О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2054

гр. София, 10. 07. 2023 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВАкато разгледа докладваното от съдия Г. Н. ч. гр. д. № 740 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С постановеното по настоящото дело Определение № 585 от 03. 04. 2023 г., постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, сезиран с частна касационна жалба вх.№ 8594 от 27. 09. 2022 г., подадена от М. И. А. и приподписана от назначения по реда на гл. Х от ГПК служебен адвокат С. М. от АК – Русе, настоящият състав на ВКС е постановил, че не допуска касационно обжалване на въззивно Определение № 781 от 12. 09. 2022 г. по в. ч.гр. д.№ 494/2022 г. на Окръжен съд – Русе.

По своя правен характер така постановеното Определение № 585 от 03. 04. 2023 г. е идентично на определенията, постановявани от ВКС в производствата по чл. 288 ГПК, с които не се допуска касационно обжалване на въззивно решение.

След връщане на делото на въззивния съд, по настоящото дело е постъпила частна жалба с вх.№ 6983 от 15. 06. 2023 г., с която М. И. А. заявява, че не е доволна от постановеното Определение № 585 от 03. 04. 2023 г. и моли същото да бъде отменено.

Така подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде върната по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК законът е предоставил възможност на страните по спора да обжалват постановените от съда определения. За да е налице такава възможност, оспорваното определение трябва да попада в една от очертаните с разпоредбата две групи, а именно: (1) да прегражда по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК) или (2) възможността за обжалване да е изрично предвидена в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК). Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, постановените от състав на ВКС определения, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд, но само ако отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1 ГПК.

Както се посочи по-горе, с обжалваното Определение № 585 от 03. 04. 2023 г. настоящият състав на ВКС, ГК, ІІ г. о. не е допуснал касационно обжалване на въззивно определение по подадената срещу него от М. И. А. частна касационна жалба. Това определение (както и аналогичните му по чл. 288 ГПК) не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с него съдът не се произнася по допустимостта на частната касационна жалба от гледна точка на изискванията, необходими за валидното сезиране на ВКС.

С този акт ВКС е извършил проверка за наличието на установените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК критерии за допускане на касационното обжалване. Това обжалване е уредено не като задължително, а като факултативно, поради което е необходимо да се извърши предварителна проверка за съществуване на предвидените в закона предпоставки за допускането му. Тази проверка има самостоятелно значение, тъй като резултатът от нея определя по-нататъшния ход на касационното производство. При нея съдът не се произнася по въпроси от съществото на спора и дейността му се изчерпва с преценката дали са налице или отсъстват предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е подчертано в т. 1 от ТР № 2 от 28. 09. 2011 г. по тълк. д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК, този вид актове обективират специфична дейност на касационния съд, която е различна от правомощията му като трета редовна инстанция, доколкото изводите на съда и крайният резултат от проверката не се отнасят до правилността на атакувания съдебен акт. В този смисъл определението, с което не е допуснато касационно обжалване, от една страна не е преграждащо по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а от друга – за да се приеме, че подлежи на обжалване, в закона следваше тази възможност да е уредена изрично. За този вид актове липсва законова разпоредба, която да предвижда възможност за последващо обжалване, поради което Определение № 585 от 03. 04. 2023 г. не попада и в кръга на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

В обобщение - постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение на Върховния касационен съд, с което не се допуска касационно обжалване на въззивно определение, е окончателно и не подлежи на последваща инстанционна проверка за законосъобразност, а евентуално подадената срещу такъв акт частна жалба е процесуално недопустима и като такава подлежи на връщане.

По силата на чл. 275, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 262 ГПК и по аргумент за противното от чл. 276, ал. 1 ГПК проверката за процесуалната допустимост на частната жалба е в правомощията на съда, чийто акт се обжалва, който дължи да администрира връчването на преписи от нея едва „след като приеме жалбата”. Съответно – връщането на процесуално недопустимата жалба следва да бъде постановено именно от този съд.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ВРЪЩА частна жалба с вх.№ 6983 от 15. 06. 2023 г., подадена от М. И. А. срещу Определение № 585 от 03. 04. 2023 г., постановено по ч. гр. д.№ 740/2023 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о.

Настоящото определение може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ