РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора Стамболова
Членове:Надежда Трифонова
Иван Стойчев
при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова
в присъствието на прокурора Р. Т. Слвова
като разгледа докладваното от Н. Т. К. наказателно дело от общ характер № 20258002200212 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано по повод постъпили жалби от защитниците на подс.А. Д. С.- адв.Хр.Г. и адв.К.Д. и от адв.Ил.В., както и по жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци И. Т. И. / действащ чрез майка си В. В., като законен представител/, И. Й., Г. Й. и В. В.- адв.К. М., срещу въззивна присъда № 28 от 13.11.2024г. по ВНОХД № 1489/2023г. на Софийски апелативен съд. В двете касационни жалби на защитниците на подсъдимия и в допълненията им, се релевират касационните основания по чл.348, ал.1,т.1,2 и 3 НПК. Аргументите относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаят формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд относно оценката на правно значими факти, обективността на доказателствения анализ и нуждата от всестранно изясняване на фактите по делото. Посочва се, че въззивният съд не е дал отговор на направените от защитниците възражения, в други части аргументацията на съда е противоречива, което лишава атакувания съдебен акт от мотиви. Нарушения на материалния закон се съзират в отказа на съда да квалифицира деянието по чл.118 НК или по чл.122 НК. Представят се аргументи и за явна несправедливост на наложеното наказание и за прекомерност на уважените претенции за обезщетение на неимуществени вреди в полза на гражданските ищци. Иска се от касационната инстанция да отмени въззивната присъда и да върне делото за ново разглеждане от апелативния съд, алтернативно да преквалифицира деянието по по-леко наказуемите състави на чл.118 НК или чл.122 НК или да намали наложеното наказание.
В касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци се представят доводи за наличието на касационните основания по чл.348, ал.1,т.1,2,3 НПК, като основният акцент е върху оплакването за явна несправедливост на наказанието. Изтъкват се аргументи за предубеденост на съдебния състав, преценена през призмата на направения от него доказателствен анализ. Твърди се, че въззивната инстанция не е изложила мотиви относно това, кои доказателства кредитира с доверие и на кои не дава вяра, поради което е налице липса на мотиви към присъдата. Изразява се несъгласие с възприети факти, водещи да намаляване наказанието на подсъдимия. Посочва се, че съдът незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.55 НК при индивидуализиране на наказанието, тъй като смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни.
Възразява се и срещу несправедливото частично уважаване на гражданските искове. Иска се от касационната инстанция да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане, за да се увеличи наказанието, наложено на подсъдимия. В съдебно заседание пред касационния съд, защитата на подсъдимия в лицето на адв.К.Д. и адв.Хр.Г., акцентира на доводите относно наличието на касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК. Считат, че правилното приложение на материалния закон изисква преквалифициране на деянието по чл.122 НК, алтернативно по чл.118 НК. Правят искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд или за изменението й, с приемане на по-благоприятна за подсъдимия правна квалификация.
Подсъдимият А. С. поддържа становищата на защитниците си. Поверениците на частните обвинители и граждански ищци – адв.К.М. и адв.В. заявяват, че поддържат касационната си жалба. Развиват оплакването за явна несправедливост на наказанието, като подчертават несъгласие с приети от съда факти, относими към нанесената обида от пострадалия, мотивирала поведението на подсъдимия по възпроизвеждане на изстрел. Съзират и предубеденост у съдебния състав, която е основание за неговия отвод.
Представителят на Върховна прокуратура счита касационната жалба на подсъдимия за неоснователна. Не споделя аргументите на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, на материалния закон, както и за явна несправедливост на наказанието. Солидаризира се с оплакванията на частното обвинение за несправедливо занижено наказание на подсъдимия. Без да оспорва доводите на съда, с които е прието, че липсват данни за състояние на физиологичен афект у подсъдимия, представителят на държавното обвинение намира, че смекчаващите отговорността обстоятелства са надценени, поради което е на мнение, че присъдата трябва да се отмени единствено в частта относно наказанието и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд. В последната си дума подсъдимият С. изразява съжаление за стореното и моли да се удовлетворят исканията в касационната му жалба.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби на подсъдимия и на гражданските ищци и частни обвинители, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 44 от 29.04.2022г., постановена по НОХД № 150/2020г., Окръжен съд - Видин е признал подс. А. Д. С. за виновен в това, че на 19.01.2020г. в гр.Видин умишлено умъртвил Т. И. В., като убийството е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида, поради което и на основание чл.118, вр. чл.115 НК, му е определено наказание от 7 години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Зачетено е времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“. Със същата присъда подс.С. е осъден на основание чл.45 ЗЗД да заплати на гражданските ищци обезщетение на причинени неимуществени вреди, както следва: на И. Й.- 100 000лв., на Г. Й.- 100 000лв, на В. В.- 100 000лв, а на И. И. / действащ чрез законния си представител майката В.В./-130 000лв., ведно със законната лихва от деня на деянието.
Исковете са отхвърлени до пълно предявения им размери от по 150 000лв. Съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства по делото и подс.С. е осъден да заплати направените по делото разноски, включително и държавна такса върху уважените граждански искове.
С въззивна присъда № 10 от 25.04.2023г. по ВНОХД 824/2022г на САС, първоинстанционната присъда е била отменена, като подсъдимият е признат за виновен по първоначалното обвинение по чл.115 НК и наказанието му е определено на 15 години „лишаване от свобода“.
Увеличен е бил размерът на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на гражданските ищци И. Й., Г. Й. и В. В. на 120000 лв., като е коригиран и размерът на ДТ върху уважената част от гражданския иск и подсъдимият е осъден да заплати направените пред втората инстанция разноски.
С решение на ВКС по нд 852/2023г. въззивната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, поради констатиране на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В рамките на второто въззивно разглеждане на делото, след проведено въззивно съдебно следствие, апелативният съд се е произнесъл с присъда № 28 от 13.11.2024г. по ВНОХД № 1489/2023г., с която е отменил първоинстанционната присъда и е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.115 НК и на основание чл.55 НК му е определил наказание от 9 години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Увеличил е размера на присъдените обезщетения на гражданските ищци от 100 000лв на 120 000лв., а за гражданския ищец И. В. на 130 000лв. Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски и е увеличена, дължимата държавна такса, съответна на увеличените обезщетения по гражданските искове.
Касационните жалби на подсъдимия и на частните обвинители са неоснователни.
Предопределящото значение на направените и от защитата и от поверениците възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, спрямо останалите касационни основания, налага разглеждането им на първо място. Следва да се отбележи, че те преимуществено касаят обосноваността на съдебния акт. Защитата главно цели преразглеждане на въпросите относно материалните предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия, отправяйки искане за преквалификация на стореното от него по по-леко наказуемите състави на чл.122 НК или чл.118 НК. Поверениците, от своя страна, атакуват основно размера на наложеното наказание, което считат за неправилно занижен, респективно за явно несправедливо.
Относно доводите по чл.348, ал.1,т.2 НПК в касационната жалба на частите обвинители:
Аргументите, с които се мотивира твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касаят решението на въззивния съд да се довери на тази част от обясненията на подсъдимия, в която същият твърди, че непосредствено преди възпроизвеждане на изстрела, довел до смъртта на пострадалия, последният е отправил обидни реплики по адрес на съпругата и дъщеря му, които са провокирали неговата реакция.
Доколкото поверениците не твърдят всъщност процесуални пропуски от страна на съда, нито процесуална незаконосъобразност при интерпретацията на доказателствата, а изразяват несъгласие с крайните изводи на въззивната инстанция относно достоверността на
доказателствените източници, то възраженията им изцяло попадат в обхвата на доводи срещу обосноваността на съдебния акт, по отношение на която касационната инстанция не може да извършва проверка.
Оплакването на частното обвинение би могло да се разгледа в рамките на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК, като се приеме за упрек към аналитичната дейност на съда, както и към задължението за мотивиране на съдебния акт с оглед на направени възражения от страните и в тази насока. Всъщност поверениците съзират такъв пропуск единствено в направените изводи, свързани с фактическите констатации на съда относно изречените в бара от пострадалия Т. В. обидни реплики към подсъдимия, а именно „Направих жена ти курва, ще направя и дъщеря ти..“. Въпросната реплика и произнасянето й от пострадалия, са били предмет на подробно доказателствено обсъждане и анализ от страна на проверяваната инстанция. Изложени са изчерпателни мотиви, за да се обоснове извода, до който е стигнал въззивния съд, че тази реплика е била произнесена от пострадалия и това заключение не се основава единствено на обясненията на подсъдимия.
Апелативният съд е проследил начина, по който пострадалият се е държал в хода на вечерта в нощния клуб, провокативното му поведение, алкохолното повлияване, за да изведе въз основа и на свидетелските показания, /макар и непреки – показанията на св.П.., св.Г./ правилни изводи относно фактите и да приеме за установено, че подобна реплика е изречена.
На основата на твърденията за необосновани изводи на въззивния съд относно изречените от пострадалия обидни думи, поверениците извеждат довод и за предубеденост на съдебния състав, която е следвало да доведе до отвеждането му от разглеждане на делото.
В принципен план, трябва да се отбележи, че правото на независим и безпристрастен съд е неотменима част от правото на справедлив процес, прогласено в чл.6 от ЕКЗПЧ. При преценката дали съществува основателна причина за опасения, че конкретен съд не е независим или безпристрастен, гледната точка на страните е важна, но не е решаваща.
Определящо е дали съмненията им могат да се смятат за обективно оправдани (Incal v. Turkey, § 71). Безпристрастността обикновено означава липса на предразсъдък или пристрастие, а тяхното наличие може да се проверява чрез различни способи като практиката на ЕСПЧ прави разграничение между два способа за преценка - субективен и обективен. Субективен е подходът, при който се взема под внимание личното убеждение или интерес на конкретен съдия по конкретно дело, а при обективния следва да се установи дали съдът е предоставил достатъчни гаранции за изключване на всякакво легитимно съмнение в това отношение .
В жалбата на частното обвинение не се визират аргументи, които да се отнесат към тези критерии, а формално се прави възражение за наличие на предубеденост / отсъствие на безпристрастност/, само поради кредитирането от съда на определени доказателства.
Подобен подход не може да се сподели, не само защото е лишен от доводи, но и поради неговата несъстоятелност. Тезата на частното обвинение поставя неприложими изисквания към съда, когато в рамките на мотивиране на своя акт, излага доводи относно кредитирането на доказателства, които не са в полза на една от страните, да се счита за предубеден по отношение на нея. Това е в противоречие с правомощията, които съдът има да разграничи доказателствата, на които смята, че трябва да се довери от тези, които няма да кредитира и да изложи достатъчно ясни мотиви за това. Не може да се отправи упрек за предубеденост или пристрастност, единствено въз основата на несъгласие на някоя от страните с направения доказателствен анализ, при който се приемат за установени факти, които тя оспорва.
Относно доводите по чл.348, ал.1,т.2 НПК в касационните жалби на защитниците на подсъдимия.
Въпреки, че в допълнението към касационната жалба на адв.Хр.Г. и адв.К.Д. се подчертава, че фактическата обстановка е правилно установена, се отправят редица критики към аналитичната дейност на съда, която според защитниците е рефлектирала върху правилното установяване именно на фактите.
Доколкото част от възраженията на защитниците касаят преценката на съда да кредитира едни и да не даде вяра на други доказателства, то същите не следва да се поставят на разглеждане, тъй като се отнасят към обосноваността на съдебния акт, по отношение на която, както беше подчертано вече, касационната инстанция не упражнява контрол. И тъй като не се атакува процесуалната законосъобразност и правдивостта на интерпретирането на доказателства, въз основа на които е прието, че подсъдимият е притежавал незаконен преработен газов пистолет, който е взел в бара, касационната инстанция няма да обсъжда тези възражение . Желанието на защитата да направи нов доказателствен прочит и въз основа на него да достигне до други фактически изводи, не може да се разпознае като възражение срещу процесуалната незаконосъобразност на кредитираните доказателства, нито като критика към обективността на проведеното от съда разследване. За установяването на тези изводи въззивният съд е изложил мотиви, така че не би могло да се атакува пълнотата и убедителността на направения от него доказателствен анализ, основан на законосъобразно приобщени и вярно интерпретирани доказателства.
Като довод относим към касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК защитата отправя упрек към мотивите на въззивния съд и твърди, че липсват изложени аргументи защо при повече от една СМЕ, съдът е предпочел да кредитира заключението на двойната СМЕ относно причините за смъртта на пострадалия. Изчерпателността на мотивите към съдебния акт изисква от съда при наличието на разнопосочни доказателства по делото да се аргументира кои ще възприеме за достоверни. В настоящия случай не могат да се споделят оплакванията на защитата, че липсват съображения на въззивния съд защо се доверява на двойната СМЕ.
Действително по делото са назначени и изслушани две съдебно-медицински експертизи / единична и двойна/, като спор относно причината за смъртта на пострадалия няма. В резултат на изстрел, произведен от плътен упор в областта на шията, е разкъсана сънната артерия на пострадалия, а последвалата остра кръвозагуба е причинила и леталния изход. Не е имало различни тези между експертите и относно това, че деформацията на шийните прешлени не може да е в резултат от прострелване с газово оръжие, а е причинена от твърдо тяло.
Изпълнявайки указанията в първото отменително решение на касационната инстанция, апелативният съд е провел допълнително съдебно следствие, включващо и експериментално изстрелване на подобен патрон в желиран блок с плътност отговаряща на тази на човешките меки тъкани. Това е било мотивирано от необходимостта да се защити тезата на експертите от двойната СМЕ, че е възможно гуменото топче, с което е снаряден патрона, след причиняване на нараняванията да напусне тялото на пострадалия по същия раневи канал.
Въз основа на събрания и принципно неоспорен доказателствен материал, включващ балистичните заключения и тези на съдебно-химическите експертизи, е направено и заключението, че газовете от халосен патрон могат да причинят такива разкъсвания на меки тъкани, но не и деформация на прешлените, както и че намереното до трупа на пострадалия гумено топче е част от преработен патрон, изстрелян от пистолета, с който подсъдимият е възпроизвел изстрел в шията на пострадалия. Така че изводите на съда, че смъртта на пострадалия е причинена от нараняване при изстрел, произведен от плътен упор в областта на шията, с преработен пистолет, годен да изстреля патрон, на който е поставено гумено топче, са мотивирани при спазване на процесуалните правила за анализ на достоверно интерпретирани доказателства.
Не се споделят възраженията на защитниците, че в мотивите към въззивната присъда се констатират непреодолими противоречия, които опорочават формирането на вътрешното убеждение на решаващия орган, по отношение на фактическия извод дали е открито и приложено по делото оръжието, с което е прострелян пострадалия. Защитата твърди, че с мотивите на съда има взаимно изключващи се констатации - от една страна, че в дома на подс.С. е открит и иззет пистолет, с който е стреляно, а от друга, че оръжието на престъплението не е намерено. Подобно противоречие и логическа непоследователност не са налице. В действителност, пистолет е иззет от дома на подсъдимия и той е описан в протокола за претърсване и изземване. С него е стреляно в дома на подс. С., когато там са се събрали неговите гости. Въззивният съд не твърди в мотивите си, че именно това е въпросното оръжие, с което е произведен фаталният изстрел в нощното заведение, посетено впоследствие от компанията на подсъдимия. Напротив, отбелязано е, че това е станало с друг, преработен, незаконно притежаван от подсъдимия пистолет, с който също се е стреляло в дома му. Именно него , подсъдимият е взел със себе си и с това оръжие е прострелял пострадалия, но то не е открито. За това няма противоречие в мотивите на въззивния съд относно отсъствието на оръжието, с което е прострелян пострадалия, като веществено доказателство по делото.
Основният въпрос, който се поставя на разглеждане и в касационната жалба и в пледоарията на защитниците пред настоящия съд, както в светлината на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК, така и на чл.348, ал.1,т.1 НПК, е дали подсъдимият е знаел, че стреля с преработен пистолет, снаряден с преработен патрон, с гумено топче. Не се констатира липса на мотиви, за аргументиране на извода, че той е знаел, че притежава, носи в бара и стреля по пострадалия с преработено оръжие. Въззивният съд е изложил последователни и логически издържани доводи относно тези обстоятелства, като е посочил доказателствата, които цени – свидетелските показания за произведените множество изстрели в дома на подсъдимия от самия него и гостите му - св.М.И. и св.Г., за пистолета, който е притежавал подсъдимия и с който е стреляно, експертните заключения за вида на намерените в дома му гилзи и от какъв пистолет са изстреляни, показанията, че в бара демонстративно е показвал оръжие, различно от откритото впоследствие в дома му, химическите анализи установяващи идентичност на елементи открити по гилзата, иззета от заведението, гуменото топче, открито до трупа на пострадалия, от входното отверстие на раната. Фактическите изводи не търпят критика, а аргументите на апелативната инстанция да не се довери на обясненията на подсъдимия, че друго лице е донесло пистолета му в бара и не е знаел, че е зареден с преправения патрони, са резултат от логичен доказателствен анализ, при който не е игнориран фактът, че принципно подсъдимият не отрича, че това преработено оръжия е негово.
Не се откриват допуснати процесуални нарушения рефлектиращи върху обективността и всестранното разследване, с отказа на проверяваната инстанция да назначи офталмологична експертиза. Фактът, че подсъдимият страда от слепота с дясното око не се оспорва. Начинът на произвеждане на изстрела - от упор, при ситуиране на подсъдимия и пострадалия близко един до друг, в достатъчна степен е мотивирал въззивната инстанция да обоснове изводите си за ясна целенасоченост на изстрела и възможност подсъдимият визуално да възприеме мястото на прострелване. Не всеки отказ да се удовлетворят доказателствени искания на страните може да се дефинира като процесуално нарушение.
Съществеността му се преценява през призмата на обективната нужда от изясняването на дадено обстоятелство, а в конкретния случай няма основание отказът на въззивния съд да е довел до произволни фактически изводи.
Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК: Въз основа на възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи аналитичната дейност на съда по оценка на доказателствата, защитата на подсъдимия атакува правните изводи на съда. Твърди, че деянието не е извършено умишлено, респективно незаконосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за извършено престъпление по чл.115 НК. Излагат се аргументи в подкрепа на тезата, че деянието е непредпазливо и наказателната отговорност на подсъдимия покрива субективните критерии по чл.122 НК. Алтернативно се представят доводи за това, че е извършено в състояние на силно раздразнение, което води до преквалифицирането на престъплението по чл.118 НК.
Не е допуснато нарушение на материалния закон, с отказа на въззивната инстанция да сподели мотивите на първия съд и да приеме преквалифицирането на деянието по чл.118 НК. За да изключи основанието за квалифицирането му като такова, извършено в състояние на силно раздразнение по смисъла на чл.118 ал.1 НК, САС е подложил на преценка и експертно изследване поведението на подсъдимия преди, по време и след извършването на деянието, анализирайки внимателно всички относими към този въпрос доказателствени източници. На базата на установените факти за събиране на гости у подсъдимия и употребения алкохол в дома му, а впоследствие и в бара, за отправените в нощното заведение обидни реплики от пострадалия към подсъдимия, касаещи съпругата и дъщерята на подсъдимия и за поведението на подсъдимия след изстрела - достатъчно ориентирано за да се укрие и да изхвърли пистолета и телефона си, е изключено наличието на физиологичен афект. Отправените обиди към членове на семейството на подсъдимия са определени като предизвикали у него гняв, който не е достигнал граници, които да замъглят временно съзнанието му и да го приведат в състояние на физиологичен афект.
На доводите на защитата относно двете понятия - физиологичен афект и силно раздразнение следва да се отговори, че безспорно в съдебната теория и практика се прави разграничаване между физиологичния афект и неговата правна оценка като „силно раздразнение“, предизвикано от пострадалия с изброените в закона действия, водещо до приложение на привилегировани наказателни състави в редица случаи. Състоянието на „силно раздразнение“ като правно понятие не се покрива напълно с психологично - клиничното понятие „физиологичен афект“, но изисква установяването на афекта, като предпоставка за обсъждането на допълнителните фактори, които биха довели до дефиниране на психологическото състояние на извършителя като силно раздразнение.
Относно искането за преквалифициране на деянието по чл.122 НК: Защитата изтъква два момента, в подкрепа на твърденията за наличие на непредпазливо деяние. На първо място, че подсъдимият не е знаел, че в пистолета е поставен преработен патрон, с нарочно поставено гумено топче. На второ място, че тъй като страда от слепота с дясното око, той не е имал представа за мястото, към което е насочил изстрела, както и че не разполага с познания за анатомичното местонахождение на сънната артерия, тъй като тя не е видима.
По първото възражение - защитата прави собствена интерпретация на фактите, за да изведе изводи, които се различават от възприетото от въззивната инстанция. По този въпрос се изложиха мотиви относно оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Може да се обобщи, че изводите на проверяваната инстанция в тази част са направени въз основа на подробен и верен доказателствен анализ, включващ не само събраните гласни доказателства, но и откритите в дома на подсъдимия 4 гилзи, изстреляни от същия пистолет, с който е прострелян и пострадалия. Както беше отбелязано вече, това оръжие е различно от иззетия от дома му пистолет. По ръцете на подсъдимия, гилзата и гуменото топче, открита в заведението, както и от раната на пострадалия са установени идентични химически частици на барут.
Не на последно място следва да се отбележи и заключението на експертите, че дори и патронът, с който е възпроизведен фаталният изстрел, да е бил халосен, то пораженията на газовете, изстреляни от такова близко разстояние - от плътен упор, биха причинили същите увреждания на меките тъкани, сред които е сънната артерия, както и при стрелба с преработения патрон.
Що се отнася до твърденията на защитниците, оспорващи наличието на умисъл в действията на подсъдимия, изведени на основата на съждения за отсъствие на знание за мястото, на което се намира сънната артерия и въобще за липса на визуална представа за същото, то изводите на въззивния съд не страдат от пороци, които да налагат тяхната критика. Не са пренебрегнати важни обстоятелства, като местоположението на пострадалия и подсъдимия преди възпроизвеждане на изстреля – в непосредствена близост един до друг така, че подсъдимият да може да възприеме в шумното заведение отправените обедни реплики от пострадалия, както и насочването на пистолета към жизнено важна част на човешкото тяло - врата. Без да е нужно подсъдимият да разполага със специални медицински познания за местоположението на сънната артерия в човешкото тяло, възпроизведеният изстрел от плътен упор е във жизнено важна част на тялото - врата и това достатъчно ясно обективира умисъла му за нараняване, което да причини смърт.
Относно слепотата на подсъдимия с едното око, трябва да се отбележи, че същият не се е прицелвал от разстояние, а е стрелял от упор, като не следва да се пренебрегва възможността, която дава периферното зрение за възприемане на обекти в страничното пространство.
Поверениците на частното обвинение също имат възражения по правилното приложение на материалния закон. Изразява се в твърдението, че незаконосъобразно приложението на чл.55 НК.
Няма законова пречка разпоредбата на чл.55 НК да се приложи при индивидуализиране на наказанието за всяко едно престъпление от специалната част на НК. Наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, е въпрос на суверенна преценка на съда, която се прави с оглед всички относими към личността на дееца обстоятелства и с оглед на обществената опасност на стореното от него.
Аргументите на съда следва да са изложени мотивирано и да правят ясна и разбираема волята му да приложи привилегията на този текст. В конкретния случай, съдът с нужното внимание се е отнесъл към данните свързани с личността на подсъдимия, с предпоставките, при които е осъществено деянието, не е пренебрегнато поведението на пострадалия, което макар да не мотивира извода за такова при силно раздразнение, е оценено като достатъчно провокативно.
Следователно може да се направи крайният извод, че съдът не е действал в нарушение на материалния закон, след като е редуцирал наказанието на подсъдимия прилагайки разпоредбата на чл.55 НК.
Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК. Възраженията на жалбоподателите ще се разгледат заедно, доколкото и двете страни са недоволни от определения размер на наказанието и го считат за явно несправедливо, но в различни насоки.
Акцентът в касационната жалба на частното обвинение се поставя върху желанието да се коригира наказанието в неблагоприятна за подсъдимия насока, било с навеждане на доводи за допуснати съществени процесуални нарушения относими единствено към обстоятелството имало ли е отправени обидни реплики от пострадалия към подсъдимия, било с навеждане на аргументи за нарушение на материалния закон с приложението на чл.55 НК при индивидуализирането му. Всъщност доводите на поверениците са относно несправедливо занижен според тях размер на наказанието „лишаване от свобода“, което не съответства на личността на извършителя и на обществената опасност на осъщественото деяние.
В обратната посока са аргументите на защитата на подсъдимия, с които алтернативно /при неуважаване на направените възражения за преквалифициране на деянието по по-леко наказуемите състави на чл.118 и чл.122 НК/ се прави искане за допълнително намаляване на наказанието.
Касационната инстанция не може да се съгласи с нито една от двете страни.
Наказанието е справедливо отмерено, при условията на направена редукция по чл.55 НК. Не са пренебрегнати нито отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито са фаворизирани смекчаващите такива. Индивидуалният им принос към общата оценка за справедливостта на наказанието е анализирана от въззивния съд и е намерил адекватно отражение при отмерване на наказанието.
Интерпретацията на фактите от страна на поверениците относно съществуването на 10
хулигански подбуди за поведението на подсъдимия и извършване на деянието със средства и по начин опасен за живота на мнозина, като относими към индивидуализиране на наказанието, не се споделят от настоящата инстанция. Твърденията, че липсата на обвинение по тези два квалифициращи състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.6 и т.11 НК следва да рефлектира върху размера на наказанието биха имали основание, ако такива факти са установени и поради невъзможността да се признае деецът за виновен за по - тежко наказуемо престъпление, без да е имало обвинение за това, съдът трябва да ги отчете като отегчаващи отговорността му. Отсъствието на данни действията на подсъдимия да са продиктувани от подбуди демонстриращи явно неуважение към обществото и обществения ред, както и данни за това деянието да е осъществено със средство и по начин опасен за живота на мнозина, правилно не са отразени от въззивния съд като обстоятелства, относими към утежняване отговорността на подсъдимия.
Що се отнася до исканията, както от страна на защитата, така и от страна на поверениците, за коригиране размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, то претенциите и на двете страни са направени формално, на базата на схематично изявление за несъгласие в присъдения размер. Не са представени доводи, които да подкрепят твърденията им, нито съображения, основаващи ревизия волята на съда, било за увеличаване или намаляване размера на обезщетението. В този случай касационната инстанция не би могла да извърши проверка на присъдата в гражданската й част, тъй като не разполага с правомощия служебно да стори това.
Може да се обобщи, че касационната инстанция няма основание да реализира правомощията си по чл. 354, ал.3, вр. ал.1,т.5 НПК нито констатира пропуски, довели до прекомерно завишаване на наказание и нуждата от преоценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства с реализиране на правомощията по чл.354, ал.2,т.1, вр. ал.1,т.4 НПК.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в касационните жалби на подсъдимия и на частните обвинители и граждански ищци основания по чл.348, ал.1,т.1, т.2 и т.3 НПК и присъдата на въззивния съд следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 28 от 13.11.2024г. постановена по ВНОХД № 1489/2023г. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
11
12