. Това важи и за втория материалноправен въпрос, за се твърди противоречие с десет решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. По отношение на този въпрос съставът на Окръжен съд Варна е съобразил установената практика на ВКС, намерила обобщение в решение № 60 221/19. 01. 2022 година, постановено по гр. д. № 3270/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

Съгласно приетото в него договорът за издръжка и гледане е ненаименован договор, за който липсва нормативна уредба. С него се цели нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните и разумни граници, като доколкото престацията която дължи приобретателят не може бъде точно определена договорът има алеаторен характер. Поради липсата на нормативна уредба съдържанието на насрещните права и задължения по договора се определят от постигнатото между страните съгласие, като по силата на чл. 9 от ЗЗД те са свободни да определят това съдържание свободно, доколкото не противоречи на закона и добрите нрави.

Съдържанието е различно с оглед на конкретиката на всеки един отделен случай и зависи от конкретните жизнени и битови нужди на прехвърлителя, както и с възможността му да се справя сам. Това води до различен обем на поеманите от приобретателя по договор за издръжка и гледане задължения за всеки отделен случай. Затова при спор относно този обем изразената от страните воля подлежи на тълкуване при спазване на изискванията на чл. 20 от ЗЗД. При това се тръгва от правилото, че ако страните не са уговорили ограничения в обема на дължимите издръжка и грижи, то се дължат всички необходими такива.

Поемането на други задължения, като това да се установи общо домакинство и други такива не може да се предполага, а следва да бъде направено с договора.

Ако това не е направено наличието на такива задължения би могло да бъде изведено с оглед на обстоятелствата, при които е сключен договора, а и от възникналата впоследствие промяна на обстоятелствата, ако тя налага съществуването на такива задължения, с оглед задоволяването на променените нужди на прехвърлителя. Задължението на приобретателя по договора за издръжка и гледане (ако не е ограничено от постигнатото между страните съгласие) включва както осигуряването на цялостната издръжка на прехвърлителя, независимо от това дали той може да се издържа сам от имуществото и доходите си, така и полагане на необходимите грижи за него, според нуждите му и възможностите да се справя сам. Изпълнението на приобретателя е надлежно, когато отговаря на действителните нужди на прехвърлителя.

Приобретателят обаче не може да натрапи на прехвърлителя грижи, които той не е готов да приеме или да му наложи начин на живот, който той не е готов да следва. Ако предложеното от приобретателя изпълнение е било прието от прехвърлителя, който се е считал удовлетворен последният или неговите наследници не могат да искат разваляне на договора.

Приобретателят не може да задължи прехвърлителя да отказва грижи и издръжка от трети лица, нито пък може да ограничи тези лица да му предоставят такива. В този случай, за да се прецени дали договорът е изпълнен надлежно, ще следва да се преценява поведението на прехвърлителя-дали предоставяните от третите лица грижи и издръжка не са от такова естество и обем, че да заместят изцяло дължимото се от него и какви са причините за това. Във връзка с това преценката за обема на задълженията на приобретателя по договора за издръжка и гледане следва да се прави и с оглед на това дали към момента на сключването му прехвърлителят получава грижи и издръжка от трето лице и дали това състояние ще продължи и след този момент.

Както е посочено в решение № 1747/05. 09. 1969 година, постановено по гр. д. № 1203/1969 година по описа на ВС, ГК, І г. о., решение № 465/30. 05. 2001 година, постановено по гр. д. № 1090/2000 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. и решение № 363/26. 05. 2010 година, постановено по гр. д. № 756/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е допустимо сключването на последващ договор за издръжка и гледане с първоначалния или с друг приобретател, а съгласно ППВС № 4/03. 08. 1983 година такива договори са допустими и между съпрузи с имущество индивидуална собственост на единия от тях. В случай, че даването на издръжка и предоставянето на грижи от третото лице продължат след сключването на договора, със съгласието на прехвърлителя, то обема на задълженията на приобретателя ще зависи от това дали договорът е сключен за пълния обем грижи и издръжка, които да бъдат предоставяни заедно с третото лице или само за допълване на предоставените от това лице грижи и издръжка. Обичайно договорът за издръжка и гледане се сключва с оглед личността на длъжника и той следва да осъществи изпълнението на задълженията си.

Това обаче не изключва възможността изпълнението да бъде осъществено от трето лице, както и че третото лице може да освободи приобретателя като изпълни вместо него, но само ако това е станало по поръчение на последния.

Възможността задължението да бъде изпълнявано от трето лице може да бъде уговорена в самия договор. Ако това не направено прехвърлителят не може да бъде задължен да приеме изпълнение от трето лице, освен в случаите когато са необходими специални знания или умения, с които приобретателят не разполага. Прехвърлителят трябва да приема грижите и издръжката от членовете на семейството на приобретателя или евентуално от неговите наследници, както и инцидентни грижи от трето лице, когато длъжникът е възпрепятстван от непредвидени обстоятелства да положи същите.

При това е без значение дали третото лице е натоварено да изпълни от длъжника, или изпълнява по своя воля. Извършените от третото лице действия трябва да са от името и за сметка на приобретателя и този факт трябва да е известен на прехвърлителя, като приемането на тези действия от негова страна ще освободи длъжника от задължението му до обема на приетата престация.

Ако откаже без основание да приеме изпълнението прехвърлителят ще изпадне в забава, което би било пречка за ангажиране на отговорността на приобретателя. Обратното ако приетите от прехвърлителя грижи и издръжка са предоставени от третото лице не от името и за сметка на приобретателя приобретателят не се освобождава от отговорност за неизпълнение. Ако прехвърлителят е приел извършеното от третото лице, но от името и за сметка на приобретателя изпълнение, като не е възразил срещу неговата надлежност, то неговите правоприемници не могат да оспорват това изпълнение твърдейки, че то е неточно или непълно.

В посоченото решение се дава отговор и на третия от посочените по-горе материалноправни въпроси, поставени в изложението на К. Т. К. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като обжалваното въззивно решение е съобразено с нея.

По този въпрос не се констатира и противоречие със соченото от касаторката решение № 261/10. 02. 2021 година, постановено по гр. д. № 758/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., доколкото въззивният съд не е приемал, че третото лице е полагало грижи за Й. Н. К. без договорка с К. Т. К., а освен това полагането на обичайните грижи, които полага лицето с което прехвърлителката живее в едно домакинство не изключват изпълнението на задължението от страна на приобретателя.

Предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване не са налице и по отношение на посочения по-горе процесуално правен въпрос тъй като въззивното решение е съобразено с установеното от закона и конкретизирано в съдебната практика задължение на въззивния съд при постановяване на решението си да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните, като след като прецени събраните по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, посочи кои от тях приема за доказани и кои не.

При обсъждането на доказателствата съдът не следва да дава предимство на едни от тях пред други, освен ако това не е предвидено в закона, а при наличието на противоречиви такива да посочи на кои от тях дава вяра и защо, а на кои не и поради какви причини. При разрешаването на спора съдът следва да изхожда от разпределението на доказателствената тежест, като има предвид, че това е задължение съответната страна да понесе неблагоприятните последици от това, че даден факт не е доказан, а не представлява задължение за представяне на доказателства.

Затова за да се прецени дали даден факт е доказан съдът преценява всички доказателства, независимо от коя от страните са представени. Посочената дейност на съда трябва да намери отражение в мотивите към решението му.

Наред с посоченото по-горе в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. Т. К. е поискала въззивното решение на Окръжен съд Варна да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпросите за това предполага ли възмездният характер на договора за издръжка и гледане престиране на средства за издръжка на прехвърлителя от страна на приобретателя в пълен обем, дори когато прехвърлителят има собствено имущество и независимо от нуждите му от непосредствени грижи в натура? за това може ли да се приеме, че договорът е изпълнен от трето лице, ако между това трето лице и длъжника няма съглашение да се поемат задълженията по договора, съответно не получава възнаграждение за това от приобретателя, а напротив-има уговорка с прехвърлителя и получава от него възнаграждение в натура или обезщетение за разходите? и за това ако третото лице по уговорка с прехвърлителя се грижи за последния, а приобретателят по договора не е вложил лични средства в гледането и издръжката, а дори се е възползвал от имуществото и името на прехвърлителя, изпълнен ли е договорът за издръжка и гледане в пълен обем, предвид не само алеаторния, но и възмездния му характер?

Съгласно т. 1 от ТР № 1/19. 02. 2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС задължение на касатора е не само да формулира правен въпрос, който да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване, но и да обоснове връзката на същия с някоя от допълнителните предпоставки за това по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК. Неизпълнението, на което и да е от тези две задължения, е достатъчно основание да се допусне касационно обжалване.

В случая само е посочено, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, без да бъде посочено по какъв начин отговорите на въпросите ще са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поради това не може да бъде направен извод, че е налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване по тези три въпроса.

Още повече, че отговор на тези въпроси се съдържа в цитираната по-горе съдебна практика на ВКС, като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не се съдържат твърдения, от които да бъде направен извод, че практиката е неправилна и трябва да бъде изоставена или пък, че следва да бъде осъвременена с оглед на промяна в законодателството или обществено икономическите условия.

Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 1678/09. 11. 2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 868/2021 година, по подадената срещу него от К. Т. К. касационна жалба с вх. № 26 517/21. 12. 2021 година и такова не трябва да се допуска.

С оглед изхода на делото К. Т. К. ще трябва да заплати на К. Т. К. сумата от 600. 00 лева разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1678/09. 11. 2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 868/2021 година.

ОСЪЖДА К. Т. К. от [населено място], [улица], с ЕГН да заплати на К. Т. К. от [населено място], [улица], с ЕГН сумата от 600. 00 лева разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.