Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шести декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Ч. ЧЛЕНОВЕ:ИВАН РА. Л. при секретар И. К. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от съдиятаР. Л. по адм. дело № 7087/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас (ОД на МВР - Бургас), чрез упълномощения главен юрисконсулт А. Д. и от малолетната Р. Г., действаща чрез майка си и законен представител З. Н., чрез адвокат Е. Г., срещу Решение № 2158 от 01.04.2021 г., постановено по адм. д. № 5600 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2020 г.

Първият касационен жалбоподател обжалва посоченото решение в частта, с която ОД на МВР - Бургас е осъдена, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), да заплати солидарно с Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГД „БОП“) при МВР на Р. Г. сума в размер на 1000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили като последица от неправомерни фактически действия, осъществени спрямо нея на 27.06.2018 г., ведно с обезщетение за забава, считано от посочената дата до окончателното изплащане на сумата на обезщетението и разноски за съдебното производство в размер на 25,00 лв.

Вторият касационен жалбоподател обжалва Решение № 2158 от 01.04.2021 г., постановено по адм. д. № 5600 по описа на АССГ за 2020 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Гевгелийска иск за сумата над 1000,00 лв. до претендираната такава от 10000,00 лв., ведно с лихвата, считано от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението.

Решение № 2158 от 01.04.2021 г., постановено по адм. д. № 5600 по описа на АССГ за 2020 г. не е обжалвано от ГД БОП в осъдителните тази страна части.

Предвид изложеното в касационната жалба на ОД на МВР – Бургас следва да се приеме, че се твърди постановяване на решението в обжалваните осъдителни ОД на МВР – Бургас части при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че решението в частта относно присъденото обезщетение е постановено при липсата на данни и доказателства за настъпване на твърдените вреди като последица на действия, за които ОД на МВР – Бургас да отговаря. Излагат се подробни съображения, за да се мотивира становище, че служители на ОД на МВР – Бургас не са извършили фактически действия спрямо малолетната Р. Г., изразяващи се в задържането й без правно основание и причина в сградата на Районно управление (РУ) – Приморско на 27.06.2018 г. Прави се позоваване и на твърденията в уточнителната молба, подадена от ищцата в първоинстанционното производство, че нейното задържане и това на майка й е било по устно разпореждане на присъстващите на територията на районното управление служители на ГД „БОП“ и именно те не са дали разрешение лицата да напуснат сградата на РУ Приморско. Наред с това, в исковата молба не се съдържали никакви твърдения за действия, извършени от служители на ОД на МВР – Бургас. В този смисъл се оспорва възприетото от съда, че в неправомерното фактическо задържане на малолетното лице са участвали длъжностни лица на двамата ответници и техните действия са трудноразграничими. По тези причини се твърди неправилност на направения от съда извод за участие на служители на ОД на МВР – Бургас в операцията по задържането й като непочиващ на събраните по делото доказателства. Отделно се изразява становище, че събраните доказателства не са несъмнени, а разпитаните по делото свидетели не са безпристрастни, като се оспорва и размера на присъденото обезщетение като прекомерен. По така изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на съдебното решение в обжалваните осъдителни ОД на МВР – Бургас части и отхвърляне на предявения иск. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответницата по касация за процесуалното й представителство в касационното производство. Касационната жалба се поддържа в представено преди съдебното заседание пред настоящия съд писмено становище.

Тази касационна жалба се оспорва от ответника по касация по нея – Р. Г., действаща чрез майка си и законен представител З. Н., в представен по делото подробно обоснован писмен отговор и от ГД „БОП“ в представените по делото от този ответник по касация писмени бележки.

Във втората касационна жалба се твърди постановяване на решението в обжалваната част при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че размерът на определеното от съда обезщетение е явно занижен и несъизмерим, предвид представените по делото доказателства, на обема на претърпените доказани вреди. Съдът не съобразил, че негативното влияние на задържането не е преустановено и емоционалното състояние на детето не е напълно и в достатъчна степен стабилизирано. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в обжалваната отхвърлителна иска част и присъждане на пълния размер на обезщетението. Претендират се и сторените по делото разноски за касационното производство.

Тази касационна жалба се оспорва от ГД „БОП“ в представени по делото писмени бележки.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател ОД на МВР – Бургас не се представлява. Другият касационен жалбоподател се представлява от упълномощената адв. Г., която от негово име поддържа подадената касационна жалба и оспорва предявената такава от ОД на МВР – Бургас. По същество моли уважаване на предявената касационна жалба, уважаване на исковата претенция изцяло и разноските, платени за държавна такса, наред с оставяне в сила на решението в обжалваните от ОД на МВР – Бургас части.

Ответникът по касация ГД „БОП“ се представлява в съдебното заседание от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва и двете подадени касационни жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и оставяне в сила на съдебното решение в обжалваните части.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваните части на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които съдебното решение в обжалваните му части е неблагоприятно.

Разгледани по същество, касационните жалби са: подадената от ОД на МВР – Бургас - основателна по причина недопустимостта на съдебното решение в обжалваните части по отношение на този касационен жалбоподател, а подадената от Р. Г. - частично основателна по същите причини и частично поради неправилността на съдебното решение по отношение на размера на присъденото обезщетение.

Установява се, че с Решение № 7378 от 12.06.2020 г., постановено по адм. д. № 12571 по описа на Върховния административен съд за 2019 г. е обезсилено Решение № 3733 от 03.06.2019 г., постановено по адм. д. № 9622 по описа на АССГ за 2018 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд. С така обезсиленото решение ОД на МВР – Бургас и ГД „БОП“ при МВР са били осъдени солидарно да заплатят на Гевгелийска, чрез законния й представител З. Н., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 27.06.2018 г. до окончателното й плащане, както и по 5,00 лв. разноски по делото, които вреди са причинени от незаконното й задържане в сградата на РПУ Приморско на посочената дата, като исковете за разликата до пълния им предявен размер от 10000,00 лв. са отхвърлени.

С решението на Върховния административен съд е обезсилено решението на АССГ поради това, че е постановено по отношение на страна, която не е участвала в съдебното производство – посочената като ответник ОД на МВР – Бургас не е била конституирана и призована за участие в производството по делото. Наред с това, спрямо ответника МВР, срещу когото било посочено в решението, че искът също е предявен, не бил постановен диспозитив. Нямало нарочно разпореждане за конституирането на всички ответници. Касационната инстанция приела също така, в контекста на чл. 121 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), че в случая не са налице предпоставките за възникване на солидарна отговорност. Предвид това съдът е следвало след подаване на първата уточняваща молба да укаже на ищцата да конкретизира отговорността на всеки един ответник, съответно – имуществената претенция към всеки от тях и да посочи от кои незаконосъобразни актове, действия или бездействия на кой точно административен орган са причинени твърдените неимуществени вреди. По тези причини решението на АССГ било обезсилено, като били дадени указания при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд да спази дадените от касационната инстанция такива.

При новото разглеждане на делото с Разпореждане от 15.07.2020 г. първоинстанционният съд е дал указания до малолетната Р. Г., действаща чрез своята майка и законен представител З. Н., съобразно посоченото в цитираното по-горе съдебно решение на Върховния административен съд.

В изпълнение на даденото указание, с молба от 03.08.2020 г. Р. Г., действаща чрез майка си и законен представител З. Н., чрез адв. Й. Н., е въвела исканите уточнения, като е заявила, че: 1. На основание чл. 204, ал. 4 АПК моли да бъде установено, че извършените от страна на служители на ГД „БОП“ при МВР фактически действия спрямо малолетната Р. Г., изразяващи се в задържането й без правно основание и причина в сградата на РУ – Приморско на 27.06.2018 г. са незаконосъобразни и в нарушение на чл. 5, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията) и 2. На основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ моли ГД „БОП“ да бъде осъдена да заплати на Р. Г. сумата от 10000,00 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди – преживян страх, стрес и емоционални страдания, които продължават и към момента на подаване на молбата, като последица на извършени незаконни фактически действия спрямо нея, изразяващи се в задържането й без правно основание и причина в сградата на РУ – Приморско на 27.06.2018 г. от служители на ГД „БОП“ при МВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 27.06.2018 г. до окончателното й изплащане, като й бъдат присъдени и направените по делото разноски. В случай, че не бъде уважена така предявената претенция и в условията на евентуалност е поискано: На основание чл. 204, ал. 4 АПК да бъде установено, че извършените от страна на служители на РУ - Приморско фактически действия спрямо малолетната Р. Г., изразяващи се в задържането й без правно основание и причина в сградата на РУ – Приморско на 27.06.2018 г. са незаконосъобразни и в нарушение на чл. 5, пар. 1 КЗПЧОС и 2. На основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ ОД на МВР - Бургас да бъде осъдена да заплати на Р. Г. сумата от 10000,00 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди – преживян страх, стрес и емоционални страдания, които продължават и към момента на подаване на молбата, като последица на извършените незаконни фактически действия спрямо нея, изразяващи се в задържането й без правно основание и причина в сградата на РУ – Приморско на 27.06.2018 г. от служители на РУ - Приморско, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 27.06.2018 г. до окончателното й изплащане, като й бъдат присъдени и направените по делото разноски. Исковете се поддържат по начина, по който са предявени в условията на евентуалност в съдебното заседание на 10.03.2021 г. и в представените по делото писмени бележки.

Предвид така направените уточнения, с Разпореждане от 26.11.2020 г. съдът конституирал страните по делото, които били призовани за проведеното пред първоинстанционния съд съдебно заседание.

Видно от постановеното по делото съдебно решение, съдът е отчел направеното уточнение с молбата от 03.08.2020 г. (вж. стр. 1 от решението). Въпреки това, въз основа на установеното по делото от фактическа страна, съдът постановил решение, с което осъдил ГД „БОП“ при МВР и ОД на МВР – Бургас да заплатят солидарно на Р. Г. сума в размер на 1000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили като последица от неправомерни фактически действия, осъществени спрямо нея на 27.06.2018 г., ведно с обезщетение за забава, считано от посочената дата до окончателното изплащане на сумата на обезщетението и разноски за съдебното производство в размер на 25,00 лв., като отхвърлил претенцията до пълния предявен размер от 10000,00 лв. Не се произнесъл с изричен диспозитив относно исканото установяване на незаконосъобразността на фактическото действие, с което е свързано настъпването на твърдените неимуществени вреди, въпреки изричното искане в тази насока. Мотивирал се, че в неправомерното фактическо задържане на малолетната ищца са участвали длъжностни лица и на двамата ответници, чиито действия са трудноразграничими. Предвид това приел, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ – когато увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. По тези съображения направил извод, че двамата ответници следва да заплатят дължимото обезщетение солидарно. За определяне на неговия размер съдът съобразил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, данните, които се съдържат в представените по делото писмени доказателства и установеното от свидетелите относно състоянието на малолетното лице – а именно, че заради стреса детето започнало да плаче нощем, изпитвало страх при вида на полицай, липсвало й желание за игра навън, страхувало се да стои само, във връзка със случая била търсена нееднократно помощ от психолог. Направил извод, че настъпилите негативни последици не разкриват по – голям интензитет от обикновените случаи и не представляват висока степен на опасност за здравето на ищцата, предвид което определил обезщетение в размер на 1000,00 лв., като за разликата до пълния предявен размер на иска от 10000,00 лв. го отхвърлил. Обезщетението било присъдено ведно със законната лихва, считано от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В обжалваните части решението е частично недопустимо, частично неправилно и частично правилно в останалата обжалвана част.

Решението е недопустимо в обжалваните осъдителни ОД на МВР – Бургас части и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск срещу тази страна. В частта, с която ОД на МВР – Бургас е осъдена да заплати на Р. Г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди солидарно с ГД „БОП“ то е постановено без да се съобразят задължителните указания, дадени от Върховния административен съд в Решение № 7378 от 12.06.2020 г., постановено по адм. д. № 12571 по описа на този съд за 2019 г. и без съдът да е взел предвид исканията на малолетната Р. Г., действаща чрез своята майка и законна представителка З. Н., с които е сезирала съда. Видно е от решението на Върховния административен съд, по силата на което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, че изрично в мотивите му е посочена липсата на предпоставки в настоящия случай за възникване на солидарна отговорност. Видно от обжалваното решение, първоинстанционният съд не само не е съобразил това задължително указание по тълкуването на закона съгласно чл. 224 АПК, но и в посочената част се е произнесъл по непредявено искане за съдебна защита. Както се посочи по – горе, с уточнителната молба от 03.08.2020 г. исковете срещу ГД „БОП“ и срещу ОД на МВР – Бургас са предявени при условията на евентуалност, а наред с това са предявени и изрични искания за установяване извършването на незаконосъобразните фактически действия. В този смисъл съдът не е съобразил, че предявеният срещу ГД „БОП“ иск за обезщетение е главен, а разглеждането на евентуалния такъв иск срещу ОД на МВР – Бургас е било обусловено от изхода на делото по главния иск. Евентуалният иск, като предявен под условие (изходът на делото по главния иск), подлежи на разглеждане при неуважаване на главния иск. Вместо да съобрази това, с обжалваното решение съдът недопустимо се е произнесъл и по иска за обезщетение срещу ОД на МВР - Бургас, като при това осъдил солидарно ответниците да заплатят обезщетение в размер на 1000,00 лв., ведно с лихвата, както е поискана, въпреки даденото от Върховния административен съд указание по тълкуването и прилагането на закона, което е било задължително за съда. В останалата част съдът отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди над уважения до пълния предявен размер от 10000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2018 г. до окончателно изплащане на сумата.

Д. Р. № 2158 от 01.04.2021 г., постановено по адм. д. № 5600 по описа на АССГ за 2020 г. не е обжалвано от ГД БОП в осъдителната тази страна част, по отношение на тази дирекция то е влязло в сила. Искът срещу ГД БОП е предявеният като главен и той е уважен до размера на 1000,00 лв. Предвид това, след обезсилване на решението в посочената по – горе част, делото не следва да се връща на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг негов състав, тъй като тя касае предявения евентуален иск, а по главния вече е налице влязъл в сила съдебен акт, с който макар и частично е уважен иска. Последното се явява препятствие за разглеждането на евентуалния иск. Поради ненастъпило условие за разглеждането на евентуалния иск (отхвърляне на главния), настоящият състав следва да се произнесе по правилността на решението, с което е отхвърлен искът срещу ГД „БОП“ за сумата над 1000,00 лв. до предявения размер от 10000,00 лв., тоест единствено по размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

В така посочената част решението е частично неправилно поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Основателни са оплакванията на касационната жалбоподателка Р. Г. за постановяването му в тази част в нарушение на критериите за справедливост, тоест в нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и без да са съобразени приобщените по делото доказателства, от които се установява, че малолетното дете е претърпяло неимуществени вреди за исковия период, които следва да бъдат възмездени с по - висок размер на обезщетението. В този смисъл основателно се твърди в касационната жалба на Гевгелийска, че така присъдено до размера на 1000,00 лв., то е несправедливо занижено. Този размер е несъответен на претърпените от малолетното шестгодишно дете страдания за времето докато е било в ареста и след това. По делото е установено негативното влияние върху емоционалното състояние на детето както по време на фактическото му пребиваване в РУ – Приморско, така и последващ период, както и необходимостта от нееднократно консултиране със специалист психолог по повод събитието от 27.06.2018 г., което е сторено.

Според настоящия състав на Върховния административен съд съответен на установените по делото факти и на критериите за справедливост размер на обезщетението е такъв от 4000,00 лв., който ще възмезди изживяното от малолетното дете притеснение при пребиваването му в РУ – Приморско, а и след това за исковия период. Нарушаването на изискванията на чл. 5, пар. 1 от Конвенцията (каквото безспорно в настоящия случай е налице) винаги води до право на обезщетение, а в случая с оглед на установеното по делото отражение върху състоянието на детето, което е оказало незаконосъобразното фактическо действие и възрастта му, така дефинираният в предходното изречение размер следва да се приеме за справедлив с оглед постигане на целите на защита на основното право. Разпитаните по делото свидетели пред първоинстанционния съд (при първото и второто гледане на делото в тази инстанция) и особено казаното от бабата и лелята на детето са показателни за състоянието, в което то е изпаднало и за емоциите, с които е следвало да се справи като последица на осъщественото спрямо него незаконосъобразно действие.

По изложените съображения в отхвърлителната иска срещу ГД „БОП“ при МВР част решението следва да се отмени в частта, с която той е отхвърлен за сумата над 1000,00 лв. до претендираната такава от 4000,00 лв., тоест, ГД „БОП“ при МВР следва да бъде осъдена да заплати на Р. Г. обезщетение в размер на още 3000,00 лв. То следва да се присъди ведно с лихвата от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението.

В останалата отхвърлителна иска срещу ГД „БОП“ при МВР част за сумата над 4000,00 лв. до претендираната такава от 10000,00 лв., решението е правилно. По - големи от приетите за установени въз основа на гласните доказателства с решението на АССГ и с настоящото решение емоционални страдания на Р. Г. не са установени. В тази връзка следва да се отчете и процесуалното поведение на ищцата в първоинстанционното производство, като последица на което по делото не са били приобщени специални знания относно психологическото й състояние - не е била поискана, допусната и назначена съдебно – психологическа експертиза, чието заключение евентуално би могло да даде основание да се приеме настъпването на увреждане, което да изисква присъждането на обезщетение в по – голям размер. Приложените по делото частни психологически изследвания установяват осъществяването на такива консултации, но не могат да бъдат обсъждани в процеса като доставящи експертни знания в тази насока, които да обосноват подобен извод.

Предвид така установеното и изложено по – горе, решението в обжалваните осъдителни ОД на МВР – Бургас части и в отхвърлителната предявения иск част по отношение на тази страна, подлежи на обезсилване на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Констатираният касационен порок по чл. 209, т. 2 АПК формира извод за неговата недопустимост в тези части поради наличието на касационно основание по посочената разпоредба. При това в тези части, както се посочи, делото не следва да се връща на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг негов състав (въпреки че е допустимо в случая по аргумент от чл. 227, ал. 1 АПК), тъй като по главния иск вече е налице влязъл в сила съдебен акт и спорът сега е само относно размера на обезщетението. Уважаването, макар частично, на главния иск се явява препятствие за разглеждането на евентуалния иск.

На отмяна, на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, подлежи решението в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от Р. Г., действаща чрез майка си и законен представител З. Н. иск за присъждане на обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу ГД „БОП“ при МВР за заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили като последица от неправомерни фактически действия, осъществени спрямо нея на 27.06.2018 г. за сумата над присъденото такова в размер на 1000,00 лв. до сумата от 4000,00 лв., ведно с обезщетение за забава, считано от посочената дата до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Вместо това, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, по гореизложените мотиви, следва да се постанови осъждането на ГД „БОП“ при МВР да заплати на Р. Г., действаща чрез законния си представител З. Н., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, настъпили като последица от неправомерни фактически действия, осъществени спрямо нея на 27.06.2018 г. за сумата над присъденото такова в размер на 1000,00 лв. до сумата от 4000,00 лв., ведно с обезщетение за забава, считано от посочената дата до окончателното изплащане на сумата на обезщетението.

В останалата обжалвана част, с която е отхвърлен иска срещу ГД „БОП“ при МВР решението, предмет на касационна проверка, следва да остане в сила.

Предвид изхода на спора, на Гевгелийска се дължи присъждането на поисканите разноски в размер на сумата от 5,00 лв., платена за държавна такса за касационното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК и чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 2158 от 01.04.2021 г., постановено по адм. д. № 5600 по описа на Административен съд София – град за 2020 г. в обжалваната част, с която Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас е осъдена, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, да заплати на Р. Г., солидарно с Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ при Министерство на вътрешните работи, сума в размер на 1000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили като последица от неправомерни фактически действия, осъществени спрямо нея на 27.06.2018 г., ведно с обезщетение за забава, считано от посочената дата до окончателното изплащане на сумата на обезщетението и разноски за съдебното производство, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас за сумата над уважения размер от 1000,00 (хиляда) лв. до 10000,00 (десет) хиляди лв.

ОТМЕНЯ Решение № 2158 от 01.04.2021 г., постановено по адм. д. № 5600 по описа на Административен съд София – град за 2020 г. в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от Р. Г., действаща чрез законния си представител З. Н. иск за присъждане на обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, срещу Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ при Министерство на вътрешните работи за заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили като последица от неправомерни фактически действия, осъществени спрямо нея на 27.06.2018 г. за сумата над присъденото такова в размер на 1000,00 (хиляда) лв. до сумата от 4000,00 (четири) лв., ведно с обезщетение за забава, считано от посочената дата до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, вместо което в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ при Министерство на вътрешните работи да заплати на Р. Г., с ЕГН [ЕГН], действаща чрез законния си представител З. Н., с ЕГН [ЕГН] обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, настъпили като последица от неправомерни фактически действия, осъществени спрямо нея на 27.06.2018 г. за сумата над присъденото такова в размер на 1000,00 (хиляда) лв. до сумата от 4000,00 (четири хиляди) лв., ведно с обезщетение за забава, считано от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2158 от 01.04.2021 г., постановено по адм. д. № 5600 по описа на Административен съд София – град за 2020 г. в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ при Министерство на вътрешните работи да заплати на Р. Г., с ЕГН [ЕГН], действаща чрез законния си представител З. Н., с ЕГН [ЕГН], разноски за касационното прооизводство в размер на 5,00 (пет) лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мариника Чернева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ И. Р. п/ Румяна Лилова