N 898

С., 14. 07. 2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли…….............................

две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: А. С.

Е. Т.

при секретаря......................................…...................................................... в присъствието на прокурора. ............................................................ изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА...........................

гр. дело N 306/2011 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.

И. С. Д. от [населено място], област К., чрез пълномощника си адв. К. Д. от АК-К., е подала касационна жалба срещу решение № 399 от 17. 11. 2010 година по гр. д. N 529/2010 година на окръжен съд К., с което е потвърдено решение от 29. 06. 10 г. по гр. д. № 551/10 г. на Дупнишкия районен съд. С него са отхвърлени исковете на касаторката срещу [община] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.

Ответникът [община] не е заявил становище.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което основание се позовава касаторката, поради следното:

От изложението може да се извлече питане за характера на разпоредбата на чл. 46а ЗМСМА и за необходимостта заповедта за прекратяване на трудовия договор на това основание да се мотивира. Следва да се отговори, че на тези въпроси е даден задължителен отговор с решение по чл. 290 ГПК № 293/23. 04. 2010 г., постановено по гр. д. № 272/2009 г. на III г. о. С него се прие, че както възникването, така и основанията...