Образувано е по касационна жалба на С. М. Й.-Щерева, гр. П., чрез проц. й представител адв. Т. Г. З., против Решение № 159/06. 04. 2012г., постановено по адм. д. № 954/2011 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. Щ. против Заповед № ДК-02-ЮЦР-578/29. 08. 2011 г. на началника на РДНСК Югоизточен централен район, с която е разпоредено премахването на незаконен сроеж "Жилищна сграда 2 в ПИ № № 026009, м. Кулински ливади, землището на с. И.". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна

Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Атакуваният съдебен акт е издаден в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и изцяло кореспондира с всички материали по делото. Заповед № ДК-02-ЮЦР-578/29. 08. 2011 г .

е издадена от компетентен орган по чл. 222 ал. 1 т. 10 ЗУТ в изискуемата от закона форма след изпълнение изискванията на чл. 225 ал. 3 ЗУТ за съставяне на констативен акт и същата е надлежно мотивирана. Констатираните от административния орган обстоятелства и факти отразени в КА и заповедта не са оборени от касатора. Безспорно установено е в хода на административното и съдебното производство, че процесното строителство е строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ЗУТ. По аргумент от чл. 137 ал. 3 ЗУТ и чл. 148 ал. 2 ЗУТ този строеж е незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ, тъй като е осъществен без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Строежът не е търпим по смисъла на § 16 ал. 2 от ПР на ЗУТ, тъй като не са налице основанията за признаването му като такъв, както и по отношение на строежа не са проведени процедурите за неговото узаконяване по реда на § 184 от П. З. З..

Производството по ЗОЗЗ, на което се позовава жалбоподателката, е свързано с промяна на предназначение на земята, а не с процедура по узаконяване.

Заповедта съдържа изрично позоваване на констативния акт, с което е изпълнено изискването за излагане на мотиви за направения правен извод. Изяснени са фактите и обстоятелствата от значение за спора в изпълнение на изискването на чл. 35 от АПК. Въз основа на фактите е прието, че е извършено строителство на жилищна сграда в имот, собственост на друго лице и без да е учредено право на строеж.

Правният извод е обоснован и в съответствие с доказателствата. Не са допуснати и нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебното решение. Обсъдени са всички релевантни доводи и възражения на страните, както и заключението на експертизата. Позоваването на разрешение по чл. 51 и 54 от ППЗОЗЗ е неотносимо за настоящия спор, както и факта, че жилищната сграда е единствен имот на жалбоподателката.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 159/06. 04. 2012г., постановено по адм. д. № 954/2011 г. по описа на Административен съд Пазарджик. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. С./п/ С. Ч. С.Ч.