О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2048

София, 10. 07. 2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 4607 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Г. Г., чрез адв. Д. С., против въззивно решение № 1112 от 13. 05. 2022 г., постановено по в. гр. д. № 6129/2021 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 11. 03. 2021 г. по гр. д. № 74305/2019 г. на Софийски районен съд и е постановено друго, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Г. Г. Г. против Д. Г. Д. /погрешно посочен като Д. Д. Д., порок отстраним по реда на чл. 247 ГПК/ и „МД Г. Б. ЕООД, искове с правно основание чл. 36 ЗАдв., вр. с чл. 286 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 6454, 24 лв., представляваща неплатен остатък от възнаграждение по договор за правни услуги – стратегическа бизнес и правна консултация, водене на преговори относно придобиване на съществуващо търговско предприятие на територията на Франция, във връзка с който е издадена данъчна фактура № 00000021 от 18. 03. 2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06. 06. 2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 31997/2019 г. на Софийски районен съд и са присъдени съдебни разноски.

Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответните страни по касационната жалба Д. Г. Д. и „МД Г. Б. ЕООД в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адв. Е. Т., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:

По делото не е било спорно е установено от събраните писмени доказателства, че на 20. 08. 2018 г. между страните е бил сключен договор за правни услуги – при Общи правила и условия, приети от ответниците, с предмет: стратегическа бизнес и правна консултация, водене на преговори относно придобиване на съществуващо търговско предприятие на територията на Франция – магазин за парфюмерия, работещ под името Pafumerie Aristide и придобиването на приблизително половината от площта на недвижимия имот, в който магазинът осъществява своята бизнес дейност, които услуги следвало да бъдат предоставени от ищеца адвокат Г. Г., като за изпълнението им последният имал правото да упълномощава трети страни, професионалисти в областта си, когато това е приложимо или се изисква по закон, а ответниците се задължили да заплатят възнаграждение в размер на 390 лв. на час /без ДДС/, както и допълнителни хонорари, разноски и разходи – на упълномощените трети страни, които да бъдат фактурирани директно на тях или да бъдат префактурирани от адв. Г.; разходи за пътувания, хотели, настаняване и съоръжения, пощенски разходи, куриерски услуги; административни разходи – при ставка от 5 % от общите нетни хонорари; хонорари или разноски, които могат да бъдат дължими за други професионални услуги, като например частни съдебни изпълнители, счетоводители, независими одитори, агенти по домицилиране /услуги по създаване на седалища или преместване на дружества в други държави/, нотариуси, експерти и/или други представители или предоставяне на административни услуги, които могат да бъдат необходими, след предварително одобрение от страна на клиента; регистрационни такси и други задължителни или незадължителни данъци, права, марки и ДДС, когато е приложим /20 %/. Съгласно чл. 4. 2 от Общите правила и условия, откриването и началото на работа с досието на клиента от страна на адвоката се извършвало единствено след като последният е получил първоначалния авансов хонорар, като дотогава адвокатът нямало да бъде ангажиран по случая и нямало да носи отговорност за него преди тази дата. Според чл. 4. 3, чл. 4. 4 и чл. 4. 5, всяка фактура, издадена от адвоката, трябвало да включва адвокатските хонорари, съответстващи на услугите, предоставени на клиента по отношение на упълномощаването му по конкретното задание, въз основа на почасовата ставка, както и разходите и сумите, подлежащи на възстановяване, свързани с услугите по чл. 4. 1 – последните се възстановявали на адвоката в допълнение към хонорарите за правни услуги. Клиентът можел да изисква от адвоката в писмен вид и по всяко време, подробна фактура, включваща хонорарите и разходите по повод изпълнението на заданието от страна на адвоката. Последният следвало да информира редовно клиента за предоставените услуги и съответстващите фактури. Клиентът дължал заплащането на разходите и хонорарите на адвоката при получаване на искания за авансови хонорари или фактури, като цялата дължима сума се уреждала при получаване на последния отчет за разходите и хонорарите. Ако клиентът бил юридическо лице, то неговите директори били солидарно отговорни и задължени за разходите и хонорарите, възникнали в хода на работата по случая на клиента. Лицето, подписващо конкретното упълномощаване по заданието, изрично и неотменно декларирало, че ще бъде солидарно отговорно и задължено за дружеството, което представлява, по отношение на всякакви разходи и хонорари, лихви и всякакви допълнителни суми. Въззивният съд след преценка на събраните по делото доказателства е изложил, че възражението на ответника за нищожност на договора за правни услуги поради невъзможен предмет – чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД е неоснователно по съображения, че осъществяването на правата и задълженията по него е било фактически и правно възможно. Приел е, че искът следва да се отхвърли, тъй като ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване – чл. 154, ал. 1 ГПК, че реално е извършил описаните в изготвената от него справка правни действия, както и какво точно е тяхното времетраене /с изключение на тези, свързани с офертата за изготвяне на бизнес план, доколкото за осъществяването им е налице извънсъдебно признание на ответниците, обективирано в представеното от тях електронно съобщение, което при преценката му по реда на чл. 175 ГПК следва да се приеме, че отговаря на истината/, което съответно да му дава основание да претендира заплащането на остатъка от възнаграждението, за което е издадена фактура № 00000021 от 18. 03. 2019 г. Установяването на посочените правопораждащи факти е можело да се осъществи с всички допустими по ГПК доказателствени средства /в т. ч. със свидетелски показания/. Представената от ищеца справка по своето правно естество е частен свидетелстващ документ и доколкото удостоверява изгодни за ищеца обстоятелства е непротивопоставим на ответниците /които изрично са го оспорили/.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. „Необходимо ли е да се доказва обема и точното времетраене на извършената от адвоката работа, за да получи той договореното си възнаграждение, в хипотезата на адвокатска помощ извън процесуалното представителство?“, 2. „Необходимо ли е адвокатът да представи други доказателства за извършените от него правни действия, след като в сключения между него и клиента договор е прието отчитането на извършената работа да става чрез подробна фактура, съставена от адвоката и в която се съдържа подробно описание на хонорарите и разходите по повод изпълнението на договора?“ и 3. „Допустими и необходими ли са гласни доказателствени средства за доказване на извършените от адвоката правни действия и точното им времетраене?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 391 от 28. 03. 2013 г. по гр. д. № 1136/2012 г. на ВКС, III г. о. и решение № 482 от 13. 12. 2011 г. по гр. д. № 1486/2010 г. на ВКС, IV г. о.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по поставените въпроси. Въпросите не отговарят на допълнителното условие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с приложената от касатора съдебна практика. Според практиката на ВКС /решение № 94 от 20. 04. 2021 г. по гр. д. № 2752/2020 г. на ВКС, IV г. о./ договорът за правна услуга от адвокат обикновено съдържа, както елементи от договор за изработка /когато задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и на свой риск/, така и елементи от договор за мандат /когато задължението на адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка/. Когато е сключен договор за правно обслужване адвокатът не поема задължението да изпълни конкретни задачи, с него той се задължава да поема изпълнението на определени по вид задачи, които ще му бъдат възлагани през определен период от време. При изпълнението на този договор адвокатът е обвързан от договор за правна услуга едва след като му е възложена конкретна задача и само след такова възлагане отношенията между страните при последващо оттегляне на възлагането се уреждат от правилата на договора за изработка или за мандат. Когато страната иска да се оттегли от договора за правно обслужване /ненаименован, рамков по естеството си договор/, като престане занапред да възлага конкретни задачи, отношенията между страните се уреждат, ако не е уговорено друго, от общите правила на закона за изпълнение, неизпълнение, разваляне или по друг начин прекратяване на договора. Правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя по договор за такава услуга възниква тогава, когато е налице възлагане и положен труд. При сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги при поискване, когато такива услуги не са предоставени, адвокатско възнаграждение не се дължи. Според уговореното в договора може да се дължи възнаграждение за ангажимент, т. е. не за извършена услуга, а за това, че адвокатът е поел задължение за готовност да се грижи за работите на възложителя. Тъй като договорът е ненаименован /няма законова уредба/, поемането на такива задължения от страните по него не може да се предполага, а следва да е сторено изрично. В случая, както е приел първоинстанционният съд сключеният между страните договор за правни услуги, които се оказват от адвокат, предвид постигнатите между тях уговорки съдържа елементи на договор за изработка, както и елементи на договор за мандат. Задълженията на адвоката за даване на консултации във връзка с бизнес стратегията на клиента и управленско съдействие, както и по всички въпроси на действащото право, съставляват елементи на договор за изработка. Задълженията на адвоката да представлява възложителя пред всички нотариуси, държавни власти и служители, както и трети страни, органи и институции, недържавни юридически лица, пред дружества на гражданското право и пред физически лица при извършване на всякакви правни и други действия, с изключение на изискващите лично извършване, разкриват белезите на договор за поръчка. Правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя по договор за такава услуга възниква тогава, когато е налице възлагане и положен труд. В съответствие с установената от ВКС практика по спорове за плащане на възнаграждение по договори за оказване на адвокатска услуга въззивният съд е посочил, че доказването на извършената от адвоката работа, с оглед определяне дължимото възнаграждение на изпълнителя, което се изчислява на база извършена работа за един час може да се осъществи с всички допустими по ГПК доказателствени средства /в т. ч. със свидетелски показания/, но такива не са ангажирани по делото. При решаване на поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси въззивният съд не се е отклонил от постановената от ВКС съдебна практика.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответните страни по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1179 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1112 от 13. 05. 2022 г., постановено по в. гр. д. № 6129/2021 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Г. Г. Г., ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. Г. Д., ЕГН [ЕГН] и „МД Г. Б. ЕООД, ЕИК 201020417 сумата 1179 /хиляда сто седемдесет и девет/ лв. – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: