Производството е по чл. 288 ГПК.

Касационна жалба е постъпила от И. Д. В. и Е. Д. Д., двете със съдебен адрес [населено място], чрез пълномощника им адв. Ц. З. от САК, срещу решение № 469 от 03. 11. 2010 г. по гр. д. N 436/2010 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 12 от 01. 03. 2010 г. по гр. д. № 258/2009 г. на Пирдопския районен съд. С него е уважен иск на Гена И. Л. от [населено място], [община], срещу касаторките, за частично разваляне на алеаторен договор за издръжка и гледане, извършен с н. акт № 28, том II, н. д. № 324/1992 г. на Пирдопския районен съд, по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

О. Г. И. Л. от [населено място], [община], не е заявила становище.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен актове и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следното:

В изпълнение на указанията на Софийския окръжен съд касаторките са подали молба, в която се поддържа, че съдилищата са се произнесли по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона. Приложили са и решения на състави на ВКС, които нямат задължителен характер и насочват към основанието по т. 2 на чл. 280 ГПК – наличие на противоречива практика на съдилищата по поставени въпроси, която касаторките молят да бъде преодоляна чрез допускане на обжалването и постановяване на касационно решение по чл. 290 ГПК. Жалбата ще бъде разгледана съобразно направеното уточнение и формулираните питания:

- следва ли ищецът в исковата молба да посочи конкретните нужди на прехвърлителката и ако това е така трябва ли исковата молба да се остави без движение, за да се конкретизират нуждите от издръжка и гледане? Това уточнение е необходимо, за да бъде изпълнено точно по вид, обем и качество задължението или то да бъде трансформирано в паричен еквивалент.

- при пълен отказ на прехвърлителката да получи престацията по договора, длъжниците изпадат ли в забава и от кой момент?

Представените съдебни решения № 1734/10. 05. 1983 г. по гр. д. № 1341/1983 г. на II г. о., № 216 от 23. 05. 1996 г. по гр. д. № 636/1995 г. на II г. о., № 589 от 23. 09. 1996 г. по гр. д. № 67/1996 г. на II г. о., № 853 от 11. 10. 1999 г. по гр. д. № 159/1999 г. на II г. о. и ТР № 96/28. 06. 66 г. на ВКС не са в подкрепа на твърдението на касаторките за наличие на противоречиво произнасяне по поставените въпроси, а тъкмо обратно - илюстрират последователната практика на съдилищата, включително и на въззивния съд по делото, по приложението на чл. 87, ал. 3 ЗЗД в хипотезата на иск за разваляне на алеаторен договор. Искът за разваляне на договора за издръжка и гледане е основателен когато се докаже неизпълнение на задълженията по отношение на който и да е от кредиторите, както и за всеки период от действието му. Това следва от неговите съществени белези и съдържание. Изпълнението по този договор трябва да е пълно и цялостно както спрямо субектите, които се ползват от него, така и спрямо продължителността /времетраенето/ на изпълнението. Затова дори частичното неизпълнение от приобретателя /лите/ в посочените аспекти има за последица разваляне на договора изцяло. Достатъчно е да се установи неизпълнение на договора спрямо прехвърлителя за известен период от време, за да може той да претендира и обоснове право на разваляне, което не е ограничено до размера на неизпълнената част.

Обемът на дължимите грижи и издръжка се определя от волята на договарящите, като в тежест на приобретателя е да докаже какво е изпълнил по договора. Прехвърлителят не е длъжен да посочва, в какво се състои неизпълнението. Той е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, с което установява съществуването на задължението на приобретателя да предостави уговорените издръжка и гледане. Ако приобретателят твърди, че се е освободил от задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение – в този смисъл е отговорено на поставен въпрос със сходно съдържание в задължително решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК № 82/5. 02011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на IV г. о. и № 573/25. 12010 г. по гр. д. № 169/2009 г. на IV г. о. Ако приобретателят твърди неприемане на изпълнението от кредитора, негово е задължението да установи този факт. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава само занапред от последиците на своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение. За да е изправен длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други; и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора. Кредиторът не е длъжен да приема частично изпълнение /нерегулярно и в непълен размер издръжка и гледане/ - виж р. по чл. 290 ГПК № 82/5. 02011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на IV г. о. и др. Независимо от това вторият въпрос е поставен в теоретичен аспект и няма отношение към правилността на решението, тъй като няма данни и твърдения приобретателките-ответници да са предприели действия за трансформиране на задължението в парично, поради липса на съдействие за изпълнение на договора от страна на прехвърлителката. В този смисъл въпросът е неотносим към правните изводи на съда, които са обусловили изхода на делото.

По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 469 от 03. 11. 2010 г. по гр. д. N 436/2010 г. на Софийския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.