Образувано е по касационната жалбана К. Г. С. против решение по адм. д.№ 90/2008 г. по описа на АС Габрово. Иска отмяна на решението като неправилно и отмяна на отказа на областния управител да уважи искане за определяне на еднократно парично обезщетение. Твърди, че като репресиран по чл. 1, т. 2 от ЗПГРРЛ има право на еднократно парично обезщетение, защото попада в хипотезата на чл. 2, т. 5 от ЗПГРРЛ въдворен в "други подобни места".

Ответната страна Областният управител на Габровска област не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е репресиран по смисъла на чл. 1, т. 2 от ЗПГРРЛ, но няма право на еднократно парично обезщетение, защото не попада в хипотезите на чл. 2 от ЗПГРРЛ. Поради това приел, че жалбата е неоснователна, а отказът на областния управител е законосъобразен.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Не всички лица, за които е обявена политическа и гражданска реабилитация имат право на еднократно парично обезщетение. В случая жалбоподателят е незаконно репресиран като незаконно задържан по смисъла на чл. 1, т. 2 от ЗПГРРЛ. В чл. 2 от ЗПГРРЛ са изброени лимитативно всички лица, които са сред категориите на чл. 1 от ЗПГРРЛ, и за които законодателят е регламентирал право на еднократно парично обезщетение. Жалбоподателят неснователно твърди, че случаят му е в хипотезата на чл. 2, т. 5 (предишна т. 4 - ДВ, бр. 29 от 2005 г.) като въдворен в трудововъзпитателни общежития, лагери и други "подобни места", защото това е самостоятелна категория лица по чл. 1, т. 3 от ЗПГРРЛ ,

в която категория...