Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Главболгарстрой“ АД, чрез процесуалните представители адв.Д. Д. и адв. М. Г., против Решение № 428 от 08. 07. 2021 г. /поправено с Решение № 540 от 17. 08. 2021 г./ по в. т. д. № 491/2021 г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено Решение от 12. 09. 2018г. по т. д. № 2626/15 г. на Софийски градски съд, в частта, с която ответникът „Главболгарстрой“ АД е осъден да заплати на ищеца „А. И“ ЕООД сумата от 204 791, 66 лв., представляваща стойността на средствата с ДДС, необходими за отстраняването на проявилите се скрити недостатъци в рамките на гаранционния срок на изградената жилищна сграда в УПИ I-602, кв. 123а, м. „Подуяне - Център“, [населено място], район „Оборище“.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне на предявения от „А. И“ ЕООД иск за сумата от 204 791, 77 лв. Касаторът намира за неправилен извода на въззивния съд, че в отменителното решение на ВКС е обсъдено и прието за неоснователно възражението му, че ищецът„А. И“ ЕООД е пропуснал скрока по чл. 264, ал. 2 ЗЗД да уведоми изпълнителя за своевременно открити недостатъци в извършената работа. В тази връзка сочи допуснато процесуално нарушение, поради неизпълнение указанията на ВКС за обсъждане на всички твърдения и доказателства при обсъждане на спорното обстоятелство. Изложени са съображения за: - необоснованост на приетата от състава на САС неоснователност на възражението, че течовете от покрива се дължат на компрометиране на хидроизолацията вследствие на монтиране от трети лица на конзоли за инсталации, сателитни чинии и др.; - неправилност на извода за възникнало задължение на изпълнителя за обезпечаване хидроизолацията на дограмата, каквато работа не му е възлагана, при положение, че е уведомил ищеца за липсваща полагането на такава по проекта на „Кастел“АД; - неправилно присъждане на ДДС върху разходите, необходими за поправка. Претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. В случай, че изпълнителят по договор за изработка констатира недостатък на предоставения по договора за изработка проект, и в изпълнение на задължението си по чл. 260 ЗЗД уведоми възложителя, длъжен ли е, при липса на указания от последния, самостоятелно да предприеме действия по коригирането на проекта и по изпълнение на коригирания от него вариант на проекта, въпреки бездействието на възложителя по договора?

2. Носи ли отговорност изпълнителят по договор за изработка за причинени вреди на възложителя в случай, че го е уведомил, че даденият му проект е неподходящ за правилното изпълнение на работата, но не се е отказал от договора, въпреки бездействието на възложителя, и при положение, че необходимите промени в проекта налагат изпълнение на допълнителни строително-монтажни работи, които не са предмет на договора с възложителя и не са му възлагани допълнително?

По тези правни въпроси се твърди наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

3. Съществува ли задължение за съда да обсъди всички събрани по делото доказателства всяко поотделно и в тяхната съвкупност, както и да изложи мотиви в решението си, когато е преценил някои от тях за неотносими, ненужни и т. н., поради което не намира за необходимо тези доказателства да бъдат обсъждани?

По така формулирания въпрос жалбоподателят сочи противоречие между приетото от въззивния съд и практиката на касационната инстанция, обективирана в Решение № 24 от 28. 01. 2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г. о., Решение № 589 от 29. 06. 2010 г. по гр. д. № 1359/2009 г. на ВКС, I г. о. и Решение № 218 от 03. 11. 2016 г. по гр. д. № 2217/2016 г. на ВКС, III г. о. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

4. Длъжен ли е въззивният съд да изпълни точно указанията на ВКС в отменителното решение, когато повторно разглежда делото?

По този въпрос касаторът твърди противоречие на постановеното въззивно решение с Решение № 175 от 23. 12. 2015 г. по т. д. № 3021/2014 г. на ВКС, I т. о. и с Решение № 49 от 21. 08. 2015 г. по гр. д. № 4904/2014 г. на ВКС, IV г. о. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

5. Присъденото обезщетение за бъдещи разходи следва ли да включва ДДС, при положение че ищецът е лице, регистрирано по ЗДДС и впоследствие ще може да приспадне начисления ДДС и така да се обогати неоснователно, получавайки размера на данъка веднъж от ответника и втори път чрез приспадане от дължим ДДС за съответния период от държавния бюджет?

По този въпрос отново се твърди наличието на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обосновано с противоречие между приетото от въззивната инстанция и Решение № 125 от 29. 06. 2015г. по гр. д. № 1080/2015г. на ВКС, I г. о.

Ответникът по касационната жалба – „А. И“ ЕООД, чрез процесуален представител, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на подадената жалба. Претендира присъждане на направените разноски пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира, че същата е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивното решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК след като предходното такова, в частта, с която след отмяна на Решение № 1833 от 12. 09. 2018г. по т. дело № 2626/2015г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-11 състав, е отхвърлен предявеният от „Арко инвест“ ЕООД срещу „Главболгарстрой“ АД иск с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД в частта за заплащане на сума в размер на 209 188, 10 лв., представляваща стойността на средствата, необходими за отстраняване на проявилите се скрити недостатъци от изпълнената работа по договор от 15. 10. 2007г. за възлагане на строителството по част „груб строеж“ за обект: жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, [населено място], район „Оборище“, м. „Подуене – Центъра“, УПИ 602, кв. 123а, и допълнително споразумение № 8 към договора, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на исковата молба – 21. 04. 2015г., до окончателното изплащане на сумата, е отменено с Решение № 53 от 14. 05. 2021г. по т. д. №2859/2019г. на ВКС, ІІ т. о., и делото е върнато на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав на същия за обсъждане на всички събрани относими и допустими доказателства във връзка със спорните във въззивното производство факти и обстоятелства, своевременно релевираните възражения и доводите на страните. В останалата част до пълно предявения размер от 226 378, 44 лв. предходното въззивно решение е обезсилено от състава на ВКС като недопустимо, поради произнасяне по влязла в сила част на първоинстанционното решение.

С постановеното по спора първоинстанционно решение Софийски градски съд е осъдил на основание чл. 265 ЗЗД „Главболгарстрой“ АД да заплати на „Арко инвест“ ЕООД сумата от 209 188. 10 лв. с ДДС, представляваща стойността на средствата, необходими за отстраняване на проявилите се скрити недостатъци в рамките на гаранционния срок на изградената жилищна сграда, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на исковата молба – 21. 04. 2015г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът до пълно предявения размер.

Сезиран с жалба на ответника, при новото разглеждане на делото съставът на Софийски апелативен съд е приел за безспорно между страните, установено и от доказателствата по делото, следното: 1) по силата на сключен договор № BG-D-I0031/15. 10. 2007г. ищецът „А. И“ ЕООД е възложил на „Главболгарстрой“ АД извършването срещу възнаграждение на изграждане в груб строеж на обект „жилищна страда с магазини и подземни гаражи“ в [населено място], м. „Подуяне - център“, УПИ I- 602, кв. 123а, съобразно одобрените и съгласувани работни проекти и разрешение за строеж № 88 от 24. 01. 2007 г., като отделните СМР са описани в Приложение № 1 – количествено - стойностна сметка; 2) с последващи допълнителни споразумения обхватът на строителните работи е увеличен до въвеждане на обекта в експлоатация, като със споразумение № 8/BG-D- А8031/02. 06. 2010г. крайното възнаграждение е установено на 16 943 708, 96 лв. без ДДС, при срок за изпълнение 970 дни; 3) на 30. 09. 2008г. е вписано преобразуване на изпълнителя „ГБС - София“ АД чрез вливане в ответника „Главболгарстрой“ АД; 4) обектът е бил въведен в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-775/25. 06. 2010г. на ДНСК, издадено въз основа на протокол образец 16 от 25. 06. 2010г. за установяване годността за ползване на строежа; 5) с нотариална покана, връчена на 20. 11. 2014 г., ищецът е уведомил ответника, че след въвеждане на процесния обект в експлоатация са били констатирани множество дефекти в обекта вследствие на некачествено изпълнени от ответника СМР, като е отправена покана за изпращане на представител на 25. 11. 2014 г. за провеждане на оглед и съставяне на констативен протокол; 6) на 25. 11. 14 г. страните са подписали констативен протокол, в който са описани появили се строителни недостатъци в процесната сграда, по които ответното дружество е заявило в становище с изх. № РД-05-00-4093/12. 12. 2014 г., че не се дължат на некачествено изпълнение от негова страна, а на други обстоятелства.

Констатирано е, че освен посочените в протокола от 25. 11. 2014 г. недостатъци с исковата молба ищецът е заявил и други такива, подробно описани в приложение № 1, а ответникът без да оспорва наличието на тези дефекти като вид и обхват, с отговора си е въвел възражение, че ищецът е пропуснал срока по чл. 264, ал. 2 ЗЗД да го уведоми своевременно за тези недостатъци, че същите не се дължат на некачествено изпълнени от него строителни работи, както и че стойността на претендираните вреди е завишена и не съответствала на действителната стойност на разходите, необходими за отстраняването им.

По възражението, че ищецът е пропуснал срока по чл. 264, ал. 2 ЗЗД да уведоми своевременно изпълнителя за констатираните недостатъци, съставът на апелативния съд е посочил, че същото е обсъдено и прието за неоснователно в отменителното решение на ВКС, което го обвързва по силата на чл. 294, ал. 1 ГПК. За пълнота на изложението решаващият въззивен състав е приел, че доколкото в случая договорът за строителство представлява по своята същност договор за изработка по смисъла чл. 358 ЗЗД, то след изпълнението на възложените дейности и фактическото предаване на работата, поръчващият, освен че е длъжен да плати договорената цена, следва и да прегледа изпълненото и да направи всички възражения във връзка с изпълнението, като по отношение на скритите недостатъци, които не могат да се открият при обикновено преглеждане, а се появяват по-късно, възложителят следва да направи възражение веднага след откриването им. В конкретния случай, ищецът е твърдял именно такива дефекти, които не могат да бъдат констатирани при обикновено преглеждане на предадената работа – (течове, увреждане на мазилки по стени и тавани, разлепяне на плочки, застой на вода пред входовете на сградата, откъртени прагове, корозия на щлицова ламарина): некачествено полагане на гранитогрес по тераси без нужната изолация; липса на наклони на терасите за оттичане на водата; некачествено изпълнение на мазилки; неспазена технологията на изграждане на шлицовата стена и фундаментната плоча; липса на изолационна мембрана под дограмата и лошо изпълнение на хидроизолацията или липса на такава на покрива. Като неоснователно е преценено възражението на ответника, че тези дефекти не са скрити, предвид даденото от вещите лица заключение, че без отчетливо проявяване на пораженията от течовете от вода е изключително трудно да бъде установено дали и къде СМР не са били изпълнени качествено. Доколкото възложителят е констатирал тези недостатъци в началото на м. ноември 2014 г., за което е уведомил изпълнителя с нотариална покана, връчена на 20. 11. 2014г., за спазено е прието законовото изискване за уведомяване за възникналите дефекти по договора за изработка веднага след откриването им.

По основния спорен въпрос за причините за проявилите се дефекти в сградата и дали те се дължат на неизпълнени договорни задължения от ответника или на други причини, решаващият съд е разгледал подробно отделните групи от дефекти.

По отношение на дефектите, довели до следните щети по: т. 2 - увредени участъци от стенни покрития (латекс) от течове в ниво - 2 в подземни гаражи с обща площ 252 кв. м. ; т. 3 - дефекти по терасата на офиса на ниво 2 - отлепени плочки, липса на наклони за оттичане на повърхностните води, вследствие на което има течове в помещенията под терасата, обща площ на компрометираните участъци 200 кв. м.; т. 3- дефекти по 14 бр. тераси с обща площ 417 кв. м. на 11 бр. обекти ателиета Б1 (второ ниво), Б2 (второ ниво), БЗ, Б5 (второ ниво), ателие 11, вх. А (първо и второ ниво), апартамент А31 (първо и второ ниво), ателие Б1, апартамент Б5, ателие А5, ателие 10. апартамент Б27, ателие Б7, изразяващи се в отлепени плочки от гранитогрес, преминаване на вода под покритието, грешни наклони за оттичане на водите, липса на изолационна мембрана; т. 10 - напукана и нарушена мазилка по стени и тавани в подпокривните етажи на входове А и Б; т. 11- напукана и нарушена мазилка по стени и тавани в машинното помещение на подпокривен етаж; т. 13 - корозия на шлицовата ламарина, вследствие на течове на ниво -2 (подземни гаражи) до шлицовата стена; т. 16 - застой на вода при дъжд на покрива, течове под покрива, въззивният съд е приел, че недостатъците се дължат на некачествено изпълнени строителни работи в обхвата на задълженията на ответника, като в тази връзка е взел предвид и двете групи заключения на СТЕ, изготвени от различни вещи лица, които са единодушни в тази констатация. За неоснователни са намерени възраженията на ответника, че дефектите са следствие на неоптимални проектантски решения или на липсата на такива, обвързващи изпълнителя, без възможност за отклонение от тях. Макар че такива изводи се съдържат в заключението от 30. 01. 2017г. на вещите лица Я. и Г., при обосноваване на решаващия извод съдът се е позовал на разясненията на експертите при приемане на заключението, според които е налице липса на конкретни проектантски решения за голяма част от посочените строителни работи, в който случай изпълнението им е оставено изцяло на преценката на строителя, който следва да избере най-оптималното решение с оглед професионалния му опит, както и че по принцип голяма част от строителните проблеми се решават в процеса на строителство, когато се виждат пропуските в проекта, които в оперативен порядък се решават със заповедните книги или други проектантски изменения. По съображения за неангажиране по делото на достатъчно убедителни доказателства, че течовете от покрива са последица от компрометирана хидроизолация вследствие монтирани от трети лица конзоли за инсталации, сателитни чинии и др., а течовете от терасите - поради неподдържането им, като недоказани са преценени възраженията в този смисъл. С оглед на това, въззивният съд е приел за доказано, че констатираните недостатъци се дължат на некачествено изпълнени от ответника строителни работи, дължими по процесния договор.

Относно дефектите, довели до: по т. 1- компрометирани мазилки по тавани и стени в апартаменти Б28 (4 кв. м.), Б29 (6 кв. м.), БЗО (2 кв. м.), ателиета Б1 (20 кв. м.), Б2 (4 кв. м.), Б4 (40 кв. м.), Б5 (2 кв. м.), Б6 (20 кв. м.) и Б7 (3 кв. м.) - общо 102 кв. м.; по т. 6 - увредени вътрешни стени и тавани, както и паднали части от мазилката от тавани, вследствие на течове от терасите към обектите в ателиета Б1, Б2, БЗ, Б4, Б5 и Б6 от вх. Б; по т. 7 - откъртени прагове на тераси, напуквания и обрушена мазилка по стени и тавани, теч в спалнята под дограмата в ателие 11, вх. А; по т. 8 - напукана и нарушена мазилка по стени и тавани в an. А31; по т. 9 - напукана и нарушена мазилка по стени и тавани в an. А35 и по т. 14 - нарушена мазилка по стени и тавани в следните обекти: ателие А5, ателие 10, вх. А. ет. 9 - 2-ро ниво, апартамент Б27, ателие Б7, вх. Б. ет. 7 - 2-ро ниво, въззивният съд е приел, че отговорността за тези дефекти е също на изпълнителя „Главболгарстрой“ АД. За неоснователно е намерено възражението на последния, че не следва да носи отговорност за дефектите, които са в резултат на неположена хидроизолация около дограмата от изпълнителя „Кастел“ АД - нает от ищеца, и с която фирма ответникът нямал договорни отношения. За безспорно е прието, че външната дограма на сградата е била изпълнена от „Кастел“ АД по силата на сключен с ищеца договор, както и че около поставената дограма не е била положена хидроизолационна лента за тези обекти, включително в долната им част, който факт частично е установен и от допълнителното заключение от 30. 05. 2017 г. на вещите лица по СТЕ. Въззивният съд е приел, че това обстоятелство не оневинява ответника, тъй като по силата на допълнително споразумение № 1 от 12. 02. 2008г. праводателят на ответника е придобил качеството главен изпълнител и е поел задължение да отговоря за начина, по който са изпълнени СМР по всички части от строежа, независимо дали те са изпълнени от подизпълнители и независимо дали тези подизпълнители са наети от възложителя, поради което в това му качеството ответникът е имал задължението да контролира всички останали лица, извършващи СМР на обекта, както и да предприема мерки за поправяне на некачествено изпълнени работи. Акцентирано е, че ответникът е бил предварително наясно с обстоятелството за липсващата по проекта на тази фирма хидроизолация на дограмата, с оглед на факта, че е уведомил ищеца за същото. Именно по причина, че е знаел за този проблем, в качеството на главен изпълнител на обекта е бил длъжен да вземе мерки, включително и чрез изпълнени от него СМР, така че да обезпечи хидроизолацията на дограмата. Изложено е също така, че течовете не се дължат само на липсващата хидроизолация, но и на недостатъчния брой сифони и на малкия наклон на терасите, което е изцяло отговорност на ответника, а не на изпълнителя на дограмата.

По отношение на дефектите, състоящи се в пукнатини по стените във входните помещения на партерния и първи етажи в офисната част с обща площ 8 кв. м., на междуетажната площадка във вх. Б на ет. 6, както и в ателие Б5, вх. Б. ет. 8 по т. 4, 2 и 15 от исковата молба, след обсъждане на експертните становища въззивната инстанция е приела, че от локалния характер на дефектите не може да се изключи връзката с изпълнението на СМР – не е невъзможно именно на тези места строителните работи да са изпълнени некачествено. Изложени са и съображения, че в писмо с изх. № РД-03-00-412/10. 04. 2009г., в т. 5 от същото се съдържа пряко признание, че изпълнителят е извършвал въпросните строителни работи при неблагоприятни атмосферни условия, с ясното съзнание за недобра практика и за възможните неблагоприятни последици. Това според съда е било сторено от изпълнителя в нарушение на добрите строителни практики и на дължимата от него грижа на добрия строител, като конкретизация на тази на добрия търговец, и в случай, че атмосферните условия не са били подходящи, това е изисквало изпълнителят да не извършва тези СМР, а да ги извърши, когато това е уместно за тяхното качествено изпълнение.

По отношение размера на иска съставът на САС е приел за правилно определянянето му от първоинстанционния съд на база данните от заключенията от 19. 01. 2016г. и 31. 01. 2017г. на вещите лица К. и Ц., като размерът на доказаните разходи за причинените от ответника недостатъци е приет, че възлиза на 204 791. 66 лв. с ДДС.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Първите два въпроса, касаещи отговорността на изпълнителя в хипотезата на чл. 260 ЗЗД, не удовлетворяват общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно дадените с ТР №1/19. 02. 2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения, по съображения, че не съответстват на правните мотиви на съда. Същите предполагат съобразяване на факти, които не са намерени за релевантни към предмета на спора, и могат да се ценя единствено като оплакване за незаконосъобразност и/или необоснованост на изводите на въззивния съд по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК. Извършването на подобна преценка е извън правомощията на съда в настоящата фаза на касационното производство. Въпросите са предпоставени от несъгласието на касатора с решаващия извод на въззивния съд, че следва да носи отговорност за неполагане на хидроизолация на външната дограма, което е задължение на ангажираната от възложителя фирма - „Кастел“ АД. И двата въпроса обаче не кореспондират на приетото от състава на САС, че в случая отговорността на „Главболгарстрой“ АД е договорна и произтича от качеството му на главен изпълнител, поел да отговоря за начина на изпълнение на СМР по всички части от строежа /чл. 120 от Допълнително споразумение № 1/12. 02. 2008г./, независимо дали тези подизпълнители са наети от възложителя - по арг. и от чл. 135. Касационен довод, съответно въпрос, относим към отговорността на касатора в качеството му на главен изпълнител на строежа за неизпълнение на задължение на нает от възложителя подизпълнител, от което е произлязъл съответният недостатък, не е поставян. Отделно от това е установено, че течовете не се дължат само на липсващата хидроизолация, а и на недостатъчния брой сифони и на малкия наклон на терасите, което е изцяло отговорност на ответника, а не на изпълнителя на дограмата, поради което въпросът няма самостоятелно значение. Независимо от това, следва да се отбележи, че заявеното допълнително селективно основание по чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК и по двата въпроса е изцяло бланкетно и не е обосновано по начина, указан в т. 4 от цитирания по-горе акт на нормативно тълкуване. Липсата на което и да е от условията на чл. 280 ал. 1 ГПК препятства допускането на исканата касационна проверка.

Третият въпрос е процесуалноправен и е относим към задължението на съда да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, поради което принципно е значим при решаването на всеки спор, в който смисъл са и посочените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Въпросът е обоснован с оплакването на касатора за несъответствие на мотивите на въззивния съд със събраните множество доказателства, което обаче сочи на оплакване за необоснаваност на атакувания акт, преценката на която е извън предмета на селективната фаза. В аргументирането на въпроса липсва посочване на необсъдено от въззивния съд конкретно, релевантно за спора доказателство, поради което същият се преценява като бланкетен.

Четвърият въпрос съответства на общия критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като изпълнението на указанията на ВКС в отменително решение по прилагането и тълкуването на закона безспорно е от значение при всяко повторно разглеждане на делото от въззивния съд. В случая обаче, съставът на САС не се е отклонил от това задължение, напротив изрично е посочил, че по силата на чл. 294, ал. 1 ГПК е обвързан от приетото от състава на ВКС. Констатацията, че с отменителното решение на ВКС е решен въпросът за неоснователността на възражението на ответника, че ищецът е пропуснал срока по чл. 264, ал. 2 ЗЗД да го уведоми своевременно за тези недостатъци, макар и да не съответства на мотивите на ВКС, е преодоляно с изложените от въззивния съд собствени съображения по основателността на процесното възражение, обосновани и с прието по делото експертно заключение. Оплакването, че не са обсъдени заключението на в. л. инж.З. и показанията на свидетеля М., освен че е относимо към обосноваността на решението, обсъждането им не би променило направения извод. В соченото експертно заключение са анализирани течове от 2010г., които не се отнасят към заявената претенция, прието и в мотивите на ВКС в отменителното решение, а свидетелските показания са обсъдени от въззивния съд, но очевидно не са намерени за релевантни.

Последният пети въпрос дали обезщетението следва да включва ДДС не е бил въведен в спора и не е обсъждан от въззивната инстанция. Правен проблем, който за пръв път се поставя в касационната жалба не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването.

По тези съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по касационната жалба - „А. И“ ЕООД претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 428 от 08. 07. 2021 г. /поправено с Решение № 540 от 17. 08. 2021 г./ по в. т.д. № 491/2021 г. на Апелативен съд – София.

ОСЪЖДА „Главболгарстрой“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Район „Витоша“, [улица], да заплати на „А. И“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 2 400 лв. (две хиляди и четиристотин лева), представляваща направените разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.