О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 996

София, 10. 08. 2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи август, през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА

СВЕТЛА ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 1479 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпили са касационни жалби от И. П. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. С. от АК-София и от П. И. Г., представляван от своята майка и законна представителка Д. А. Г., чрез пълномощника си адв. М. Р. от АК-П., против въззивно решение № 437 от 23. 04. 2010 г., постановено по в. гр. д. № 891/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което като е оставено в сила решение № 1216 от 02. 07. 2009 г., постановено по гр. д. № 1537/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, по искането, предявено от К.-С. на основание чл. 28 ЗОПДИППД против И. П. Г. и малолетния му син П. И. Г., действащ чрез своите законни представители И. Г. и Д. А. Г., е постановено отнемане в полза на държавата на застроен недвижим имот в [населено място], П. област, собственост на малолетния П. Г., два леки автомобила – марка „М.” и „Б.”, собственост на И. Г. и дяловете в две търговски дружества, съответно 50% и 33%, собственост на И. Г., на основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД.

В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че за да постанови решението си, въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на делото, които са...