О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 442

ГР. С., 14. 09. 2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20. 09. 11 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. И.

И. П.

като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №421/11 г.,

намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр. д. №7349/10 г. и по допускане на обжалването.

С въззивното решение са уважени предявените от С. Г. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1,т. 1 и 2 от КТ – отменено е дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „продавач Г.” и той е възстановен на предишната работа при ответника.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1,т. 1 от ГПК. Сочи, че по въпроса: как следва да се индивидуализира дисциплинарното нарушение в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, за да отговаря на изискването по чл. 195 от КТ, въззивното решение противоречи на ППВС №6/59 г.,т. 29. В постановлението е указано, че от значение са фактите, посочени в уволнителната заповед, а не цитираният законов текст; ако в заповедта за уволнение не са изложени фактите, послужили като основание за уволнението, вземат се предвид тези, за които страните не спорят, че са послужили за такова основание; когато в заповедта не са изложени фактите и страните не спорят за тях, от значение са тези, които съответстват на посоченото...