Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Председателя на Районен съд, гр. Х., адрес гр. Х., бул. „България“ №144 срещу решение №67 от 11. 04. 2013 г. на Административен съд, гр. Х., постановено по административно дело №39/2013 г.

С обжалваното решение съдът отменил негова заповед №15 от 23. 01. 2013 г., с която на Н. Д. Д. е отказан достъп до обществена информация и преписката е върната на органа за ново произнасяне със задължително указание да се предостави на Димитров достъп до исканата обществена информация.

Касационният жалбоподател счита обжалваното съдебно решение за неправилно, постановен в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилен и необоснован счита извода на съда, че неплащането на нормативно определените разходи за предоставяне на обществена информация по реда на Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ), съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДОИ, е основание за нередовност на заявлението, но не е основание за постановяване на акт по съществото на искането. Сочи, че чл. 35, ал. 1 ЗДОИ е категоричен – обществената информация се предоставя след заплащане на определените разходи и представяне на платежен документ. Приетото от съда тълкуване води до извода, че формално може да бъде представена исканата информация, но под условието за заплащане на разходите. Счита, че не това е целта на закона. Сочи, че нито Законът за достъп до обществената информация, нито Вътрешните правила за достъп до обществена информация на Районен съд, гр. Х., дават възможност заявление за достъп до обществена информация да бъде оставено без движение или да се дават указания за отстраняване на нередовности на същото.

Неправилно счита разбирането на съда, че чл. 26, ал. 1 ЗДОИ допуска предоставянето на исканата информация във формата на електронно съобщение, изпратено на електронната поща на заявителя. Счита, че изброяването в нормата...