Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 569/12. 03. 2012 г., постановено по ад№2235/2011 г. на Пловдивския административен съд.

С обжалваното решение, по жалба на М. Я. е изменен ревизионен акт (РА) № 161100379/13. 04. 2011 г., потвърден с решение № 699/27. 07. 2011 г. на директора на дирекция „ОУИ”-Пловдив относно установеното задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2004 г. за разликата над 3555, 69 лв. до 5289, 13 лв. ведно със законната лихва върху тази разлика. Със същото решение жалбоподателката е осъдена да заплати на ДОУИ-Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 416, 71 лева.

Подадена е касационна жалба от М. Я. срещу постановеното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата в резултат на отказа да се признае договора за заем, получен от Н. В.. От обстоятелствената й част следва, че поддържаното касационно основание е необоснованост на решението. Иска се отмяна на решението и уважаване изцяло на жалбата й ведно със всички произтичащи от това правни последици.

Втората касационна жалба е на директора на дирекция „ОУИ”-Пловдив и е срещу частта от съдебното решение, с която се изменя РА относно установеното данъчно задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2004 година. От обстоятелствената й част следва, че поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и на двете касационни жалби, за основателност на първата от тях и за неоснователност на втората.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими. Те са подадени от страните по съдебни спор и в рамките на 14-дневния срок за касационното обжалване на решението.

Предмет на контрол пред административния съд е РА,...