6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1952

гр. София, 16.04.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3145 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца С. Д. А. срещу решение № 436 от 23.04.2024 г. по в. гр. дело № 478/2024 г. на Варненски окръжен съд (ВнОС), с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Прокуратурата на Р. Б. искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата 7 400 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно досъдебно производство № 513/2022 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ – Варна, пр. преписка № 13870/2022 г. на РП – Варна, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, както и за заплащане на сумата 856 лв. – обезщетение за имуществени вреди от горепосочения деликт, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.04.2023 г. до окончателното плащане.

Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован. Твърди, че въззивният съд не е приложил правилно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като е приел, че ответникът не носи отговорност за претендираните вреди по процесното досъдебно производство, тъй като по същото спрямо ищеца не е било повдигано обвинение в извършване на престъпление, макар то да е прекратено поради липса на извършено престъпление и въпреки, че спрямо пострадалия са наложени принудителни административни мерки от органите на полицията при условията на обвързана компетентност. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди да бъдат уважени изцяло.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба ищецът А. релевира основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по правния въпрос: 1. Прокуратурата на РБ отговаря ли по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за вреди, причинени от наложените принудителни мерки – „задържане за 24 часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността“ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343 „б“, ал. 3 НК, без повдигнато обвинение, прекратено поради липса на извършено престъпление?, по който поддържа разрешаването му в противоречие с решение № 50084 от 30.05.2023 г. по гр. д. № 1961/2022 г. на ВКС, Трето г. о., и др.. Останалите формулирани въпроси от касатора, отнасящи се до начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт съобразно принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД, и мотивирането на съдебното решение при извършването на тази преценка, не удовлетворяват изискването за общо основание за допускане на искания касационен контрол, доколкото въззивният съд не се е произнасял по тях, тъй като е приел исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неоснователни.

Ответникът по касационната жалба - Прокуратурата на Р. Б. не подава отговор.

Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима.

За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Обвинението в извършване на престъпление се осъществява чрез привличане на физическото лице - страна по наказателното правоотношение, в качеството му на обвиняем, за извършено от него престъпление при условията и по реда, предвидени в НПК, с цел реализиране на наказателната му отговорност. С привличането на обвиняем се формулира обвинението и се конституира фигурата на обвиняемия. В хода на разследването се привлича обвиняем, а след приключването му се повдига обвинение с обвинителен акт. Едва след привличането на едно лице като обвиняем по отношение на него могат да се предприемат мерки за процесуална принуда, предвидени за обвиняемия в НПК, с които да му бъдат причинени вреди, които да бъдат поправени по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Решаващият съд е намерил, че само лице, което е привлечено в качеството на обвиняем може да бъде оправдано, наказателното производство срещу него да бъде прекратено, погасено по давност или амнистирано, и само привлеченото като обвиняем лице, а не и останалите субекти на наказателнопроцесуалните отношения, може да претендира обезщетение за претърпени вреди от незаконна дейност на правозащитните органи по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Заключил е, че в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ главна предпоставка, обуславяща нейната съставомерност, е наличието на образувано срещу ищеца, привлечен като обвиняем, наказателно производство, прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Посочил е, че според чл. 219, ал. 1 и 2 НПК привличането в качеството на обвиняем се извършва или със съставянето на нарочно постановление от прокурор или с протокола за първото действие по разследването срещу лицето, а в процесния случай нарочно постановление за привличане на ищеца в качеството му на обвиняем не е съставяно. Осъществяване на предпоставките на чл. 219, ал. 2 НПК също не е установил от материалите по досъдебното производство. Напротив, ищецът е бил разпитан единствено в качеството му на свидетел и не е имал друго процесуално качество по процесното досъдебно производство. От приетите по делото доказателства ВнОС е приел за установено, че е възложено на вещо лице да извърши съдебно-химическа експертиза, от заключението на която е доказано, че в биологичните проби, иззети на 12.10.2022 г. в 01. 50 часа от ищеца А., не са открити следи от наркотични вещества или техни аналози, в това число и амфетамин, последният отчетен с тест Д. Д. Т. 5000, проба пореден № 082, в деня на извършената проверка от органите на полицията спрямо ищеца ( 12.10.2022 г.) . По досъдебното производство не са събрани доказателства за виновността на ищеца, поради което същото е прекратено на 28.03.2023 г. с постановление на прокурор при РП-Варна, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като деянието не представлява престъпление.

С решаващия правен извод, че в процесното досъдебно производство ищецът е имал само качеството на свидетел, а свидетелстването е граждански дълг, но не е привличан в качеството на обвиняем, при което една от материалноправните предпоставки за уважаване на осъдителните искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не е налице, въззивният съд е отхвърлил предявените искове като неоснователни. Посочил е също, че взетата мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за задържането за срок до 24 часа, е наложена от орган, оперативно подчинен на прокурора, но не по негово разпореждане, поради което евентуално настъпили от същата вреди в правната сфера на ищеца не се намират в причинна връзка с действия и/или бездействия на прокурора. Счел е, че наложените принудителни административни мерки имат административно-наказателен характер. Прокурорът не разполага с компетентност за постановяване на отнемане на СУМПС, контролен талон, табели и др., т. е. той не носи отговорност по реда на ЗОДОВ в качеството на правозащитен орган за вреди, причинени от налагане на принудителни административни мерки. В случай, че в резултат от налагането на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР или на принудителна административна мярка спрямо конкретно лице, за последното са настъпили имуществени и/или неимуществени вреди, то евентуално може да търси обезщетение за тях от административния орган, наложил мярката, по ред, различен от предприетия в настоящото производство от ищеца.

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Формулираният от касатора горепосочен правен въпрос съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е от значение за крайния изход на конкретния спор. По него е осъществено и наведеното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – разрешаването му в атакуваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 50084 от 30.05.2023 г. по гр. д. № 1961/2022 г. на ВКС, Трето г. о., поради което по този въпрос следва да бъде допуснат искания касационен контрол. Според решение № 50084 от 30.05.2023 г. по гр. д. № 1961/2022 г. на ВКС, Трето г. о., Прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за вреди, причинени от наложените принудителни мерки - задържане за 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. б ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343 б, ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. Този извод е възприет поради това, че образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице, са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същия иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е, че който може по голямото, може и по-малкото. Затова за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма. Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, например - мерки за процесуална принуда срещу уличеното лице, както и принудителните административни мерки (ПАМ), които са налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ или не.

На основание изложеното, следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по единствения поставен горепосочен правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 436 от 23.04.2024 г. по в. гр. дело № 478/2024 г. на Варненски окръжен съд.

Указва на С. Д. А. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5 лв.. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.