Производството е по чл. 209 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. П. против решение по адм. д.№ 1465/2006 г. по описа на ПОС. Иска отмяна на решението като неправилно и твърди, че ответникът дължи такса битови отпадъци за 2005 г. за имоти в м."Мерич алча". Притежаваните имоти имат кадастрални номера №65 и №160 в парцел за "П. О. и култура - север" от кадастралния план от 2001 г. и ЗРП от 1952 г., поради което са в регулационните граници на града и за тях се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За 2005 г. се прилага Решение № 537 от 18. 12. 2003 г., съгласно чл. 66 от ЗМДТ. Таксата се събира поради принадлежността на недвижимите имоти към територията на дадена община. Общината реално е предоставяла услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа и други съоръжения на битовите отпадъци, включително за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване чрез "Еко глобал" АД. Представя писмени доказателства.

О. Г. Г. Генчев оспорва касационната жалба чрез процесуалният си представител. Няма доказателства, че имотът е в строителни граници, защото няма заповед за одобрен ЗРП. Дори да се приеме, че имотът е включен в РП от 1952, поради неприлагане на уличната регулация, имотите са запазили статута си. Кадастралният план не превръща нивите в парцели и не променя предназначението им. Няма обществени територии, които да се нуждаят от поддръжка. Таксата не е данък и поради това няма задължителен и безвъзмезден характер.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол...